Решение № 2965 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 810/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Б. Б. и М. Б. Б. и двамата от гр. София, чрез адв. П. Койкова като наследници на З. Р. Б. срещу решение № 18416/29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 9826/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлена жалбата им срещу Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № ДВТ21 – ГР94 – 13/10/11.05.2021 г. издаден от орган по приходите в отдел „Общински приходи – Витоша и Овча купел“ при дирекция "Общински приходи" В Столична община, потвърден с решение № СФД21 – РД28 - 175/22.06.2021 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ в Столична община, с което е установено задължение за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 2 994,60 лв., ведно с лихви – 824,09 лв. за услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци, както и за услугата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател макар решението да е валидно и допустимо, то е неправилно поради неизяснена фактическа обстановка по делото при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила в съдебната фаза на производството, поради което съдът е достигнал и до необосновани фактически изводи, а оттам и до незаконосъобразни правни изводи. В тази връзка се сочи от касаторите, че съдът не ги е уведомил за определението, с което е допуснал исканата от тях съдебно – счетоводна експертиза. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че от жалбоподателите е проявена незаинтересованост и процесуалното им поведение сочело на нежелание да се изслуша експертизата, при което е отменено определението за допускането й.

В касационната жалба се съдържа и оплакване, че в решението на съда не се съдържа преценка и цялостен анализ на всички доказателства и констатации по фактите, релевантни за решаване на спора, поради което се твърди, че са допуснати нарушения на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Относно представените доказателства от ответника, касаторите излагат оплакване, че те не са достатъчни за възникване в тяхна тежест задължение за заплащане на услугите по чл. 62, т.1 и 3 ЗМДТ. Твърди се от тях, че по делото не са представени категорични доказателства, че за спорните периоди такива услуги са предоставени в районите, където се намират имотите и за целия процесен период, а не за отделни месеци. За представените протоколи и актове се твърди, че съдържат обща информация относно количеството събрани и извозени отпадъци, но не се установява местоположението на съдовете. За документите, касаещи заплащането от бюджета на Столична община на услугата (фактури, хронологични, оборотни ведомости) касаторите твърдят, че доказват единствено наличие на договор с изпълнител и факта на плащане, но нямат директна доказателствена стойност на релевантното за възникване на задълженията обстоятелство – реалното изпълнение на услугите.

За услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съобразно константната съдебна практика на ВАС, касаторите твърдят, че тя се дължи, доколкото се предоставя от общината – чл. 71, т. 2 ЗМДТ, а това релевантно обстоятелство не било установено по делото. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските. Претендира се присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба директор на дирекция „Общински приходи“ при Столична община в депозирано по делото на 06.02.2026 г. писмено становище, я оспорва и счита, че тя е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна касационна прокуратура в представено писмено заключение в съдебно заседание счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Делото за втори път се разглежда от Върховния административен съд.

Първоначално с решение № 4878/18.07.2023 г. по адм. дело № 7809/2021 г. на Административен съд – София град е отменен посоченият по – горе АУЗД в частта за установените на З. Р. Б. – наследодател на Б. Б. Б. и М. Б. Б. задължения за ТБО за услугите по чл. 62, т. 1 и 3 ЗМДТ в общ размер на 2 994,60 лв., ведно с лихви – 824,09 лв. за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. В останалата част е била отхвърлена жалбата.

С решение № 6041/16.05.2024 г- по адм. дело № 12099/2023 г. на Върховния административен съд, Осмо отделение е оставена без разглеждане жалбата срещу АУЗД за данък недвижими имоти (ДНИ) за апартамент, находящ се в гр. София, [жк] за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и в тази част е прекратено делото. Със същото решение първата касационна инстанция е отменила решението, с което е отменен акта в частта за установените с АУЗД задължения за ТБО по чл. 62, т. 1 и 3 ЗМДТ в общ размер на 2 994,60 лв., ведно с лихви – 824,09 лв. за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. и в тази част е върнато делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. В останалата част решението е оставено в сила.

В решението на първата касационна инстанция в частта, предмет на настоящето дело е посочено, че при новото разглеждане съдът ще следва да даде указания на административния орган, който не е представил цялата административна преписка по издаване на оспорения АУЗД като го задължи да я представи в пълнота,. В тази връзка в отменителното решение е счетено, че тези процесуални нарушения от съда са съществени и е довело до неизясняване на спора от фактическа страна. Затова касационният съдебен състав е приел основателно възражението, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 5 АПК да даде конкретни указания на административния орган за представяне на доказателства. Посочено е също така в отменителното решение, че първоинстанционният съд е приел, че доказателствата за извършване на услугите са предоставени частично за определени месеци, като съдът не е указал да се представят доказателства за целия процесен период. Затова е прието в касационното решение че тези доказателства е следвало да се представят в цялост по делото и да се възложи на вещото лице да ги прегледа и да се произнесе по поставените му въпроси, като отговори дали за процесните периоди са осъществени услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Освен това е обсъдено от касационният съдебен състав, че в определението от 09.09.2021 г. на първостепенния съд е разпределена общо доказателствената тежест и липсват конкретни указания за представяне на доказателства за реалното предоставяне на услугите в съответствие със задължението на съда по чл. 171, ал. 5 АПК. С тези мотиви е отменено първоинстанционното решение при първоначалното разглеждане на делото.

При новото разглеждане на делото първоинстаницоннися съд е отхвърлил жалбата на М. Б. Б. и Б. Б. Б., като наследници на З. Р. Б. срещу АУЗД, с който е установено задължение за такса битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 2 994,60 лв., ведно с лихви – 824,09 лв. за услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци, както и за услугата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г.

Първостепенният съд е приел, че АУЗД е издаден в производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК, като по силата на чл. 4, ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, който ред е и за обжалване на актовете за установяване на публични общински вземания като ДНИ и ТБО.

Съдът е приел, че правилно е приложен материалният закон при издаването на процесния АУЗД. При установяване на задълженията на ТБО, в обжалваното решение е прието, че правилно административният орган е базирал облагането върху данъчната оценка на недвижимите имоти, собственост на З. Б. – наследодател на жалбоподателите.

Според съда за всяка от дейностите по чл. 62 ЗМДТ, за която се дължи ТБО, размерът се определя по реда на чл. 66, ал. 2 – 13 ЗМДТ за всяка услуга поотделно с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план- сметка и съдът поотделно е посочил всяка една от тях, касаеща процесните имоти, респ. съответните промили. Посочени са в съдебното решение и заповедите на кмета на Столична община, с която се определят границите на територията, на която се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване на районите „Витоша“ и „Овча купел“. В тази връзка съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателите, че не ставало ясно по какъв начин се определя задълженията за ТБО в частта за сметосъбирането и сметоизвозването и поддържане чистотата на обществените територии. В тази връзка съдът се е позовал на съдебно – техническата експертиза, допусната при първоначалното разглеждане на делото, като съдът е приел, че е установила процедурата по установяване на дължимите суми, която е протекла законосъобразно по реда на ДОПК, като предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ТБО в бюджета са регламентирани в чл. 64 във връзка с чл. 11, ал.1 ЗМДТ и първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имоти, ползвател или концесионер. Освен това е прието от съда, е АУЗД е мотивиран, обоснован, посочена е данъчната основа, въз основа на която изчисленията са извършени от компетентните длъжностни лица и същите са правилни и коректни.

Посочено е в обжалваното решение, че недвижимите имоти са идентифицирани правилно, тяхната квадратура е установена с оглед нотариалните актове за собственост и събраните по служебен ред доказателства от административния орган и е определена данъчната им оценка.

За неоснователно съдът е приел възражението за допуснати процесуални нарушения при издаването на оспорения АУЗД поради неизпращане на уведомления за размера на дължимите ТБО, тъй като за задълженията за ТБО не е предвидено изискване за издаване на нарочен акт, като в този смисъл е посочен чл. 69, ал. 2 ЗМДТ – общината уведомява задължените лица за дължимия от тях ТБО за съответния период и срокове за плащане, но това съобщение е прието в решението не представлява индивидуален административен акт, а съобщаването на размера на таксата на задълженото лице не предпоставка за възникване на задължението, а има само уведомителен характер. В тази връзка противно на приетото в жалбата, съдът е изтъкнал, че не е допуснато нарушение, обуславящо незаконосъобразност на оспорения административен акт, като е съобразено и приетото в решения по адм. дела № 7468/2012 г.и № 14721/2011 г. на ВАС.

По възражението в жалбата, че при издаване на оспорения АУЗД административният орган не е спазил изискването на чл. 62, предл. последно ЗМДТ, като не е определил дължимата ТБО по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно, съдът е приел, че е неоснователно, като се е позовал на заключението на съдебно – техническата експертиза при първоначалното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, от което е установено, че дължимата сума за всяка година от процесния период е изчислена по реда на чл. 66 ЗМДТ за стойността на всяка една от услугите и затова не е налице сочения в жалбата порок.

По отношение значението на заповедите на кмета на Столична община и реалното предоставяне на съответния компонент на услугата, съдът е приел, че трите услуги на ТБО са с различно предназначение, съответно задължението за заплащане на такса за тяхното ползване възниква при различни предпоставки. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно константната съдебната практика услугата „поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване“ се предоставя от общината, като включва почистване на уличните платна, площадите алеите, парковите и други територии за обществено ползване, като предпоставките за възникване на това задължение за този вид услуга са в чл. 64 ЗМДТ. За тази услуга съдът е приел, че законодателят не е предвидил сред предпоставките, включването на тази услуга в заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, като в този случай е необходимо да се докаже, че общината фактически е предоставила тази услуга – чл. 71, ал. 2 ЗМДТ.

За услугата сметосъбиране и сметоизвозване пак от константната съдебна практика и от нормативната уредба съдът е извел извод, че тя се предоставя от общината, но за конкретен субект и за тази услуга е необходимо да се представи заповед на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, както и договор с дружество – изпълнител за услугата по периоди, график, схеми и райони, в които се предоставя услугата, съгласно заповедта на кмета, а също и протоколите за текущ контрол по изпълнението й. Освен тези документи, които административния орган е длъжен да представи е и решение на Общинския съвет съгласно чл. 66, ал.1 ЗМДТ за определяне на годишния размер на таксата, пътни листове на обслужващите машини и др., за които съдът е приел, че са налице по делото.

След като съдът е приел, че са представени по делото категорични доказателства, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване в районите „Витоша“ и „Овча купел“ са реално осъществени, е приел, че доводите и възраженията в жалбата са неоснователни и недоказани, а изводите в процесния АУЗД за дължимост от жалбоподателите на услугите сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, са правилни и съответстват на приложимия материален закон.

Обжалваното решение е правилно постановено.

Разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ (редакциите преди изменението с ДВ, бр. 81/2024 г.) регламентира, че ТБО се заплаща за три услуги: събиране и сметоизвозване (транспортиране) на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. В процесния случай относими за правния спор са услугите по чл. 62, т.1 и 3 ЗМДТ.

Задължението, установено с оспорения пред първоинстанционния съд АУЗД е по отношение на наследодателя на касационните жалбоподатели З. Р. Б. за собствените й недвижими имоти, находящи се в гр. София в районите [заличен текст], за които са подадени декларации по чл. 14, ал.1 ЗМДТ. Тези имоти, така както са декларирани са по партиди, както следва:

• по партида № 7202Н30978: [адрес], относно собственост върху жилище с РЗП 99.38 кв.м и гараж РЗП 26.80 кв.м;

• по партида № 7217Н29944: [жк], [адрес], относно правото на ползване върху жилище с РЗП - 68.49 кв.м и мазе 3.29 кв.м;

• по партида № 7217Н34162: [улица], относно собственост върху земя с площ 1 375 кв.м;

• по партида № 7202Н44893: [адрес], относно 1/2 ид.ч. от правото на собственост жилище с РЗП 94.40 кв.м;

• по партида № 7202Н34119: [улица], относно 1/4 ид.ч. от правото на собственост на магазин с площ 27.30 кв.м, склад - 15.75 кв.м и гараж № 7 - 30.60 кв.м;

• по партида № 7202Н34120: [улица], относно 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху търговски обект с РЗП - 326.07 кв.м;

• по партида № 7202Н34122: [улица], относно1/4 ид.ч. от правото на собственост върху склад с РЗП 109.88 кв.м;

• по партида № 7202Н34123: [улица], относно 1/4 ид.ч. от правото на собственост върху склад с площ 4.92 кв.м и земя с площ от 727 кв.м.

Правилно в обжалваното решение е прието, че административният орган законосъобразно е определил ТБО по чл. 62, т.1 и 3 ЗМДТ върху данъчните оценки на имотите при съобразяване на подадените декларации от собственика им по чл. 27, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО) и решенията на Столичния общински съвет за съответните години.

При първоначалното разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че административната преписка не е пълна, като за част от доказателствата, като фактури за услугата сметоизвозване и лятно улично почистване в район „Овча купел“ за септември 2017 г., февруари 2018 г. и май 2019 г. с доставчик „София юг“ ДЗЗД. За същата услуга за район „Витоша“ съдът е приел, че са представени фактури за месец юли 2017 г. и месец декември 2018 г., както и фактура за месец януари 2019 г. Отразено е в решението, че по отношение на констативните протоколи, са представени такива за отделни месеци, а не били представени доказателства за транспортните средства, липсват и графици, в които е определен маршрут за всяка дата и честотата на сметосъбиране и сметоизвозване, работниците, които са включени в тях за съответни дни, пътни листове с индивидуализиране на превозните средства, маршрут, разстояние, времетраене, начална и крайна точка. Това е обусловило съдебният състав да приеме, че в частта за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване липсват заповеди на кмета за честотата на графика на почистване, не е бил представен и маршрутен график на почистващата техника, както и пътни листове със отбелязвания относно маршрут, време на извършено почистване, водач и превозно средство, както и липсвали по делото данни за използваната техника. И за тази услуга съдът е приел, че представените протоколи за извършване на дейности по почистване на улици и територии за обществено ползване се отнасят до отделни месеци, като не покриват дори половината за съответната година. При така установеното съдът е приел, че по отношение на услугите по чл. 62, т.1 и 3 ЗМДТ АУЗД е незаконосъобразен и го е отменил.

При връщане на делото за ново разглеждане съдът съобразно указанията на първата касационна инстанция, с разпореждане № 23067/11.11.2024 г. са дадени указания на страните да сочат доказателства, задължена е ответната страна да попълни административната преписка, както и че той носи доказателствената тежест да установи фактическите основания в акта, компетентността на органа, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Затова съдът го е задължил да представи доказателства дали кметът на Столична община е включил в заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ услугата и дали е определил границите на районите, в които услугата ще се предоставя, както и дали недвижимите имоти са в рамките на границите на районите, определени от кмета за относимите периоди и дали двете услуги са извършвани/предоставяни. Освен това указанията на съда до ответника са да представи решенията на Столичния общински съвет за процесните периоди, в които са посочени начините на формиране на размера на ТБО за отделните компоненти, доказателства за извършване на двете услуги и за приемане от Столична община резултатите от извършените услуги, както и заповедите на кмета за процесните периоди за определяне на границите на районите, в които услугата ще се предоставя.

В изпълнение на разпореждането на съда при новото разглеждане на делото с молба Столична община е представила доказателствата, които са липсвали при първото разглеждане на делото относно решенията на Столичен общински съвет за приемане на план – сметка на дейностите по събиране и сметоизвозване, за обезвреждане в депа и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в Столична община за всяка една от процесните години. Представени са от ответника също и заповедите на кмета на Столична община по чл. 63, ал. 2 и чл. 71 ЗМДТ за териториите на двата района, относими за процесните имоти. Правилно първоинстанционният съд е приел, че ТБО не се събира при наличие на основанията по чл. 71 ЗМДТ – когато процесните услуги не се предоставят, както и обосновано е прието от съда, че настоящият случай не е такъв поради наличие на заповеди на кмета на Столична община за определяне границите на районите (представени и при двете разглеждания на делото пред първоинстанционния съд). С оглед указанията на съда в разпореждането му № 23067/11.11.2024 г., по делото ответникът е представил доказателства, че Столичен общински съвет за всички процесни години е взел решения за одобряване на план – сметката съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗМДТ..

Обосновано с данните по делото съдът е посочил, че в Приложение № 1 към делото са представени множество констативни протоколи, актове за извършване на съответните дейности по услугите по чл. 62, т.1 и 3 ЗМДТ, както и фактури за дейностите по събиране и извозване на битовите отпадъци.

Правилно е отразено в обжалваното решение, че представените от ответника по делото доказателства в нито една от фазите на съдебното производство жалбоподателите не са ги оспорили по реда на чл. 193, ал. 3 ДОПК, приложим по силата на чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК.

С определение от съдебно заседание на 19.12.2024 г. съдът е допуснал съдебно – икономическа експертиза с поставени конкретни задачи по отношение на реалното предоставяне от Столична община на услугите, предмет на спора, включени ли са същите услуги в заповедта на кмета по чл. 63, ал.2 ЗМДТ, налице ли са доказателства за приети работи по двете услуги, по които е спорът между страните по делото, съгласно ежедневните и общи отчети по договори за обществени поръчки и отчетени ли са в районите, в които се намират имотите. Неколкократно са правени опити от съда да връчи про.токолното определение от 19.12.2024 г. на жалбоподателите, но при всички опити в съобщенията им е отразено, че не се намират в столицата и е направено отбелязване върху тях от съда, че са редовно връчени на основание чл. 18а, ал. 9 АПК. Затова и направените оплаквания в касационната жалба са неоснователни и правилно е отбелязано от решаващия съд, че М. Б. и Б. Б. са проявили процесуално бездействие, неявявайки се в съдебно заседание лично или чрез упълномощения адвокат.

При така установеното неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторите не са уведомили изрично съда, че за известно време няма да се намират на адреса си, нито се е явил адвокат вместо тях, поради което настоящият касационен състав не установи съдът да е допуснал нарушенията, сочени в касационната жалба.

При така изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че оплакванията на касаторите са неоснователни, не са налице сочените от тях пороци, които да водят до отмяна на обжалваното решение. Същото като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и въпреки направеното искане от адв. П. Койкова за присъждане на разноски, такива не се дължат.

Не се дължат разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение и на ответника по касация, тъй като такива не са поискани.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение