Определение № 53 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 214/2022 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.4200/25.11.21 по ч.г.д.№.2625/21 на ОС Варна е потвърдено определение №.5072/10.09.21 по г.д.№.6068/21 на РС Варна – с което е прекратено производството по г.д.№.6068/21 на РС Варна и искането за спиране на изпълнението по изп.д.№.202171770400085 по описа на ЧСИ Р.Т. е оставено без уважение. Постъпила е частна касационна жалба от Г. Х. Г., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.274 ал.4 ГПК във вр. с чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Не подлежат на обжалване с частна касационна жалба определенията на въззивните съдилища по дела, въззивните решения по които не подлежат на касационно обжалване /чл.274 ал.4 ГПК, изм. ДВ бр.100/10, в сила от 21.12.10г./. Такива, съобразно изричната разпоредба на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, са решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. по граждански дела и до 20000лв. по търговски дела. В случая съдебното производство е образувано по предявен от Г. Х. Г. срещу ПК „Сотир Костов“ иск с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за аренда №.121, т.ІV, рег.№.3196/04. Относно приложимото правило за определяне на цената на исковете за недействителност на договор за аренда е установена последователна практика на ВКС, съобразно която цената на иска в тези хипотези се определя съгласно чл.69 ал.1 т.5 ГПК-въз основа на арендната цена за една година (опр.№.180/1.06.20 по ч.т.д..707/20., I ТО, цитираните в него определения по ч.г.д.№.95/20, IV ГО; ч.г.д.№.190/19, III ГО; ч.г.д.№. 863/18, III ГО; ч.т.д.№. 39/18, I ТО; ч.т.д.№.1764/17, II ТО и др./. В случая е налице хипотеза, при която цената на иска, определена по гореописания начин /123,75лв./, е под установения в чл.280 ал.3 ГПК минимум и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Предвид изложеното атакуваното въззивно определение е изключено от обхвата на касационния контрол и с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 ГПК не може да бъде обжалвано с частна касационна жалба. Същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ ГО,