Определение № 50681 от 08.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 156/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД срещу решение № 50/29.04.2021г. по гр. д.№ 52/2021г. на Апелативен съд – Бургас, с която се частично се потвърждава решение № 49/10.04.2020г. по т. д № 357/2018г. на Окръжен съд – Бургас в отхвърлителната му част, по предявените от банката искове против Г. Г. Г. и Г. Т. Р. за суми, претендирани като дължими по договор за кредит № НL 14936/18.12.2006г., изискуеми вследствие на настъпила предсрочна изискуемост от 17.04.2018г. Банката - касатор твърди, че съдът неправилно е възприел извършената капитализация като анатоцизъм. Поддържа, че със сключването на допълнително споразумение към договора за кредит дългът, а именно главницата, е преструктурирана съобразно чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008г. Позовава се на решение № 1001/05.07.1999 год. на ВКС по гр. д. № 357/99г. на 5-го гр. о. на ВКС. Също така твърди, че съдът е излязъл извън рамките на потребителската защита, съответно извън рамките на служебната проверка. В тази връзка касаторът сочи, че клаузите в допълнителните споразумения не са неравноправни сами по себе си, а съдът би могъл да изследва това едва при направено възражение от ответника, каквото липсвало. Поддържа се и, че съдът неправилно не е присъдил разходите за нотариална покани. Ответникът по жалбата и по делото, Г. Г. Г., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл. 280 ГПК, а по същество е неоснователна. Сочи, че правилно апелативният съд е приел, че възражението за нищожност от ответника е направено в отговора на възивната жалба и това не е несвоевременно, с оглед изтичане на срока за отговора по чл.131 ГПК. Не счита за вярно, че сключените между страните допълнителни споразумения за добавяне на просрочени задължения за лихви към неплатената част от главницата, всъщност означавали не друго, а само „променяне на вида на задължението" и не води до забранения от закона анатоцизъм /чл.10, ал.З от ЗЗД/. В тази връзка изразява становище, че щом вземането за изтекли лихви е било променено на главница, върху която се начисляват лихви, тогава е налице анатоцизъм. Сочи, че преструктуриране по чл. 13 от Наредба №/03.04.2008 год. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Поддържа, че клаузите по чл. 6, ал. 3 от основния договор за кредит са едностранно наложени и потребителят не е могъл да се запознае с тях преди сключване на потребителския договор. Тази промяна предвижда при промяна на БЛП банката да го прилага едностранно по сключените договори, като едностранно променя погасителната вноска и погасителен план. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Апелативен съд - Бургас е приел за установена следната фактическа обстановка: На 18.12.2006г. страните са сключили договор за кредит за извършване на ремонт в недвижим имот, като банката е предоставила на ответниците -солидарни длъжници, кредит в размер на 37 890 евро. На 03.10.2007г. с договор за цесия банката е прехвърлила на дружеството „Бългериън ритейл сървисиз“ АД всички свои вземания по договора за кредит. С анекс от 03.09.2012г. са били констатирани задълженията към тази дата: просрочена главница - 119,28 евро; просрочена лихва - 869, 64 евро; просрочени такси - 39, 88 евро и редовна главница - 35 465,16 евро. Постигнато е съгласие за преоформянето на дълга чрез натрупване към редовната и непогасена част от главницата на посочени в споразумението суми. Договорен е срок на облекчено погасяване и последиците след изтичането му. С анекс от 21.06.2013г. е прекратено действието на облекченото погасяване и са констатирани последиците от това. С анекс от 28.06.2013г. страните са се съгласили отново да предоговорят съществуващи към тази дата непогасени в срок задължения на длъжниците, които са констатирани в анекса: просрочена главница - 31, 92 евро; просрочена лехва - 849, 80 евро; просрочени такси - 42, 43 евро; просрочени плащания по застраховки - 51, 33 евро и редовна главница - 36 505, 63 евро. Всички плащания са преоформени служебно чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главница. Договорен е нов шестмесечен срок за облекчено издължаване, като след изтичането му към дълга се натрупва начислената и непогасена през периода на облекчено погасяване лихва. На 05.03.2014г. с договор за обратна цесия „Бългериън ритейл сървисиз“ АД е прехвърлило всички свои вземания по договора отново на банката. С нотариална покана и приложено към нея уведомление по чл. 99 ЗЗД от „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД до ответницата Г. Г., на последната се съобщава, че на 03.10.2007г. вземанията по кредита са прехвърлени на дружеството, а с обратна цесия от 05.03.2014г. вземанията отново са прехвърлени на банката. Връчени са на Г. Г. срещу разписка на 17.04.2018г. С друга нотариална покана, връчена на ответницата Г. на същата дата 17.04.2018г., тя е уведомена, че е прекратила плащанията и към 10.01.2018г. общият дълг е в размер 48 802, 17 евро, в т. ч. главница - 37 469, 70 евро, 10 580,50 евро лихви, 341,92 евро такси и 410,05 лева разноски. Кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем и е даден 7-дневен срок за плащане на общия дълг. До ответника Г. Р. са били изпратени също нотариална покана с уведомлението за обратната цесия, връчени му на 17.04.2018г., както и нотариалната покана за прекратяване на плащанията по договора с идентично съдържание. Според заключението на вещото лице - счетоводител, последното плащане по кредита е на 26.08.2015г. в размер на 255,04 евро, което е отнесено за погасяване на просрочени лихви по редовна главница по вноска с падеж 10.07.2014г. Последното плащане за погасяване на главница е на 09.10.2011г. Общо главницата е погасена до размера на 2 666,63 евро, а вземането за възнаградителна лихва до размера на 20 701,92 евро. Въз основа на така установените факти въззивният съд е достигнал до извода, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена от банката след забава на 48 погасителни вноски, което, на основание чл.18, ал.2 от основния договор за кредит, й дава право да обяви целия остатък по кредита за предсрочно изискуем. Банката е упражнила правото си и е уведомила длъжниците - кредитополучатели по договора, с което решаващият състав е приел, че са изпълнени постановките, залегнали в Тълкувателно решение № 4/2013г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. След предявяване на иска ответниците не са подали отговор на исковата молба, нито са оспорили основанието на иска, че предявеното с исковата молба вземане произтича от кредит, обявен за предсрочно изискуем. Искът е предявен за главница - 37469,70 евро, възнаградителни лихви за периода 10.08.15г. - 17.04.18г. – в размер на 7337,54 евро, наказателна лихва за просрочие за периода 10.08.15г. - 08.07.18г. в размер на 843,30 евро, банкови такси - 125,27 евро, застраховки - 106, 55 евро и нотариални такси 1010,05 лева, като разликата с посочените в уведомлението до кредитополучателите стойности на възнаградителната и наказателната лихва се дължи на направеното от страна на банката признание, за погасяване на част от вземанията по давност. От заключението на вещото лице, потвърдено и от съдържанието на счетоводните записвания на банката, е установено, че размерът на усвоената главница 40 136, 33 евро е получен като към дължимата по основния договор главница от 37 890 евро е прибавена сумата от 2 246,33 евро в резултат на капитализация на просрочени вноски по сключените допълнителни споразумения. От съдържанието на първото и третото допълнитело споразумение е установено, че капитализацията се извършва като към главницата се прибавят просрочени главница, лихви, такси и плащания по застраховки. Съдът е счел, че извършеното капитализиране на тези вземания на банката съобразно уговорките в допълнителните споразумения към договор за кредит, за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм, който е допустим само при уговорка между търговци, на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ. С оглед на това е заключил, че общият размер на главницата следва да бъде намален със сумата 1719,44 евро /капитализирани просрочени лихви по двете споразумения/. Същевременно решаващият състав е приел, че олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм. Вследствие на намалението (погасителни вноски и капитализирани лихви), е определил за дължима главница към момента на предсрочната изискуемост в размер на 35 750,26 евро. След анализ на определянето на договорната възнаградителна лихва чрез методологията за определяне на референтен лихвен процент при банката, съдът е намерил за основателно направеното възражение за нищожност на клаузата по чл. 6, ал. 3 от основния договор за кредит, поради това, че е неравноправна по смисъла на чл. 143, т .3 и т. 10 ЗЗП - клаузите са едностранно наложени и потребителят не е могъл да се запознае с тях преди сключване на потребителския договор. Аргументирал се е, че оспорената клауза предвижда при промяна на БЛП банката да го прилага едностранно по сключените договори, като едностранно променя погасителната вноска и погасителния план и в този смисъл като неравноправна е нищожна в тази си част. Също така съдът е достигнал до извода, че неравноправната клауза е повлияла на формирането на размера на предявените от банката вземания, тъй като на кредитополучателите едностранно от банката е била налагана нова и все по-висока възнаградителна лихва, вместо условия за облекчаване и стимулиране на редовното погасяване. Намерил е, че клаузите не са индивидуално договорени, защото се препраща към едностранно определени от органите на банката лихвени нива. Поради изложеното, съдът е заключил, че по отношение на вземането за възнаградителна лихва следва да бъде приложен чл.3, ал.2 от основния договор от 2006г., който определя лихвата в размер на 7,4% на годишна база. Същевремнно е приел, че след като по отношение на претенцията за възнаградителна лихва, присъдена в обжалваното решение в пълен размер, не е подадена въззивна жалба, решението в тази част е влязло в сила. Относно претенцията за заплащане на 843,30 евро обезщетение за забава за просрочие за периода 10.08.2015г. - 08.07.2018г. съдът е констатирал, че същата е заявена с исковата молба, като остатък от общо дължима сума от 1 390 евро, намалена с погасени по давност вноски в размер на 547,26 евро. Възприел е констатираното от вещото лице, че сумата е записана по счетоводната партида на кредита и е отчетено направеното плащане в размер на 22,33 евро. Съдът е приел, че в конкретния случай санкционирането на неизправния длъжник е под формата на наказателна надбавка от 10 пункта по чл.3, ал.З от договора, като е намерил, че това по никакъв начин не нарушава изискването за добросъвестност, а също и равновесието между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. Доколкото при формирането й е от значение процентът на възнаградителната лихва и предвид гореприетото, е заключил, че сумата следва да се намали до размера на 731,84 евро ( 7,4% възнаградителна лихва увеличена с 10 пункта наказателна добавка). Въззивната инстанция е счела за дължими претендиралите вземания от такси и застраховки като остатък, след погасяването им частично по давност по признание на ищеца, в размер на исковата сума, тъй като съгласно договора за кредит са за сметка на кредитополучателя. Намерил е за основателна и доказана претенцията за сумата от 410 лева за разходи за нотариални такси за подновяване на ипотеката. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Каква е разликата между капитализация на суми и анатоцизъм? Твърди се противоречие с: решение № 1101/28.05.2015г. по в.т.д. № 4503/2014г. на Апелативен съд – София, решение № 1001/05.07.1999 год. по гр. д. № 357/99г. на 5-то гр.о на ВКС; 2/ Следва ли съдът да изясни дали кредитополучателят е разбирал спорните като неравноправни клаузи на договора и какви по принцип са били знанията на кредитополучателя по основни положения на договора, като размер на кредита, валута на курса, формиране на погасителните вноски и други негови задължения?; Как следва съдът да изясни тези обстоятелства - чрез разпределение на доказателствената тежест или по свой почин?; Считат ли се тези обстоятелства за неизяснени и съответно неизпълнени указанията на СЕС, ако чрез разпределение на доказателствената тежест страните не са предприели действия за изясняване на тези обстоятелства?; До каква степен служебната проверка на съда за неравноправни клаузи създава задължение на съда да изясни дали кредитополучателят е разбирал горните обстоятелства и от какви разяснения от търговеца се нуждае?; Дали служебната проверка се изчерпва в разпределение на доказателствената тежест единствено?; Следва ли съдът да изследва служебно клаузите, които едновременно съдържат следните характеристики: съставени са на ясен и разбираем език; с ясно, точно и конкретно описани икономически последици от договорената клауза; клаузата е сключена в допълнително споразумение по искане на кредитополучателя и потребителят не е възразил?“ Сочи се, че актът противоречи на решения на СЕС С-119/17; С-186/16 и на Директива 93/13/ЕИО. Касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК / по първи въпрос на т.1 и т.3, а по останалите въпроси – по т.2/. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Първи въпрос не може да обуслови допускането на касационния контрол, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по него, а единствено е приел, че прибавяне на лихви към главницата, представлява анатоцизъм, който е допустим само като уговорка между търговци, поради което не е осъществено и общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. На следващо място, относно разликата между капитализация и анатоцизъм е формирана практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК (решение № 66/29.07.2019г. по т. дело N 1504/2018г. на II то. На ВКС, решение № 60091/27.09.2021г. по т. д. № 1345/2019г., решение № 118/11.12.2020 г. по т. д. № 2278/2019 г. на ВКС, I т. о, решение № 132/13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 60118/15.10.2021г. по т.д. №2848/2019г. I т.о. ). Според практиката в цитираните решения, уговорката в допълнителни споразумения към договор за банков кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ; Преструктурирането на дълга на основание чл.13 от Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск (отм.) не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. Прието е, че олихвяването на просрочено задължение за такси, вкл. чрез прибавяне на таксата към главница по кредит, върху които се начислява възнаградителна лихва, не представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД. Въззивният акт е в постановен в съответствие с посочената практика, което изключва приложението на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Останалите въпроси също не могат да обусловят допускането на решението до касация, тъй като съдът е длъжен служебно да приложи императивна материалноправна норма, каквато е по своя характер разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗЗД, и без да е налице сезиране с възражение за това. Ето защо, в случая не е от значение дали клаузите в допълнителните споразумения са неравноправни или не, като поставените във връзка с това въпроси не са обуславящи за изхода на спора. Предвид изложеното, решението не може да бъде допуснато до касационно обжалване Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд