Определение № 447 от 02.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2523/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. С. Ч. срещу Решение № 46 от 13.07.2019 год. по т.д.№ 88/2019 год. на Бургаския апелативен съд с което е потвърдено Решение № 8 от 29.01.2019 год. по т.д.№ 186/2019 год. на Бургаския окръжен съд в обжалваната му част с която е уважен за сумата 45644.91 CHF главница; 6950.38 CHF редовна договорна лихва; 4698.52 CHF договорна лихва за просрочие; 28.58 CHF договорни такси за управление на просрочен кредит; 94.42 CHF застрахователни вноски във връзка с кредита, предявеният осъдителен иск на „Юробанк България”АД срещу М. Ч.. Предмет на иска са суми, произтичащи от просрочено задължение по договор за банков кредит, сключен на 24.07.2008 год. с кредитополучател М. Ч. и кредитодател „Юробанк И Еф Джи България” АД (сега „Юробанк България”АД) с краен срок на погасяване 24.07.2028 год. Няма спор, че кредитополучателят е бил неизправен при плащането на погасителните вноски след 07.11.2011 год. През периода 02.10.2008 – 27.05.2016 год. е било извършено прехвърляне и обратно прехвърляне на вземанията по кредита между банката и „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД за които прехвърляния кредитополучателят е бил редовно уведомен. Титулярът на вземането е обявил кредита за предсрочно изискуем за което е уведомил кредитополучателя с нотариална покана връчена на 02.03.2018 год. Осъдителният иск е предявен за вземанията, произтичащи от неизпълнението на договора за банков кредит при условията на частичност. Ответникът е оспорил задължението си, като се е позовал на изтекла погасителна давност, чието начало е 10.04.2012 год., когато са настъпили предпоставките за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита поради забавата при плащането на вноските. Позовал се е и на неравноправност на клаузи по допълнително сключени споразумения между него и праводателя на ищеца „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД. Първоинстанционният съд е приел, че възражението за изтекла погасителна давност спрямо цялата главница е неоснователно, поради това, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила с уведомяването на длъжника, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС и предявеният на 13.04.2018 год. иск не е погасен по давност. Счел е, че е настъпила погасителна давност по отношение на задълженията за периода 07.10.2011 – 13.04.2013 год., както и на част от задълженията за лихви преди 13.04.2015 год., поради което е отхвърлил претенциите в тази им част. Прогласил е за нищожни клаузите по допълнителните споразумения с „Бългериан Ритейл Сървисиз”АД. Сезиран с жалбата на М. Ч. срещу тази част от решението с която искът е бил уважен, съставът на БАС също е счел възражението за изтекла погасителна давност спрямо задължението за главницата за неоснователно. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на М. Ч. се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Съдържа се и позоваване на чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт. Ответникът по касация, чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, изразява становище, че липсват предпоставки за допускане на касационен контрол. Изразява и евентуално становище за неоснователност на жалбата. Няма искане за присъждане на разноски. В изложението липсват правни въпроси, които да са формулирани съобразно критериите, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. Съдържа се позоваване на противоречива практика по отношение настъпването на предсрочната изискуемост на банков кредит и началото а погасителната давност. Посочени са решения на районни окръжни съдилища. Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното: Преди приемането на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, действително бе налице съдебна практика, приемаща, че настъпването на предсрочна изискуемост на кредита съставлява обективен факт, който не е обвързан от изявлението на банката по чл.60 ал.2 ЗКИ и от настъпването на този факт започва да тече срока на погасителната давност. След приемането на посоченото Тълкувателно решение и със задължителната си практика - Решение № 40 от 17.06.2015 г. по т. д. № 601/2014 г., I т. о. и Решение № 23/24.03.15 г. по т. д. № 1717/13 г. на ВКС, I т. о., постановени по реда на чл.290 ГПК, ВКС прие, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем. Това е и началният момент на течението на срока на погасителната давност. Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.