Определение № 3643 от 17.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2435/2024 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба, подадена от М. С. К., чрез адв. И. П., срещу определение № 1156/13.05.2024 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ч. гр. д. № 1222/2024 г. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, защото съдилищата е трябвало да извършат внимателен анализ на справката от Агенцията по вписванията, според който тя има единствено един недвижим имот, от който не може да реализира доходи. Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд, като е потвърдил определението на Софийски градски съд, е отказал на М. К. да бъде освободена от внасяне на такси и разноски по воденото от нея дело. Съдът се обосновал с това, че страната притежава множество недвижими имоти в цялата страна - - апартаменти, земи и сгради, които са възможен източник на доходи, предвид възможността същите да бъдат отдавани по наем, аренда и др. Частната касационна жалба по същество съдържа оплакване за неправилност на въззивното определение, което следва да бъде квалифицирано като такова за необоснованост в изводите. Други касационни доводи не са въведени. В изложението към частната касационна жалба, след изрични и подробни указания от администриращия съд, страната се е позовала на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност и отново е повторила оплакването по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Не е налице която и да е от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК, вкл. очевидна неправилност. Изложените съображения в изложението не сочат евентуално на порок, който да може да се квалифицира като такъв по см. чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд и сам служебно не установи наличие на подобно основание или необходимост от проверка евентуалната валидност или допустимост на обжалвания съдебен акт. Следва да бъде изяснено, че очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, е възможно да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която да е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение