Определение № 40 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 5/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба /ЧКЖ/ от пълномощника на С. Л. А. и Д. Я. Я. срещу определение № 1762/06.08.2020 г. по ч.гр.д. №2536/2020 на САС, с което е потвърдено определение №3372/ 14.02.20 г на по гр.д. №13097/2019 на СГС, ГО,І-29 с-в за прекратяване на производството в частта по предявените от страна на частните касатори срещу „ЗД Бул инс“ АД, частични искове с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ за сумите от по 60 000 лева –част от общопретендираното обезщетение от по 300 000 лева за неимуществени вреди от смъртта на Н. Д. Я. в резултат на ПТП на 09.10.2014 г.. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №4325/17 на САС е потвърдено решението на първоинстанционния съд по гр.д. № 14796/15 на СГС, в частта, с която са отхвърлени частичнопредявените искове от по 120 000 лева, предявени от същите ищци срещу същия ответник, на същото основание, за разликите между уважената част от по 108 000 лева до 120 000 лева. Съдът е приел,че по този спор е формирана сила на пресъдено нещо/СПН/ за остатъка от цялото вземане, поради което и правото му да предяви повторно иск за същото е преклудирано-чл.299 ал.1 ГПК, поради което е прекратил производството. Изложени са и съображения за това, че горният извод следва от формираната с решението по предходното дело СПН в отхвърлителната част, с която е отречено спорното материално право над присъдения размер и за непредявената, с частичните искове по предходното дело, част, за което се е позовал на разясненията в мотивите към т.2 и т.3 на ТР №3/19 по тълк.д. №3/16 на ОСГТК на ВКС. В изложение на основанията за допускане до касация се поставят множество въпроси, които обобщено се свеждат до обхвата на силата на пресъдено нещо, като последица от влязло в сила съдебно решение постановено по предходен спор, В ЧАСТТА, с която частично са отхвърлени частичнопредявените искове за част от същото вземане, по отношение на последващ частичен иск за непредявената част от цялото вземане. Частните касатори считат, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК-по въпроса е налице противоречие на обжалвания акт с посочената задължителна практика на ВКС- решения по чл.290 ГПК. По така обобщено формулирания правен въпрос е налице задължителна практика на ВКС: ТР №3/19 по тълк.д. №3/16 на ОСГТК на ВКС, която в мотивите към отговора на втори въпрос е даден изчерпателен отговор: Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца. Само, в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. В случая, доколкото първоначално предявените частични искове не са уважени изцяло, а частично, то следва, че в отхвърлителната част СПН разпростира своето действие и за остатъка от непредявените с тези искове части. Ето защо липсва противоречие на приетите от въззивния съд изводи с тези в цитираното ТР, поради което и не е налице основание за допускане до касация. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение