Определение № 817 от 06.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6385/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. К. против определение от 15.07.2014г. по гр.д.№ 2190/2014г. на ОС Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното определение за отказ да й бъдат присъдени разноски по делото. Жалбоподателката поддържа, че съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: С протоколно определение от 03.04.2014г. по гр.д.№16881/2013г. РС Пловдив е прекратил производството по делото поради оттегляне на предявения от Л. Д. иск срещу С. С.. С определение от 08.05.2014г. РС Пловдив е оставил без уважение искането на С. С. за присъждане на разноски в размер на 2000 лева на основание чл.78, ал.4 ГПК. С обжалваното определение съдът е потвърдил първоинстанционното определение, като е възприел изводите му за това, че не е доказано заплащането на разноски по делото от страна на ответницата по иска. В изложение по чл.274, ал.3, вр. с чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в противоречие с ТР№6/2013г. ОСГТК на ВКС въззивният съд е приел, че в случая не е доказано заплащане на направени по делото разноски. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, ІV г.о. намира, че не е налице основание по чл.274, ал.3, вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. В случая въззивният съд е постановил определението си в съответствие с даденото тълкуване по в т.1 на ТР№6/2012г. ОСГ ТК на ВКС. В същата е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. Посочва се, че в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая в представеното по делото пълномощно, с което С. Д. преупълномощава адв З. да представлява С. С. по гр.д.№16881/2013г. на РС Пловдив няма отбелязване да е платено адвокатско възнаграждение, а в цитирания като основание за плащането договор за правна помощ/ без дата/ се вижда, че се касае до правна помощ по друг правен спор- със страна [фирма] и именно по него има извършено плащане по банков ред. Въззивният съд в съответствие със закона и даденото тълкуване в ТР№6/2013г. ОСГТК на ВКС при тези данни е отказал да присъди исканите от жалбоподателката разноски. Ето защо не е налице соченото от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставения от нея въпрос. Водим от гореизложеното съдът