Определение № 50001 от 07.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1345/2022 г.

ВКСII търговско отделение07.05.2026 г.

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 215 от 09.04.2021г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение от 4.09.2023г., постановени по в. т. д. № 2610/2020г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна на решение № 405/01.03.2019г. по т. д. № 1958/2016г. на Софийски градски съд в отхвърлителната му част по иска по чл.266, ал.1 ЗЗД, е уважен предявеният по чл.266, ал.1 ЗЗД иск от „Мазалат“ ЕООД срещу „Кепта България“ ЕООД за разликата от 26 858,97 лева до 28 052,70 лева (сумата от 1193,73 лева.), ведно със законната лихва върху 1193,73 лева, считано от 15.01.2016г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Келта България“ ЕООД срещу „Мазалат“ ЕООД насрещен иск по чл.265, ал.1, предл.2-ро ЗЗД за разликата от 16 918, 56 лева до 44 971,26 лева, както и в съответната част за присъдените в полза на „Мазалат“ ЕООД разноски. УКАЗВА на касатора, „Кепта България“ ЕООД, в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 286,86 евро, като при неизпълнение на указанията в срок производството по делото ще бъде прекратено в допусканата до касационно обжалване част. При изпълнение на указанията в срок, делото да се докладва на председателя на II т.о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото „Кепта България“ ЕООД срещу решение № 215 от 09.04.2021г., поправено по чл.247 ГПК с решение от 4.09.2023г., постановени по в. т. д. № 2610/2020г. на Апелативен съд – София, С него, след частична отмяна на решение № 405/01.03.2019г. по т. д. № 1958/2016г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 28 052,70 лева, вкл. поради прихващане за сумата от 7790,90 лева, като е уважен предявеният по чл.266, ал.1 ЗЗД иск от „Мазалат“ ЕООД срещу „Кепта България“ ЕООД за сума в размер още на 8 984,63 лева - възнаграждение за замесен и доставен бетон по фактура № 20586/20.11.2015г. и фактура № 20587/23.11.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 28 052,70 лева от 15.01.2016г. до окончателното изплащане на задължението, като първоинстанционното решение е потвърдено за присъденото в полза на „Мазалат“ ЕООД по чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждение от 19 068,07 лева, ведно със законна лихва от 15.01.2016г. до окончателното плащане. Със същото решение е отхвърлен предявеният от дружеството - касатор насрещен иск с правно основание чл.265, ал.1, изр.2 ЗЗД за сумата от 44 971.26 лева, представляваща разходи за репарирането на бетона; отменено е определение от 06.06.2019г. по т.д. № 1958/2016г. на Софийски градски съд, с което съдът е оставил без уважение молбата на „Мазалат“ ЕООД за изменение и допълване на постановеното решение в частта за разноските; отменено е решение по чл.247 ГПК от 09.03.2020г. по т. д. № 1958/2016г. на Софийски градски съд, с което СГС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка, като е отхвърлил предявения от „Келта България“ ЕООД срещу „Мазалат“ ЕООД иск за сумата 9 127,66 лева - разлика до сумата от 16 918.56 лева; обезсилено е като недопустимо допълнителното решение от 09.03.2020г. по т. д. № 1958/2016г. на Софийски градски съд в частта, в която СГС е осъдил „Кепта България“ ЕООД да заплати на „Мазалат“ ЕООД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2 893, 65 лева - разноски в производството пред Софийски градски съд по насрещната искова молба. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на „Мазалат“ ЕООД в размер на 14 157,71 лева за първоинстанционното производство и 4194 лева за въззивното производство. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да допълни доклада с указания към страните, че не сочат достатъчно доказателства относно подлежащия на доказване факт - приета ли е работата, съобразно изискванията на ЗЗД. Също така въззивният съд неоснователно не е допуснал събиране на доказателства по реда на чл.266, ал.3 ГПК; решението е постановено при липса на мотиви досежно основните правнорелевантни факти по делото, вкл. съдебният акт е немотивиран в частта, с която не се възприемат правните изводи на първоинстанционния съд по отношение разпределението на отговорността при производството на рецептурен бетон, както и по отношение на наличие на възражения от страна на възложителя при приемане на работата; вкл. и по спорния между страните въпрос за размера на претендираното от ищеца възнаграждение от 94.00 лева. Сочи се, че от доказателствата по делото е безспорно установено, че ищецът е поел задължение да изработи и достави на касатора бетон, като е договорена цена от 90 лева на кубичен метър. Твърдяната от ищеца договорена устно промяна в цената не е установена. Не са налице и косвени доказателства, които да позволяват категоричен извод за постигнато съгласие при участието на лице с разпоредителна власт спрямо ответника. Предвид на това и поради липсата на доказателства в тази насока, въззивният съдебен акт е изцяло немотивиран относно приетия за установен размер на претендираното възнаграждение. В нарушение на процесуалните правила, свързани с разпределението на доказателствената тежест, съдът е приел, че в тежест на ищеца е да докаже единствено осигуряването на специфицирания състав на бетона и че не носи отговорност за характеристиките на вложените в бетона компоненти. Счита, че на основание чл.258 и чл.260 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже точно изпълнение, което не е било сторено в настоящото производство, поради което това обстоятелство е недоказано, като липсват указания на въззивната инстанция в тази насока, въпреки направените искания за това във въззивното производство. На следващо място се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила в обжалваното решение не се сочи, поради какви съображения не са кредитирани показанията на свидетелите на ответника. Не става ясно, поради каква причина извън вниманието на съда е останало обстоятелството, че процесната рецепта е приложена и в други части на обекта, при които не са наблюдавани процесните недостатъци в крайния резултат - интензивно газотделяне в повърхностния слой на бетоновото покритие. Намира, че във въззивната инстанция не е отстранено допуснатото от първата инстанция съществено нарушение на процесуалните правила- недопускане на свидетелски показания и на повторно заключение на техническа експертиза с други вещи лица, неучаствали по делото, с цел отстраняване на възникнали съмнения за правилността на изготвените по делото заключения, с оглед дадените от тях отговори относно съответствието на изработения бетон със зададената от възложителя рецепта. Липсват и мотиви, поради какви съображения съдът се кредитира резултатите от извършения химически анализ на вложения в бетона пясък, пробата за който се установило, че е взета в присъствие на представител на ищцовото дружество и незабавно занесена за анализ в независима лаборатория, установила съдържание на органични вещества в използвания от ищеца пясък. С оглед гореизложеното, касаторът счита за неправилни правните изводи на съда относно изпълнението на договора от страна на изпълнителя и за липсата на негово задължение към „Кепта България“ ЕООД, основаващо се на нормата на чл.265 ЗЗД. В тази насока съдът е формирал неясни правни изводи, поради което за страните не е ясно каква е действителната решаваща воля на съда, обусловила отхвърляне на насрещната искова претенция на „Кепта България“ ЕООД срещу „Мазалат“ ЕООД с правно основание чл.265 ЗЗД. Претендират се направените разноски по делото. Ответникът по жалбата и ищец по делото, „МАЗАЛАТ” ЕООД, в писмен отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на решението до касационно разглеждане по чл.290 ГПК, а по същество жалбата е неоснователна. Излага следните съображения: Счита, че предвид възложения за изпълнение специално изготвен рецептурен състав изпълнителят не може да променя нито съставките, нито производителя без изричното нареждане на възложителя. Сочи, че задълженията и отговорности за постигане и осигуряване на съответствието при производството на предписан бетон са определени с т.6.1

на БДС ЕК 206:2014 и забележка 3 към т.6.1

на БДС ЕК 206:2014. С оглед на това поддържа, че отговорността му като производител на предписаната бетонова смес се ограничава само и единствено до точното изпълнение на предписания рецептурен състав, съгласно рецептата на инж. В. Н.. Относно твърдението за наличен проблем: газоотделяне на положения бетон и невъзможност да адхезира топинга към повърхността на бетона, счита, че това е проблем относно свойствата и характеристиките на бетонната смес, за които отговорност носят „Кепта България“ ЕООД и съставителя на рецептата инж. В. Н.. Ищецът, като производител, не е бил длъжен да изследва съвместимостта на предписаните съставки или евентуалния конфликт между тях, поради което не носи отговорност за това. Счита, че след като не участва в изготвяне на рецептурния състав и в строителната дейност на обекта по изпълнението и полагането на бетонната настилка, не може да бъде държан отговорен за последващото състояние и поведение на бетона и да отговаря за твърдените от ответната страна проблеми с бетона, предвид строителната спецификация на възложителя и влиянието на външните атмосферни условия и допълнително третиране на бетона с химикали, до постигане на пълната му твърдост и якост. От друга страна, ответникът сочи, че „Кепта България” ЕООД няма забележки или рекламации към „МАЗАЛАТ” ЕООД относно точното изпълнение на предписаните рецептурни състави, и съответните промени, изисквани впоследствие от тях, а напротив – продължил е през цялото време да полага бетона, а не го е спрял, както би направил, ако наистина е установил „проблем“. За доказване на точното изпълнение на рецептата на инж.В. Н. от страна на ищеца, освен представените от него писмени доказателства, е приета СТЕ от вещо лице д-р Т. С. и инж. Й. П., които заключения не са взети предвид от съда. В заключението си вещите лица сочат, че съставът на вложените в сместа компоненти, съответно приложените пропорции, съгласно приложени документи по делото, са спазени, като е изпълнена точно дадената от „Кепта България“ ЕООД рецепта. По отношение на възражението относно разликата в цената 90лв./куб.м. или 94 лв./куб.м. се поддържа, че всички фактури са изпратени по електронната поща на „Кепта Бълария” ЕООД и не са оспорени. Във връзка с предявения насрещен иск се заявява, че всички приложени документи, въз основа на които се претендират суми за полагането на полимерната настилка, се отнасят до трето неучастващо в настоящия процес лице - „Коникс трейд“ ООД, а не до „Кепта България“ ЕООД и второ, ищецът е производител на процесният бетон, който се произвежда по представена от ответната страна рецепта, т.е. отговорността му е ограничена до момента на изпълнението на рецептата, което изпълнение е без отклонения, видно от показанията на всички вещи лица. Претендират се направените по делото съдебни и деловодни разноски за настоящата инстанция, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

–

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

–

Първоинстанционното производство е образувано пред СГС по предявен е от „Мазалат“ ЕООД срещу „Кепта България“ ЕООД иск по чл. 266 ЗЗД за заплащане на възнаграждение в размер на 28 052,70 лева за замесен и доставен бетон по фактура № 20856/20.11.2015г. и фактура № 20587/23.11.2015г., ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата от завеждане на исковата молба - 15.01.2016г. до окончателното й плащане.

–

Ответникът по исковете „Кепта България“ ЕООД в отговора на исковата молба твърди, че има вземане за обезщетение към ищеца в размер на 44 971,26 лева за репариране на дефектирани участъци от покритата с доставения от ищеца бетон, като прави възражение за прихващане в размер на 28 052,70 лева с претендирана от ищеца сума по чл.266 ЗЗД, а за останалата част от вземането си по чл. чл.265, ал.1, изр.2 ЗЗД в размер на 16 918,56 лева предявява насрещен иск.

–

Първоинстанционният съд в мотивите на постановеното от него решение № 405/01.03.2019г. по т. д. № 1958/2016г. по описа на СГС е приел следното: 1/ наличие на вземане на ищеца към ответника по чл.226 ЗЗД в размер на 26 858,97 лева (при договорената цена на кубичен метър от 90 лева, а не твърдяната от ищеца цена от 94 лева); 2/ установено вземане по чл.265, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД на ответника към ищеца за обезщетение на вредите от репариране на бетона в размер на 7790,90 лева; 3/ с оглед направеното възражение за прихващане от „Кепта България“ ЕООД, установеното вземане на ищеца за възнаграждение за изработката е счетено за погасено на основание чл.104, ал.2 ЗЗД на 23.08.2016г. (дата на компенсируемостта) със сумата от 7790,90 лева, поради което е прието, че искът по чл.266 ЗЗД е основателен само за сумата от 19 068,07 лева, от общо претендирана главница от 28 052,70 лева; 4/ върху частта от главницата по чл.266 ЗЗД в размер на 7790,90 лева, погасена чрез прихващане, за периода от исковата молба - 15.01.2016г., до 22.08.2016г. - деня преди дата на компесируемостта, се дължи законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 478,64 лева; 5/ посочено е, че предявеният насрещен иск по чл.265, ал.1, предл..2-ро ЗЗД за сумата 16 918,56 лева е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло, тъй като не се установява съществуване на вземане по чл.265, ал.1, предл. 2-ро ЗЗД над сумата 7790,90 лева, погасена чрез прихващане.

–

В диспозитива на решението СГС е уважил първоначалния иск по чл.266 ЗЗД за сумата 19 068,07 лева, ведно със законна лихва върху нея от исковата молба - 15.01.2016г. до окончателното плащане, както и за лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 478,64 лева (върху главницата 7790,90 лева) за периода 15.01.2016 г. – 22.08.2016 г., като е отхвърлил иска по чл.266 ЗЗД за разликата от 19 068,07 лева до пълния претендиран размер от 28052,70 лв., в това число и поради прихващане с дължимото на ответника обезщетение по чл.265, ал.1, изр.2 от ЗЗД за сумата от 7790,90 лева. В диспозитива на решението си първоинстанционният съд е пропуснал да отрази формираната от него воля относно насрещния иск, като по-късно служебно е констатирал това и е постановил по същото дело решение от 09.03.2020г. по реда на чл.247 ГПК. В него, при изложени бланкетни мотиви („в постановеното и обявеното по делото решение е формирана воля досежно предявения за разглеждане насрещен иск, която не е намерила отражение в диспозитива“), е постановено в диспозитива на решението по чл.247 ГПК, че се допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 405/01.03.2019г. по т. д. № 1958/2016г. по описа на СГС, като се отхвърля на предявения от „Кепта България“ ЕООД срещу „Мазалат“ ЕООД иск за сумата 9127,66 лева – разлика до сумата 16 918,56 лева. С решението от 09.03.2020г. СГС е изменил и, на основание чл.248 ГПК, решение № 405/01.03.2019г.в частта за разноските, като е осъдил „Кепта България“ ЕООД да заплати на „Мазалат“ ЕООД, на основание чл.78 ГПК, сумата от 2 893,65 лева, представляваща разноски в производството, като преди това с определение от 06.06.2019г. по т. д. № 1958/2016г. Софийски градски съд е отказал изменение на постановеното решение в частта за разноските

–

Постановените от първата инстанция решения са обжалвани и от двете страни по делото.

–

Не се спори между страните и е установено от доказателствата по делото, че ответникът е възложил на ищеца забъркване на бетонна смес с указани рецептурен състав на предписан бетон и клас по якост на натиск С 25/30 (ВЗО) и приложение - за индустриална хибридно дисперсно-армирана бетонна настилка. От заявката е констатирано, че ответникът е посочил доставчик за цимента и произход на компонентите (пясък речен - к-ра „Свищов“, едър добавъчен материал - трошен камък фракция 4-11,2 тт - к-ра „Идилево“ и едър добавъчен материал - трошен камък фракция 11,2-22,4 тт - к-ра „Идилево“). Установено е, че за периода 17-18.11.2015г. и 20-21.11.2015г. на обекта е доставено цялото договорено количество бетонна смес. От представените и неоспорени проформа фактура № 892/13.11.2015г. и 896/16.11.2015г. е установено, че единична цена без ДДС за бетон В-30 е в размер на 94 лева. По електронна поща с адрес [електронна поща], използвана за комуникация между страните по повод проформа фактури, на 16.11.2015г. е изпратена четлива проформа, предходно изпратена в нечетливо копие на 13.11.2015г., както и нова - за наливането на бетона в събота и неделя.

–

Според показанията на свидетеля В., през месец септември 2015г. в хале № 4, разпределено на 6 полета, две от полетата са отлети с бетон, доставен от ищеца (отразени на скицата на л. 389 от делото под № 5 и 6). На площта, изпълнена от ищеца, не свидетелят е установил проблеми. За да се предотврати евентуален проблем и тъй като държали на визията на цялото хале с площ от 6 декара, била извършена репарация - отнемане със стоманени сачми под налягане на 5 мм от бетоновата повърхност и полагане на репарационна смес. Впоследствие през месец ноември с бетон, доставен от ищеца, били отлети още 4 декара в хале № 3, в което не е полагано допълнително покритие.

–

От показанията на свидетеля П., също се установява, че след полагане на бетона в полета № 5 и 6, ищецът е доставил бетона и за хале № 3. Това се потвърждава и от показанията на свидетелят Ш., който не твърди наличие на проблеми при наливането на бетон в хале № 3. За първите четири полета от халето пясъкът бил взет от Драгажен флот - Свищов. Възложителят на обекта поискал репарация на цялата повърхност като от три варианта избрал най-скъпия.

–

От заключението на допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза е установено, че ищецът е осчетоводил с посочено основание на стопанската операция - бетон В 30, фактура № 21182/12.11.2015г. на обща стойност с ДДС 21 168 лева; фактура № 21183/12.11.2015г. – на стойност 20 358 лева, фактура № 21184/17.11.2015г. за 21 970.70 лева за 194.500 куб. м.; фактура № 20586/20.11.2015г. – за 21 883.20 лева за 194 куб. м. и фактура № 20587/23.11.2015г. – за 22 672.80 лева за 201 куб. м.

–

Не е спорно между страните и е установено от заключението на експертизата, че на 12.11.2015г. по сметка на ищеца е постъпил банков превод на стойност 35 000 лева с посочено основание на превода „проформа 855“. Страните не спорят, че проформа фактура № 855/25.09.2015г. е издадена за доставка на 196 куб. м. с единична цена 90 лева и издадена впоследствие фактура № 21182/12.11.2015г. В заключението си вещото лице е отразило, че от ответника са извършени и два превода, съответно на 17.11.2015г. и 20.11.2015г., като в платежните документи е отразено основание - „авансово плащане на бетон за хале 3“. Ответникът не е осчетоводил нито една от издадените фактури. Въз основа на изчисленията си вещото лице сочи, че неплатената разлика по издадените фактури е сума в размер на 28 052, 70 лева.

–

От заключението на тройната експертиза е установено, че за производство на бетонни смеси се използват само материали, подходящи за предвиденото приложение на бетона. Според националните стандарти проверката и оценяване на постоянство на експлоатационните показатели на добавъчните материали, включително и на пясъка, производителят декларира експлоатационните показатели на съществените характеристики на добавъчните материали посредством определяне типа продукт, осигурен производствен контрол и изпитване на проби, взети в производственото предприятие, съгласно предписан план за изпитване. Добавъчните материали не трябва да съдържат компоненти над определени граници, предпоставящи корозия на бетона и/или армировката (хлориди, сулфати, аморфен силициев диоксид) и/или влияят върху качеството на бетонната повърхност и/или върху времето за свързване и втвърдяване на бетона. В случая добавъчните материали в това число и за пясък са снабдени с валиден сертификат, но е непълна необходимата информация за оценка на водата според БДС Е\ 1008. На оценка подлежи и качеството на готовата смес като минималните стандарти са предписани в БДС ЕК 206. Появата на мехури в бетона е възможна, докато се намира в пластично състояние или в рамките на няколко часа в зависимост от състава на бетона и условията на работната среда - основно температурата на средата и на бетона. Вещите лица сочат, че появата на мехурчета може да бъде обяснено с наличието на въздух в сместа, източник на който са органични вещества, внесени чрез добавъчните материали. При среща на органичните вещества със силно алкалната среда на бетона се получава окисление и йонообмен, превръщайки ги в повърхностно-активни вещества като при разбъркването на бетоновата смес се образува стабилна пяна от няколко минути до няколко часа, след което се разрушава - образуване и пукане на мехури, наподобяващо кипяща смес. Когато белезите се проявят по време на полагане на бетона - данни в тази насока от наличните доказателства липсват, или възникнат при изпълнение на същата рецепта (за което сочат показанията на свидетелите Ш., В. и Н.), вещите лица установяват като наложително прекратяване на бетонирането до установяване на причината за проблема.

–

Възприети са и показанията на свидетеля Н. - изготвил рецептата за положения бетон, че след като констатирали проблема с доставката на бетон от „Херос“ сменили всички материали с изключение на доставчика на пясък. Както „Херос“, така и ищецът ползвали услугите на Драгажен флот - Свищов. Още при първото изливане от доставения от ищеца бетон се появил същият проблем - интензивно повърхностно кипене. Проблем имало и в двете полета, наляти с доставения от ищеца бетон. Твърди се, че след втвърдяване на бетона са възможни единствено коригиращи действия - отстраняване на повърхностния слой на дефектната настилка, подготовка на основата за полагане на репарационен финишен слой минимум 8 см, полагане на износоустойчив материал на циментова основа и полимерно подово покритие - епоксидно или полиуретаново. Цената на репарационните дейности варира от 25-30 лева до над 100 лева на квадратен метър в зависимост от конкретното решение.

–

От заключението на комплексната експертиза е установено, че по-голямата част от повърхността на хале № 4 (с изключение площите, непосредствено до рампите за товарене) са покрити с полимерно покритие. Според отразените данни в неоспорените експедиционни бележки, отразени в информационната система на ищеца, недопускаща последваща манипулация, в хале № 3 бетоновият под не е покрит с полимер, като не са установени участъци с мехури, вдлъбнатини и пукнатини. В заключението си вещите лица потвърждават изводите на тройната експертиза по отношение на спазване на пропорциите и съставките на изготвената бетонова смес, с което е изпълнена точно дадената рецепта, както и че при извършения оглед липсват дефекти в положения бетон. В откритото съдебно заседание вещите лица твърдят, че полимерната покривка не е положена, за да се отстранят някакви недостатъци, тъй като същата се слага върху гладък бетон, като сумарната дебелина на такава покривка е под 1 мм, което не би могло да скрие недостатъци по бетона.

–

Апелативният състав е указал на страните, че ищецът следва да установи по безспорен начин, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, че е изработил (изпълнил) възложеното му с договора точно и в уговорените срокове, и че извършената работа е приета от ответника, а в тежест на ответника е да ангажира доказателства, от които се установява, че е изпълнил задълженията си за заплащане на уговореното възнаграждение, както и да докаже всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.

–

При така установената фактическа обстановка решаващият състав е определил за спорни изводите на първоинстанционния съд по отношение на качественото изпълнение на възложената работа, както и приемането на изпълнената работа (изготвянето, доставянето и полагането на процесния бетон).

–

С оглед предмета на сключения между страните договор въззивният състав е намерил, че за определяне качественото изпълнение на поетото задължение са приложими правилата на БДС ЕN 206:2014. Посочил е, че в конкретния случай страните не спорят по отношение съществуването на договор за изработка, по силата на който ищецът е възложил, а ответникът е приел да изработи и достави бетон, по рецептура, зададена му от възложителя. Съгласно разпоредбата на 3.1.1.10 от посочения стандарт, предписан бетон е този, на който съставът и съставните материали, които трябва да се използват са зададени на производителя, отговорен за осигуряването на бетон със зададен състав. Спецификаторът на предписан бетон е отговорен за това, спецификацията да отговаря на основните изисквания от стандарта, както и че с определения състав да може да се постигне предвидената характеристика на бетонната смес и на втвърдения бетон (т.6.1

от стандарта). В забележка 3 към същия текст е предвидено, че оценяването на съответствието се основава единствено върху осигуряването на специфицирания състав, а не на характеристиките, предвидени от проектанта на състава. Въз основа на заключението на назначената комплексна СТЕ е прието, че при бетонирането на халетата не е имало проблеми, съставът на вложените в сместа компоненти, както и пропорциите на същите удостоверяват спазването на предоставената рецепта. При извършения оглед на местата, където е положен процесния бетон, вещите лица са констатирали липса на дефекти в него. Същевременно е съобразено твърдението им, че ако са били налице дефекти в сместа, водещи до получаването на мехури и вдлъбнатини, то полагането на покритие, което е в достатъчна степен тънко, не би могло да скрие такива недостатъци. Посочено е, че по делото липсват доказателства, от които да се направи безспорен извод, че използваните от изпълнителя съставки, посочени от възложителя, са били замърсени, което да е довело до настъпването на посочените последици. В тази част съдът не е кредитирал заключението на тройната съдебно-техническа експертиза. Аргументирал се е, че, от една страна, направеният извод почива на предположения, а от друга страна, са налице основания за отвод на вещото лице Р., тъй като същият е подготвял преди делото документи, използвани при изготвянето на заключението, както и че е назначен по предложение на страна в производството. Въззивният състав е намерил за неоснователни изводите на първоинстанционния съд по отношение на разпределението на отговорността при производството на рецептуарния бетон, както и за наличие на възражения от страна на възложителя при приемането на работата. Предписаните в БДС ЕИ 206:2014 ангажименти за отделните участници в процеса на производство на бетон определят съдържанието на необходимата грижа, разпределена с оглед възможността за въздействие върху желания краен продукт, като спесификантът (изготвилият рецептата) дължи да укаже вида на съставките. В конкретния случай е счел за неприложимо правилото на т.9, изрично възлагащо контрол на производителя на бетона на подбора на съставните материали и тяхното съхранение, тъй като при възлагането възложителят е посочил точно откъде следва да се вземат съставките, които следва да бъдат вложени в конкретния бетон. Не е споделил и изводите, че възложителят е направил възражения при приемането на бетона. Намерил е, че този извод не кореспондира със събраните по делото гласни доказателства, които съпоставени и с изводите на назначените по делото експертизи, че твърдения дефект на сместта е видим още при полагането на първите количества смес, което би довело до преустановяване на полагането, както и че при извършения оглед на положения бетон по него не са установени дефекти, възможни при твърдяното некачествено изпълнение, които дефекти не биха позволили поставянето на полимерното покритие. С оглед на това апелативният съд е приел, че при изпълнението изпълнителят е спазил рецептуарните правила, като е вложил материали от посочените от възложителя източници. По отношение на изводите, че част от материалите са били с примеси, с което твърдение се обосновава отговорността на изпълнителя, въззивният съд е намерил същите за неоснователни. От събраните по делото писмени доказателства е констатирал, че при изпълнението са използвани материали, към които са приложени и сертификати за годност. Посочено е, че представените протоколи за изпитване са подписани от вещото лице, участник в тройната експертиза, като при тях са изпитвани проби от „Дунавски драгажен флот”, а пясъкът с които работи изпълнителя е от „Драгажен флот-Истьр“, поради което е намерил същите за неотносими към настоящия спор и опорочаващи изводите на тройната експертиза по отношение на замърсеността на една от съставките, използвана при производството. Съответно съдът е намерил, че предявеният насрещен иск е неоснователен. С оглед горното, решаващият състав е намерил, че не са налице годни доказателства, обосноваващи твърденията в насрещната искова молба за наличие на недостатъци в изготвената бетонова смес, както и за отклонение от страна на изпълнителя от предварително зададените му параметри. По изложените съображения въззивният състав, след отмяна на първоинстанционното решение като незаконосъобразно, е уважил предявения първоначален иск в пълен размер. С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция съдът е намерил, че разноски се дължат на ищеца по първоиначалния иск, съобразно уважената част от предявеният иск с правно основание чл.266 ЗЗД. По отношение на постановеното по реда на чл.247 и чл.248 ГПК от СГС решение, въззивният състав е намерил за основателно възражението на ищеца, че първоинстанционният съд се е произнесъл повторно по искането за изменение и допълване на постановеното решение в частта за разноските, поради което е счел за недопустимо решението в тази му част. В останалата част и предвид основателността на предявените първоначални искове, съдът е намерил, че решението по чл.247 ГПК е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Когато въззивният съд отмени първоинстанционното решение в отделни негови части, следва ли със съдебния акт да потвърди/остави в сила първоинстанционното решение в частта, която не е отменил?; 2/ Процесуалноправният въпрос относно правомощията на въззивния съд за обсъждане на събраните доказателства; да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното материално право; да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях; да се съобрази с приобщения по делото доказателствен материал?; Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 217/09.06.2011г. по гр. д. № 761/2011г. на ВКС, решение № 388/17.10.2011г. по гр. д. № 1975/2010г. на 4 -то г.о. на ВКС, решение № 470/16.01.2012г. по гр.д. № 1318/2010г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 55/03.04.2014г. по т.д. № 1245/2013г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 63/17.07.2015г. по т.д. № 674/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 263/24.06.2015г. по т.д. № 3734/2013г. на 1-во т.о. на ВКС, решение № 111/03.11.2015г. по т.д. № 1544/2014г. на 2 -ро т.о. на ВКС и други.; 3/ Налице ли е задължение на съда, след като квалифицира правното основание на спора, да укаже на страните подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и да укаже необходимостта за ангажиране на съответни доказателства за правнорелевантните факти?; 4/ Материалноправният въпрос относно задължението на съда да приложи закона, като нормативен акт от по-висша степен, а след това нормативен акт от по-ниска степен или подзаконов нормативен акт. Сочи се, че при противоречие между нормативен акт /ЗЗД и ТЗ/ с по-висока степен и сила, съдът е допуснал подзаконов нормативен акт - БДС ЕК 206:2014 да бъде приложен в противоречие със закона относно задълженията на изпълнителя по договора за изработка (чл.258 - чл. 265 ЗЗД) и дължимата грижа по сделка, която е търговска (чл.302 ТЗ императивно изисква длъжникът по сделка, която за него е търговска, да полага „грижата на добър търговец”), като е приел, че такива не се дължат, доколкото е приложим БДС ЕК 206:2014.“ Касаторът се позовава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и на чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато частично до касационно обжалване, предвид следното:

–

На първо място, настоящият състав, като взе предвид, че насрещният иск е предявен единствено за сумата от 16 918,56 лева, а въззивният съд се е произнесъл за сума от 44 971,26 лева, намира, че обжалваният акт следва да бъде допуснат до касационен контрол в частта, в която насрещният иск е отхвърлен за разликата от 16 918, 56 лева до 44 971,26 лева, на основание чл. 280, ал.2, предл. 2-ро ГПК, поради наличие на евентуална недопустимост, за която съдът следи служебно.

–

Същевременно, формулираните от касатора въпроси, не могат да обусловят допускане на решението до касация в останалата му част.

–

Въззивната инстанция е постановила решение по реда на чл.247 ГПК, с което допуска поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение чрез потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната му част, с което визираният във въпрос № 1 от изложение порок на решението е поправен и то по надлежния за това ред по чл.247 ГПК, за което делото е било върнато на въззивния съд от ВКС.

–

Процесуалният въпрос за правомощията на въззивната инстанция също не може да предпостави допускането на решението до касация, тъй като решаващият състав е обсъдил доводите и възраженията на страните, както и доказателствения материал по делото в неговата съвкупност, поради което не е налице соченият селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Фактът, че съдът е стигнал до изводи, различни от тези на касатора, не може да обуслови допускането на касационния контрол.

–

Трети въпрос не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въззивната инстанция правилно е разпределила тежестта на доказване, приемайки, че ищецът следва да докаже надлежно изпълнение по договора, но е приела, че такова е установено от събраните по делото доказателства.

–

Безспорно при постановяването на обжалвания акт, съдът се е позовал на БДС ЕК 206:2014, но същевременно е приел, че в бетона не се доказва наличие на примеси, както и че ако са били налице дефекти на същия, те са щели да бъдат видими (чл.264, ал.2 ЗЗД), вкл. бетонът е нямало да бъде положен, поради което последният въпрос не е обуславящ за изхода на спора и не осъществява общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК.

–

От друга страна, съдът намира, че от мотивите на въззивния акт е установима очевидна неправилност на същия единствено в частта относно определянето на продажната цена на куб.м. на бетона, поради което решението на въззивния съд в частта с която, след частична отменя на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част по иска по чл.266 ЗЗД, този иск е уважен за разликата от 26 858,97 лева до 28 052,70 лева (1193,73 лева.), ведно със законна лихва върху тази разлика, следва да бъде допуснато до касация, на основание чл.280, ал.2, предл. 3-то ГПК, като по отношение на останалата част на акта това основание не е налице.

–

Касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 286,86 евро, равностойни на 561,05 лева

–

Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

Диспозитив

Мотиви

Цитирани разпоредби