Определение № 327 от 29.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 432/2012 г.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу определение № 1441 от 04.05.2012 г. по ч. гр.д.№ 1340/2012 г. на Пловдивски окръжен съд. С последното е оставена без уважение като неоснователна частната жалба на дружеството против определение от 06.02.2012 г. на Ш. Х., съдия по вписванията при Пловдивски районен съд, с което е отказано заличаване на ипотека, поискано с молба с вх. № 2141/06.02.2012 г. по вх. рег. на Службата по вписвания – П. при Агенцията по вписвания, подадена от [фирма]. В частната жалба се поддържат доводи за постановяване на обжалваното определение в нарушение на процесуалните правила. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касационното обжалване е аргументирано с всички визирани в чл.280, ал.1 ГПК основания, като тези по т.1 и т.2 се поддържат по въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК в производството по вписване. С определение № 1075 от 30.12.2012 е спряно производството по делото до произнасянето от ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 7/2012 г. С постановяване на ТР № 7 от 25.04.2013 г. по т.д.№ 7/2012 г., основанието за спиране е отпаднало, поради което на основание чл.230, ал.1 ГПК настоящият състав възобновява производството по делото. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че когато с оглед разпоредбата на чл.571, изр.2 във вр. с чл.540 във вр. с чл.127, ал.1, т.6 ГПК молбата за вписване е нередовна, каквато в случая е подадената от частния жалбоподател за заличаване на вписана договорна ипотека, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ по аргумент от чл.32б във вр. с чл.32а, ал.1 от ПВ. Счетен е за неоснователен изложения в частната му жалба довод, че съдията по вписванията е следвало да даде на заявителя указания за отстраняване на нередовността, като съдът е застъпил становището, че в това производство не намират съответно приложение нормата на чл.129, ал.2 ГПК и тези на чл.533 и чл.534 ГПК. Съществуващото противоречие по поставения въпрос бе преодоляно с ТР № 7 от 25.05.2013 г. по т.д.№ 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което със задължителна за съдилищата сила бе прието, че разпоредбата на чл.129 ал.2 ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. Обстоятелството, че по поставения въпрос даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителните указания, дадени с ТР № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС обуславя извода, че поставеното от него определение е правилно и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение