Определение № 31 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3421/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 4339 от 20.07.2020г. постановено по гр.д. № 14409/2019г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение II-а въззивен състав, с което е потвърдено решение № 92862 от 12.04.2019г. по гр.д. № 1110/2018г. на Софийски районен съд, 29 състав, за уважаване на предявения от Б. Х. С. против Н. А. К. иск по чл. 108 ЗС за признаване собствеността върху 1/4 ид.ч. от лек автомобил “Мерцедес” С-180, с рег. [рег.номер на МПС], рама № ***, двигател № *** и осъждане на ответницата да предаде владението на вещта изцяло; с решението е уважен и иск по чл. 59 ЗЗД като е осъдена Н. А. К. да заплати на Б. Х. С. обезщетение за лишаването от ползване на автомобила в периода от 28.07.2017г. до 28.12.2017г. в размер на 645,43 лв.; до пълния предявен размер от 1200 лв. този иск е отхвърлен. Касационната жалба е подадена от ответницата Н. А. К. чрез пълномощника адв. С. Д.. Поддържа се, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и при нарушение на материалния закон. За обосноваване достъпа до касационно обжалване се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Поставени са въпросите: 1/какво е легалното определение на термина “действия по обикновено управление”, употребен в чл.229, ал.2 ЗЗД и какво е приложението му спрямо предявяването на искове. Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото; 2/ вземане, което се предявява за прихващане срещу предявен иск, необходимо ли е да бъде посочено с правно основание, след като са конкретизирани фактите и обстоятелствата, на които се основава; може ли липсата на посочено правно основание да е причина за отказ да се приеме и разгледа възражението за прихващане. Изтъква се и очевидна неправилност на обжалвания акт. С писмен отговор на касационната жалба ответникът Б. С., представляван от пълномощника си адв. П. Т., сочи, че касационната жалба е недопустима в частта по иска по чл. 59 ЗЗД, чиято цена е под 5000лв. По иска по чл. 108 ЗС развива съображения за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в законовия срок и е допустима в частта по иска по чл. 108 ЗС. Производството е по ревандикационен иск относно лек автомобил, съединен с иск за обезщетение за лишаване от ползването му. Ищецът претендира, че е собственик по наследство на 1/4 ид.ч. от автомобила и твърди, че ответницата го владее без да има основание, поради което иска признаване на собствеността за посочената идеална част и предаване на владението върху цялата вещ. Съдът е установил от свидетелството за регистрация на автомобила, че той е придобит през 2008г. от Х. Н. С., баща на ищеца, по време на брака му с Т. С.. Х. С. е починал пред 2017г. и негови наследници са съпругата му Т. и сина Б., с оглед на което ищецът се легитимира като собственик на 1/4 ид.ч. от вещта. Ответницата признава, че упражнява фактическа власт върху автомобила. В срока за отговор на исковата молба е оспорила единствено иска по чл. 59 ЗЗД с твърдение, че не е ползвала автомобила и същият не е бил в състояние, годно за ползване, понеже не е минал технически преглед и няма застраховка “Гражданска отговорност”. Предявила е възражение, че ищецът й дължи обезщетение за ползването на собствения й гараж, където тя държи автомобила от 28.08.2017г. до момента, в размер на 650 лв. След изтичане срока за отговор е представен “отговор-уточнение”, в който ответницата възразява срещу правото на ищеца като притежател на идеална част да ревандикира цялата вещ, както и предявява възражение за придобиване на собствеността по давност. Въззивният съд е приел, че ищецът е доказал правото си на собственост върху 1/4 ид.ч. от автомобила и че като съсобственик има право да го ревандикира от ответницата, която е трето за съсобствеността лице, в чието владение се намира вещта. Възражението за придобиване по давност съдът не е разгледал поради предявяването му извън срока по чл. 131 ГПК. По иска по чл.59 ЗЗД съдът е изложил съображения, че не е установена обективна невъзможност за ползване на вещта поради техническа неизправност, спиране от движение или отнемане на на регистрацията на моторното превозно средство. Доводите, че автомобилът не е бил застрахован и не е минал технически преглед не съставляват причини, препятстващи обективно ползването му по предназначение. Размерът на обезщетението съдът е определил въз основа на прието заключение на вещо лице. По отношение на предявеното от ответницата възражение за прихващане съдът е приел, че вземането не е индивидуализирано и въпреки дадените указания, надлежна индивидуализация не е извършена - останало е неясно основанието на предявеното възражение, поради което първоинстанционният съд правилно е процедирал в съответствие с чл. 101 ГПК и не го е приел за разглеждане. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване досежно иска по чл. 108 ЗС настоящият състав намира, че такива липсват. Първият правен въпрос е за това кои действия са такива на “обикновено управление”, както е посочено в чл. 229, ал.2 ЗЗД и дали предявяването на ревандикационен иск от един съсобственик спрямо трето лице, което държи съсобствената вещ, е такова действие. Този въпрос не е разрешен в мотивите на обжалвания акт и съдът не е квалифицирал предявяването на иска като действие на обикновено управление. Давайки отговор на доводите, че ищецът притежава само идеална част от вещта и би могъл да претендира предаване на владението само за съответната своя идеална част, решаващият съд е посочил, че съсобственикът може да ревандикира вещта от всяко трето лице, което я владее без основание. Съображения, че ревандикирането на съсобствената вещ от трето лице е действие на обикновено управление, което може да бъде извършено и само от един от съсобствениците, се съдържат в първоинстанционното решение; там е посочена и съдебна практика в подкрепа на това разрешение. Независимо от това, предмет на обжалване е въззивното решение и правните въпроси, по които се претендира допускане на касационно обжалване, следва да са разрешени в обжалвания акт. Въпросът дали съсобственик може да ревандикира от трето лице цялата съсобствена вещ е решен в съответствие с практиката на ВКС и не се налага допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, както претендира касаторът. В мотивите на Тълкувателно решение № 3/2016г. на ОСГК е прието, че предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи или имоти, притежавани в режим на съпружеска имуществена общност, не е действие на разпореждане, а само на управление и може да бъде извършено от всеки един от съпрузите. В същия смисъл е Тълкувателно решение No 91 от 01.10.1974г. по гр. д. No 63/1974г. на ОСГК на ВС. Конкретно по отношение на обикновената съсобственост е практиката по Решение № 70 от 16.08.2017г. по гр.д. № 3991/2016г. на II г.о. В този акт са разгледани няколко хипотези; според възприетото разрешение в случай като настоящия, в който ответникът упражнява фактическа власт, без противопоставимо на ищеца правно основание, то съсобственикът има право да иска предаване на владението върху цялата съсобствена вещ. По настоящето дело не е извършено надлежно позоваване на придобивна давност от страна на ответника по иска, а и не е установено противпоставимо на ищеца основание ответникът да държи идеалните части на съсобствениците, които не са предявили иска. При наличието на посочената съдебна практика допускането на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е безпредметно. Предвид изложените от решаващия съд мотиви, не е налице съмнение за очевидна неправилност на някой от изводите му. С оглед на изложеното не е установено основание за допускане на касационно обжалване на решението по иска по чл. 108 ЗС. Решението по иска по чл. 59 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване и касационната жалба срещу него е недопустима. Предявеният иск по чл. 59 ЗЗД е с цена 1200 лв. и съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000лв. не подлежат на касационно обжалване. Поради това касационната жалба, насочена срещу решението по този иск, следва да се остави без разглеждане. При този изход ответникът Б. С. има право да получи направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.