Определение № 5519 от 01.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4394/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 10045/22.08.2024 г. на Д. А. В. Д. Б., подадена чрез адвокат Й. Й., срещу въззивно решение № 354/25.06.2024 г. по в. гр. д. № 993/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви по всички доводи на страните и да направи цялостна преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК; 2. В производството по иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР длъжен ли е ищецът, при условията на пълно и главно доказване, да установи правото си на собственост върху спорната част от имота и към кой момент следва да установи това? При условие, че съдът е приел, че регулацията по един от действащите планове не е приложена, следва ли ищецът да установи правото си на собственост върху спорното място преди тази регулация; 3. При споровете по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, свързани с установяване правото на собственост върху част от имот /имащ статут на придаваемо място по различни дворищнорегулационни планове/ и вярното отразяване на границите на имотите, длъжен ли е съдът, ако установи, че регулацията по един план не е приложена, да се върне назад и да установи положението на границите по предходния план, докато се стигне до първия одобрен дворищнорегулационен план; 4. Когато в производството по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд СТЕ не е дала конкретен отговор на относими към предмета на делото въпроси, а във въззивната жалба се съдържат оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения и неизясняване на делото от фактическа страна, длъжен ли е въззивният съд служебно да допусне нова СТЕ, на която да постави конкретни въпроси за установяване на фактическата обстановка в пълнота; 5. Когато регулационен план, действащ към датата на влизане в сила на ЗУТ, не предвижда придаваеми места и необходимост от прилагане на регулацията, приложими ли са разпоредбите на § 6 и § 8 от ЗУТ и може ли съдът да прави преценка за отпадане отчуждителното действие по предходен регулационен план; 6. При отпадане отчуждителното действие на регулацията, поради неприлагането й и връщане на придаваемото място към кадастралната основа преди регулацията, длъжен ли е съдът да съобрази извършени междувременно сделки с парцели, които са отредени за същата кадастрална основа, на която е принадлежало придаваемото място? Може ли да се говори за прилагане регулацията по отношение на придобит с покупко-продажба парцел, образуван от кадастрална основа, за която е отреден и друг парцел, когато между тях няма придаваеми места. Ответникът по касация Н. П. К., [населено място], чрез адвокат Н. К., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира разноски за настоящото производство. Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 1251/18.10.2023 г. по гр. д. № 1450/2022 г. на Районен съд-Велико Търново, с което е признато за установено на основание чл. 54, ал.2 ЗКИР по отношение на П. К. Д. и Д. А. В. Д. Б., че Н. П. К. е собственик на 33 кв.м., оградени от юг, запад и север с жълти линии на комбинираната скица на лист 133 от гр. д. № 1450/2022 г. на РС-Велико Търново, представляваща Приложение № 2 към заключението по СТЕ, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от решението, а от изток със зелена линия на кадастралната карта, които 33 кв.м., представляват част от собствения на ищеца имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], която площ поради грешка неправилно е включена като част от съседния собствен на ответниците ПИ с идентификатор ***. Въззивният съд е възприел фактическите констатации и правни изводи на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК. Приел е за установено, че ищецът Н. К. е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] по силата на наследствено правоприемство от своята майка П. К., наследник на П. Ч.. Ответниците П. Д. и Д. В. Б. към датата на предявяване на иска са съсобственици при равни права от 1/2 ид. ч. на съседния поземлен имот с идентификатор ***. Правото на собственост на П. Д. е признато с КНА от 2019 г. въз основа на наследствено правоприемство от К. Д., а останалата 1/2 ид. ч. е възложена в дял на Д. А. В. Д. Б. по силата на одобрена съдебна спогодба по гр. д. № 2129/2017 г. на РС-Велико Търново. След образуване на производството по делото с договор за покупко-продажба от 12.08.2022 г. Т. Х. е придобила 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор *** от продавачите Д. В. Д. Б. и съпруга й Я. Б. В. Д. Б.. Праводателите на ответниците се легитимират като собственици с договор за покупко-продажба от 1965 г., по силата на който П. Ч. им е продала дворно място от около 408 кв.м., обособено в парцел * – * в кв.17 по плана на [населено място]. От приетата СТЕ е установено, че имотите на страните са образувани от един имот, който е бил собственост на П. Ч.. В КРП от 1923 г. имотът е нанесен като дворище с пл. № *, за което е отреден парцел *-* в кв. 51. При влизането в сила на плана от 1959 г. общият имот е нанесен като дворище с пл. № *, за който са отредени два парцела –*-1* и *-* в кв.17. Посочено е, че праводателите на ответниците са придобили дворно място от 408 кв.м., представляващо парцел *-* в кв.17 по действащия към този момент план от 1959 г. В следващия КРП от 1985 г. имотите са нанесени съответно като дворище пл. №*, собственост на праводателя на ответниците, и дворище пл. № *, собственост на праводателите на ищците. За дворище пл. №* с плана за регулация от 1985 г. е отреден парцел * – * в кв.22, а за дворище с пл. №* е отреден парцел * – *. Впоследствие процесните имоти са нанесени в КК и КР като ПИ *** /собственост на ищеца/ и ПИ *** /собственост на ответниците/. Съдът е приел, че регулационна граница между имотите е прокарана за първи път в плана от 1959 г., поради което преценка дали е налице твърдяната от ищеца грешка в кадастралната карта следва да се извърши спрямо него. Спорната по делото реална част от дворище пл. №* по плана от 1959 г., собственост на бабата на ищеца към този момент, попада почти с 33 кв.м. в границите на имота на ответниците по сега действащите КК и КР. Вещото лице е разяснило, че последователно тази реална част е попадала в дворище пл. № * и дворище пл. №* по плана от 1923 г., с много малка част в дворище пл.№ * и с останалата част в дв. пл.№ * /план от 1959 г./; изцяло в дворище пл. № * по плана от 1985 г. Праводателите на ответниците са придобили правото на собственост върху парцел * -* в кв.17. Въз основа на данните по техническата експертиза е направен извод, че процесната спорна част е извън границите на придобития от праводателите на ответниците парцел *-* в кв.17, а нейната южна граница съвпада с част от северната дворищнорегулационна линия на парцел * – *. Съгласно заключението спорната ивица земя от 33 кв.м., която по действащата КККР на [населено място] е отразена в границите на имота на ответниците ПИ ***, нанесена с жълти линии по плана от 1959 г. към Приложение № 2 от СТЕ. Тя попада в границите на дворище пл. №*, собственост на праводателя на ищеца и е извън границите на парцел *-*, придобит от праводателите на ответниците. Съдът е приел, че процесната ивица земя представлява придаваемо място от дворище пл. № * към парцела, който се намира северно от парцели * и *, т.е. към УПИ *, който е отреден за дворище пл. №* /извън процесните имоти на страните/, но тъй като няма данни за приложение на регулацията в тази част, то отчуждителното действие на плана е отпаднало и имотните граници са възстановени по първоначалното им местоположение, т. е. спорната част е върната към кадастралната основа, която е била собственост на наследодателката на ищеца. Тази реална част не е придаваемо място към парцел *-*, тъй като е част от дворище пл. № * по кадастралния план от 1959 г. Според свидетеля М. оградата между имотите е на повече от 30 години. Отбелязано е, че липсата на ограда между точки 7 и 9 от Приложение №2 към СТЕ не води до различен извод от този, че спорната площ от 33 кв.м. е част от имота на ищеца, доколкото по плана от 1959 г. дворище пл. № * е включвало спорната част. За неоснователно е прието възражението на ответниците, че изводът на съда относно отпадането на отчуждителното действие на плана от 1959 г. почива на предположения. Посочено е, че ако регулацията беше приложена, то спорното място нямаше да е собственост на никоя от страните по делото, тъй като същото е придаваема част към имот на трето неучастващо по делото лице. По плана от 1985 г. спорната площ от 33 кв.м. попада изцяло в парцел *-*, собственост на ответниците, но вещото лице е констатирало, че границата между имотите е нанесена грешно, тъй като не съвпада с границата между тях по регулационния план от 1959 г. Дворищнорегулационната линия между имотите на страните е прокарана по кадастралната, грешно нанесена граница между тях и начинът, по който е нанесена линията, сочи, че с новата дворищна регулация не се предвиждат придаваеми части между двата имота. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Посоченият правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Дадените разрешения във въззивното решение по първи и четвърти въпрос са в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, според която въззивният съд трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Също така трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Въззивният съд е направил всичко това – обсъдил е събраните писмени доказателства, свидетелски показания и изготвената по делото експертиза, въз основа на които е изложил подробни фактически и правни изводи. Обсъдени са оплакванията във въззивната жалба и са изложени мотиви по спорните въпроси във въззивното производство. Проследени са регулационните промени по отношение на процесните имоти и е възприето като компетентно заключението на назначената експертиза. Като краен извод съдът е приел, че е налице несъответствие между действителното местоположение на имотната граница между съседните имоти на страните по делото и нейното отразяване в кадастралната карта. Съдът е посочил, че не са предвидени придаваеми части от имота на ищеца към този на ответниците по плана от 1985 г. и е налице грешка в заснемането на процесната реална част като част от имота на ответника в сега действащата кадастрална карта. Съгласно т. 3 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая по делото е изслушана техническа експертиза, събрани са поисканите от страните писмени и гласни доказателства, поради което съдът е счел, че са установени всички правнорелевантни факти и не е необходимо назначаване на нова експертиза. Липсва такова искане и във въззивната жалба. Следва да се посочи, че оплакванията за необоснованост на фактическите изводи на съда не могат да се разглеждат в настоящото производство по чл. 288 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по втория въпрос, тъй като не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Съгласно т. 4 от ТР 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се цели установяване на правото на собственост върху погрешно заснетата реална част към минал момент – влизане в сила на кадастралния план/карта/, като предмет на доказване ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите. В случая съдът е приел, че ищецът е доказал правото си на собственост върху процесната реална част, погрешно заснета в имота на ответниците. Приел е за установено въз основа на събраните по делото доказателства, че спорното място е придобито от праводателката на ищеца с договор за покупко-продажба от 1936 г., а по силата на наследствено правоприемство е собственост и на ищеца. В одобрения регулационен план от 1985 г. процесната част е отразена като част от имота на ответника, но въз основа на експертното заключение по техническата експертиза е установено, че границата между имотите е нанесена грешно, тъй като не съвпада с границата между тях по регулационния план от 1959 г., без да се предвиждани придаваеми части между имотите. Нанесената по този начин граница е погрешно отразена. По третия въпрос също не следва да се допуска касационно обжалване. В установената практика на ВКС е прието, че ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действалите преди това закони - ЗПИНМ, ЗБНМ, Закон за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България. Това е така, тъй като ако не е бил приложен планът, приет при действието на ЗТСУ /отм./, съдът следва да проследи дали е бил приложен някой от предходните планове, приети при действието на по-стари закони или установи положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място. Не може да става въпрос за прилагане или неприлагане на плана от 1923 г., доколкото той е първият одобрен план за [населено място]. Съдът е проследил всички кадастрални и регулационни планове за урбанизираната територия [населено място] – от 1923г., 1959г.1 1985г. Приел, че по плана от 1923г. общият имот /придобит от наследодателката на ищеца/ е нанесен като дворище пл.№ *. При влизане в сила на плана от 1959г. за дворище 160 са отредени два парцела – *-* и *-*. С НА №363/1965г. праводателите на ответниците са станали собственици на парцел *-* по плана от 1959г. Впоследствие обособените два имота са нанесени като дворище пл.№* и дворище пл.№*. За дворище №* по плана от 1985г. е отреден парцел *-*, а за дворище пл.№* – парцел *- *. От комбинираната скица към СТЕ е прието, че спорната част е извън границите на придобития от праводателите на ответниците парцел *-*, а южната й граница съвпада със северната регулационна линия на парцел *-*. Спорната част от 33 кв.м., която по действащата КК на [населено място] е отразена в границите на имота на ответниците, е извън пространствения обхват на придобитото от техния праводател право на собственост. Изложени са съображения, че регулационният план от 1959 г. не е приложен по отношение на придаваеми части от имота на праводателя на ищеца към имот, собственост на трети на делото лица /дворище № */, от което следва извод, че процесната реална част е в границите на имота, от който е била отчуждена /дворище № */. Петият въпрос не предпоставя допускане на касационно обжалване, доколкото не е решен от въззивния съд в противоречие с цитираната от касатора практика. В нея е прието, че след като по заварената от ЗУТ регулация няма регулационни сметки /няма придаваеми места/ не са приложими разпоредбите на § 6, ал. 2 и ал. 4 и § 8, ал. 1 ЗУТ. В тези случаи дворищнорегулационният план следва да се счете за приложен с влизането му в сила. В случая съдът е приел, че по заварения от ЗУТ план от 1985 г. на [населено място] няма придаваеми места между имотите на ищците и ответниците. Независимо от това, както бе посочено в отговора на предишния въпрос, за съда е възникнало задължение да проследи дали е бил приложен някой от предходните планове, предвиждащ придаване на спорната по делото част за упълномеряване на имота, собственост на ответниците. Доколкото съдът не е установил наличие на приложен план, който да предвижда придаване на спорната земя към имота на ответниците, то е налице несъответствие между местоположението на имотната граница и нейното отразяване в кадастралната карта. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по шестия въпрос на заявеното в изложението към касационната жалба основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Така зададен, той не може да се приеме като относим. Освен това в посочената хипотеза правният въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона - когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или за развитие на правото - когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени / ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, т. 4/. В случая не са обосновани тези хипотези и липсва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно установената практика на ВКС /решение № 640/18.10.2020 г. по гр. д. № 398/2009 г., I г.о. на ВКС/, когато имот, собственост на едно лице, е урегулиран с повече от един парцел - собственост на същото лице, не може да става въпрос за уреждане на регулационни сметки и регулацията се счита за приложена от влизането й в сила. След анализ на събраните по делото доказателства въззивния съд е приел за неприложен дворищнорегулационния план относно придаваемите части от дворище № * към трети имот /дворище № */, като е съобразил и ТР 3/2010 г., ОСГК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответника по касация Н. П. К. не следва да се присъждат разноски, поради липса на доказателства да са направени. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.