Определение № 135 от 14.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 3566/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ф. Ч. със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивно решение № 813 /без дата/, постановено по т. д. № 4098/2012 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 28.03.2012 г. по гр. д. № 4230/2011 г. на Софийски градски съд, с което по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че А. Ф. Ч. дължи в качеството на авалист на [фирма] сумата 15 937.32 евро по запис на заповед от 29.10.2008 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 25.11.2010 г. по ч. гр. д. № 53930/2010 г. на Софийски районен съд. В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане същото да бъде отменено, а делото - върнато на въззивния съд за ново разглеждане на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по касация [фирма] - [населено място], изразява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и за неоснователност на касационната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал като значим за изхода на делото въпросът „върху кого пада тежестта на доказване на каузалното правоотношение и на задълженията по него при въведено в предмета на спора в срока за отговор на исковата молба твърдение на ответника, че записът на заповед /от който произтича установяваното с предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК иск парично вземане/ е гаранционен и задължението, което обезпечава, не е възникнало, съответно не е станало изискуемо”. Поради формирана при действието на чл.290 ГПК противоречива съдебна практика с разпореждане от 13.06.2013 г. на Председателя на ВКС е разширен предмета на образуваното с разпореждане от 11.02.2013 г. тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС с включване на въпроса „Какъв е предметът на делото и как се разпределя доказателствената тежест при предявен установителен иск по чл.422 ГПК в хипотезата на издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед”. Посоченият въпрос инкорпорира в съдържанието си поставеният от касатора правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, което налага производството по делото да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2013 г. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,