Определение № 2183 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4473/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби вх. № 3378/11.04.2022г., подадена от Н. И. Д., Е. В. Д. и Р. Г. Д., чрез процесуалния им представител адвокат К. К., и вх.№ 3572/15.04.2022г., подадена от М. А. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. Л. Б. и В. Л. Л., чрез процесуалния им представител адвокат Г. Д., срещу въззивно решение № 56/24.02.2022г. по гр. д. № 454/2021 г. на Окръжен съд – Русе. В касационните жалби се поддържат оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. М. А. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. Л. Б. и В. Л. Л. обжалват въззивното решение в частта, с която е постановено изнасяне на делбените имоти на публична продан. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът при извършване на делбата да се съобрази с изразената от съделителите воля за получаване в общ дял на имоти, или може да я игнорира; 2. когато в исковата молба ищците са поискали поставянето в общ дял на апартамент, а впоследствие не поддържат това искане, но дават съгласие за получаване на имоти в общ дял, като останалите съделители също са изразили обща воля за получаване на имоти в общ дял, може ли да се приеме, че е възможна подялбата чрез обособяването на два дяла, или непременно трябва да се обособят дялове за всеки съделител; 3. Може ли да бъде пречка за извършване на реална делба по реда на чл.353 ГПК обстоятелството, че делбените имоти са различни по вид, предназначение и стойност. Ако те са недостатъчни за всички съделители, но могат да бъдат поделени по групи, задължен ли е съдът да ги изнася на публична продан по реда на чл.348 ГПК. Какво е значението на волята на страните в тези случаи - следва ли съдът да се съобрази с изразената воля, или не е длъжен. При противоречие между исканията на съделителите имат ли значение техните квоти в съсобствеността. Сочат се решения на ВКС с твърдение, че обжалваното им протворечи. Касационната жалба на Н. И. Д., Е. В. Д. и Р. Г. Д. е срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която на Н. Д. и Е. Д. са присъдени 12 597, 47 лева – обезyетение за лишаване от ползване и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на Д. над сумата от 12 597, 47 лева до предявения размер от 85 493 лева. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК се твърди противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1.Допустими ли са предявени от съделителите искания, които намират процесуалната си уредба в чл.346 ГПК и имат ли за цел едновременно с прекратяването на съсобствеността да се ликвидират и облигационните отношения между съсобствениците, във връзка със съсобствените имоти; 2. Изисква ли законът писмено поискване/покана до съсобствениците, които са отдали под наем на трето лице съсобствения имот за заплащане на припадащите се на останалите съсобственици получени наеми, като условие за допустимост на направеното искане за сметки; 3. Налице ли е хипотеза на лично ползване на съсобствен имот по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, когато имотът се отдава под наем на трето лице от част от съсобствениците и останалите съсобственици претендират получаване на добиви и граждански плодове. Сочи се портиворечие с ТР№7/2012г., ОСГК на ВКС и решения на ВКС; 5.Когато изводите на въззивния съд за правната квалификация на иска не съвпадат с тези на първоинстанционния съд, следва ли въззивният съд да упражни служебно начало с оглед обезпечаване правилното приложение на материалния закон като провери служебно/ноторно известни факти и разпределянето на доказателствената тежест, като укаже на страните необходимостта да анагжират доказателства. Сочи се противоречие с ТР№1/2013г., ОСГТК, ВКС. Твърди се очевидна неправилност на обжалваното решение – основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговарят на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което са процесуално допустими. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: Производството е по делба във фазата по извършване. С обжалваното решение е отменено решение № 260031/2021 г. по гр. д. № 4873/2014 г. на Русенския районен съд в частта относно извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК и присъдените суми за уравнение на дяловете. Вместо това на публична продан са изнесени делбените недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляващ апартамент № 2, находящ се в [населено място], [улица], № 57, с площ 125,60 кв. м.; 2. Поземлен имот ***, с площ от 811 кв.м, ведно с построената в имота сграда ****, с предназначение: хангар, депо, гараж, на 1 етаж, със застроена площ 312 кв. м., находящ се в с Д., [община]; 3. Поземлен имот ***, с площ 1207 кв.м. -земеделска земя, находяща се в [населено място]; 4. Поземлен имот *** по влязла в сила кадастрална карта, представляващ земеделска земя с площ от 6,475 дка, в [населено място], представляващ ПИ с №№ *, *, * и *от картата на възстановената собственост. Първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която М. Б., Д. Б., М. Т., Т. Т. и В. Л. са осъдени да заплатят на Е. Д. и Н. Д. сумата 12597,47 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода от 26.09.2017 г. до 07.12.2020 г., ведно със законната лихва от деня на предявяване на претенцията - 26.09.2017 г., до изплащане на задължението. Отменено е определение № 260643/24.03.2021 г. по гр. д. № 4873/2014 г. на Русенския районен съд и е постановено връщане на делото на Русенския районен съд за произнасяне по молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са определени дължимите от съделителите държавни такси върху стойността на дяловете им от съсобствеността, както и в частта, с която е отхвърлен искът на Е. Д. и Н. Д. за сумата над 12597,47 лв. до предявения размер от 85493,00 лева - обезщетение за лишаване от ползване за периода от август 2013 г. до юли 2017 г. Потвърдено е решение № 260307/09.03.2021 г. по гр. д. № 4873/2014 г. на Русенския районен съд, постановено по чл. 250 ГПК. Въззивният съд е посочил по въпроса за извършване на делбата, че неправилно първоинстанционният съд е възприел заявените от страните искания за поставяне в общ дял на части от делбените имоти и е извършил разпределение по реда на чл.353 ГПК. От заключението на комплексната техническа и оценителна експертиза е приел, че процесните имоти са неподеляеми с оглед определените с решението по допускане на делбата съделители и квоти. Възможно е поделянето само на имот ПИ с идентификатор ***, като с оглед на лицето му е невъзможно да бъде поделен на повече от две части, за да бъде спазено разположението на сградите спрямо съседните имоти, при спазване изискванията за лице към път, както и за оптимална застроена площ за складово-промишлен имот. Експертите са съставили 7 варианта за разпределяне на имотите, като в шест от тях имотите са обособени в по два дяла - съответно общ за ищците и общ за ответниците, а в 7-ия вариант са обособили 3 дяла – един за ответниците, един за ищците Н. и Е. Д. и един за ищцата Р.Д.. Въззивният съд е посочил, че в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съделителите следва да изразят становище за начина, по който да бъде извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на посочения от тях способ. Допустимо е да се предяви и претенция от няколко съделители за поставяне в общ дял в случаите, в които се иска делбата да бъде извършена по реда на чл.353 ГПК, а имотите са по-малко на брой от съделителите. По отношение на имоти, които не са неподеляеми жилища, способът по чл.349, ал.4 ГПК не може да бъде приложен. От съществено значение е и основанието за възникване на съсобствеността, тъй като този способ е приложим само ако съсобствеността е възникнала от наследяване или имотът е придобит в режим на съпружеска имуществена общност, която вече е прекратена. Безспорно, съсобствеността в настоящия случай е смесена – от наследяване и обикновена съсобственост, и не попада в нито една от двете хипотези. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН делбата следва да се извърши чрез разпределение, така че всеки съделител да получи реален дял в натура. Следва да се спазва обаче и общият принцип в ГПК за равнопоставеност между съделителите при разпределението по чл. 353 ГПК. Критериите за разпределение на допуснатите до делба имоти са големината на дела, сравнена със стойността на самостоятелните обекти, извършените в обособените обекти подобрения, реалното им ползване по аргумент от т. 5 от ППВС 7/73 г. При разпределянето по чл. 353 ГПК съдът се ръководи от предназначението на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по възможност на всеки съделител да се разпределят сходни имоти не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им. Възможно е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти и без прилагане на тези критерии, ако между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове, какъвто обаче настоящият случай не е. От данните по делото се установява, че ответниците са заявили искане имотите в [населено място] да им бъдат поставени в общ дял, което са поддържали и до приключване на производството пред въззивната инстанция. Липсва подобно съгласие от страна на ищците Д. по отношение на жилищния имот. Неправилно е прието от районния съд, че молбата на ищците от 14.12.2020 г. е заявление за обединяване на квотите им в общ дял. Такова е изразено единствено по отношение на ПИ с идентификатори *** и ****. По тези съображения неприложим е и вариант 1 от приетата във въззивната инстанция експертиза, както настояват ответниците. Неприложим е и вариант 7, по който според ищците следва да се извърши делбата, доколкото липсва съгласие от страна на всички ответници да им бъде поставен в общ дял жилищният имот. Аналогично е и положението с вариант 2, посочен в писмените бележки на ищците. При това положение, след като допуснатите до делба имоти се различават съществено както по вид, така и по стойност и предназначение, броят им е по-малък от броя на съделителите, чиито части в съсобствеността са различни, поради което не могат да се обособят равностойни дялове и между страните съществува спор относно обособяването на имотите в самостоятелни дялове, делбата следва да се извърши по способа, предвиден в чл. 348 ГПК. Относно претенциите по сметките въззивният съд е посочил, че във фазата по допускане на делбата е заявено от тримата ищци устно искане на основание чл. 344, ал. 2 ГПК - съдът да се произнесе за уреждане отношенията между съделителите във връзка с ползването на имотите до окончателното извършване на делбата или да постанови какви суми съделителите, които ползват имотите, следва да платят на неползващите съделители. Отделно от това устно е заявено, че имат и иск за уреждане на сметките във връзка с ползването на имота от м. август на 2013 г. до настоящия момент. Първоинстанционният съд е дал подробни указания на ищците, които е следвало да изпълнят до следващото съдебно заседание. От ищците Н. и Е. Д. са подадени 2 писмени молби, а от ищцата Р. Д. не е постъпила молба. В първото по делото заседание след допускане на делбата с протоколно определение на съда са приети за съвместно разглеждане претенциите на Н. и Е. Д., обективирани в писмените им молби от 26.09.2017 г., за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти за периода м. август 2013 г. – м. юли 2017 г. в общ размер на 85 493 лв., както и от 26.09.2017 г. до извършване на делбата. От всички уточнения следва, че исканията на ищците са две: 1.За постановяване на привременни мерки /кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползува до окончателното извършване на делбата, евентуално какви суми следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването/, с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК; 2. За обезщетение от лишаване от ползване на процесните имоти, с правно основание чл. 346, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС. Фактическите твърдения, обосноваващи и двете претенции са, че имотите до 2013 г. са били ползвани за осъществяване на търговска дейност от едно или повече търговски дружества, в които съделителите са били съдружници, което ползване продължава и до настоящия момент. След напускането на дружеството от съделителя Н.Д. през м. август 2013 г., той не ползва имотите. Делбените имоти са ползвани от дружеството, в което съдружници са ответниците, а ищците са били лишени от ползването им. Изрично е уточнено неколкократно, че се претендира обезщетение за лишаване от ползване в размер на средната пазарна цена на всеки от имотите, а не за получаване на наемна цена. Не се претендират добиви от вещта по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС /чието доказване е в тежест на ищеца, т. е. посочването им, в т. ч. по вид, размер, е част от основанието на иска/, а обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване по чл. 31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде предявена и да бъде разгледана от съда за период от време, предхождащ делбеното производство или следващ предявяването на иска за делба, но предхождащ влизането в сила на определението по чл. 344, ал. 2 ГПК, ако такова искане /по чл. 344, ал.2 ГПК/ е направено. Тази материалноправна претенция за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е допустимо да бъде разгледана само по реда на чл. 346 от ГПК - във втората фаза на делбеното производство, дори и да е предявена още с иска за делба. Правната квалификация на отправено до съда искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при предявяването му факти и обстоятелства. Ако искането касае обезщетение за ползване за минал период от време, то е налице самостоятелна претенция по чл. 31, ал. 2 ЗС по сметките между съделителите, която следва да се разгледа по реда на чл. 346 ГПК. Ако в делбеното производство се претендира от съсобственика заплащане на суми срещу ползването на имота от другите съсобственици занапред до окончателното извършване на делбата, е налице искане за постановяване на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК. Възможно е един съделител да предяви още преди постановяване на решението по допускане на делбата както искане за постановяване занапред на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК, така и претенция за обезщетение за изминал период от време по чл. 31, ал. 2 ЗС. За да постанови процесуално допустими съдебни актове, съдът следва да разгледа тези искания и да се произнесе по тях съобразно посочените императивни процесуални норми – по искането за привременни мерки – най-рано с решението си по допускането на делбата (което има характера на определение в тази част, като в него съдът не е необходимо да сочи периода, за който се постановяват привременните мерки), а по претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС – най-рано с решението си по чл. 346 ГПК, като съдът следва да посочи изминалия период от време, за който се присъжда обезщетението. В случая безспорно е отправена претенция с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК с едната молба на ищците от 26.09.2017 г., по която липсва произнасяне на първоинстанционния съд. Страните не са искали допълване на първоинстанционното решение, нито пък постановяване на определение по чл. 344, ал. 2 ГПК. Обезщетение на основание чл.31, ал.2 ЗС не може да се претедира за бъдещ период, а само за минал период от време, през който съответно съсобственикът е бил лишен от възможността да ползва имота. Недопустимо е да се присъжда обезщетение за бъдеще време на основание чл.31, ал.2 ЗС. При това положение е налице произнасяне по непредявен иск по чл. 31,ал.2 ЗС в нарушение на чл. 6, ал.2 ГПК. С втората си молба от 26.09.2017 г. съделителите Д. по реда на чл. 346 ГПК са заявили искане по сметките –за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесните имоти за периода м. август 2013 г. – м. юли 2017 г. в общ размер на 85 493 лв., поддържано и в първото съдебно заседание след допускане на делбата. За да се уважи тази претенция, е необходимо наличието на следните предпоставки: имотът да е съсобствен между страните, ответникът да ползва имота или площ, по - голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността, ищецът да е отправил писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването и да е доказал ползата, която е пропуснал след поканата. Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. В случая по делото липсват данни ищците да са отправили покана като необходим елемент от фактическия състав за възникване на вземането за обезщетение за ползване на съсобствения имот. Такава е отправена в хода на процеса - с молбата им от 26.09.2017 г. Не кореспондира с цялостната позиция на тези съделители защитната теза, че са претендирали събраните от делбените имоти наеми, за която претенция покана не се дължи. Въззивният съд е посочил, че е неоснователна въззивната жалба на ищцата Р.Д.. В първата фаза на делбеното производство, процесуалният представител на тримата ищци е заявил устно исканията им по чл. 344, ал. 2 ГПК и претенция по сметките. Първоинстанционният съд е дал подробни указания, които обаче са били изпълнени единствено от ищците Н.Д. и Е.Д. с молби от 26.09.2017 г. В първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата липсват заявени както устни, така и писмени претенции от страна на съделителката Р.Д.. Не може да се приеме тезата й, че писменото искане било подадено и от нея, но била пропусната в заглавната част, още повече, че претендираната сума в размер на 85 493 лв. е изчислена, съобразно квотите само на съделителите Е. и Н. Д.. Претенциите по сметки, преклузивният срок за които изтича в първото съдебно заседание след допускането на делбата, могат да бъдат предявени както в писмен вид, така и устно в съдебно заседание и трябва да съдържат фактически твърдения, от които може да се извлече основанието на предявения иск, искането и размера на претенцията. В случай че не са спазени тези изисквания, съдът следва да даде конкретни указания за отстраняване на недостатъците, които ако не бъдат изпълнени, съдът следва да я остави без разглеждане. В настоящия случай обаче липсва надлежно предявена претенция по сметките от съделителката Р.Д. в преклузивния срок за това. Оплакванията й за липса на съдействие от страна на съда са неоснователни. По заявената нередовна претенция по сметките са дадени подробни указания, които не са изпълнени. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението и по двете касационни жалби. Не е налице соченото от касаторите М. А. Т., Т. Н. Т., М. Л. Б., Д. Л. Б. и В. Л. Л. основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Поставените в изложението към касационната жалба въпроси не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване. Не е налице противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. посочената от тези касатори. С ТР № 2/2021г. от 11.04.2022г. на ОСГК на ВКС се приема, че за да се извърши делбата по реда на чл.353 ГПК, не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение. Извършването на делбата по начин, че всеки съделител да получи реален дял, е водещ принцип, уреден в чл.69, ал.2 ЗН. Способът по чл.348 ГПК е изключение, приложимо, когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Когато част от съделителите искат изнасяне на делбените /разнородни/ имоти на публична продан, а друга искат разпределение, съдът следва да преценява по кой способ трябва да извърши делбата. Съгласието за разпределяне в общ дял на двама или повече съделители, които не са от едно коляно, е релевантно, за да се обособят дялове за всички съделители и да се приложи чл.353 ГПК. Основният решаващ извод в обжалваното решение, основан на доказателствата и техническата експертиза, е че допуснатите до делба имоти се различават по вид и стойност, но броят им е по-малък от броя на съделителите. Липсва съгласие на съделителите по оформяне на общи дялове – за ищците и за ответниците. Съществува спор по обособяване на общи дялове. Самите касатори в изложението са поставили въпроса за разпределение в общи дялове при по-малък брой имоти от броя на съделителите. Сочат, че е налице изявено желание на съделителите за образуване на общ дял – за ищци и ответници. Последното не е прието за установено от въззивния съд. Той е проследил заявените искания за извършване на делбата и изрично е посочил, че съществува спор за разпределение в общи дялове. При това положение не може да се приеме, че е налице соченото основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Поставените в изложението към касационната жалба на Н. И. Д., Е. В. Д. и Р. Г. Д. въпроси също не могат да обусловят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Те се поставят при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена от въззивния съд. Той е проследил предприетите от тези касатори /ищци/ процесуални действия по предявяване на претенциите по сметки и е приел, че е предявено искане по чл.344, ал.2 ГПК /по което няма произнасяне на първоинстанционния съд/, искане по чл.346 ГПК за заплащане на обезщетение за ползване по чл.31, ал.2 ЗС за минал период и такова за бъдещ период. Въззивният съд е възприел дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на претенцията по сметки /чл.31,ал.2 ЗС/, но е посочил, че за бъдещ период е недопустимо да бъде предявявана. При това положение петият въпрос, касаещ правомощията на въззивния съд, когато приеме, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация е неправилна, е изцяло ирелевантен. Не е налице противоречие с приетото в т.2 от ТР №1/2013г., ОСГТК, ВКС, че в тази хипотеза въззивният съд следва служебно да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти. Останалите въпроси са свързани с основателността на претенция по чл.30,ал.3 ЗС, каквато не е приета да е предявена, касаят пряко съществото на такъв спор и не могат да се разгледат в настоящото производство по чл.288 ГПК. Правната квалификация на иска се извлича от заявените от ищеца твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум, а не от приложените доказателства и установени обстоятелства по делото. В случая въззивният съд е обсъдил процесуалните действия на касаторите по предявяването на претенциите по сметки и съобразно твърденията им, вкл. с уточненията, е дал съответната правна квалификация. Не са налице посочените основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира с доводи за необоснованост на въззивното решение и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Това са касационни оплаквания и не могат да се изследват в настоящото производство по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за допускане касационното обжалване на решението. Предвид изхода на производството по чл.288 ГПК по така подадените от страните касационни жалби, разноските следва да останат за всяка от тях така, както са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.