Определение № 10797 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9636/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от А. А. Г. чрез процесуален представител решение № 26391 от 04.08.2025 г., постановено по административно дело № 11320/2024 г. от Административен съд София-град (АССг) в частта му с характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказ за предоставяне на обществена информация от 01.11.2024 г., издаден от Директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ (ЧРАО) в Министерство на финансите (МФ), с която е отказано предоставяне на исканата информация по т. т. 3d/ii/ и т. 3d/v/ от подаденото от него заявление и производството по делото е прекратено в тази му част. По наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд в тази част. Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна - Директора на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ (ЧРАО) в Министерство на финансите (МФ) с указания за възможността да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, като по делото е постъпил писмен отговор, в който са изложени твърдения за недопустимост и неоснователност на същата. Моли съда да остави същата без разглеждане като недопустима, а алтернативно – в случай, че приеме съща за допустима да остави решението в обжалваната му част в сила, като претендира и присъждане на деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Административното производство е образувано по подадено от Г., в качеството му на съдружник и ръководител на отдел „Разрешаване на спорове и арбитраж“ в Адвокатско дружество „Джингов, Гугински, Кючюков и Величков“ и С. Тонова – съдружник съ-ръководител на отдел „Международен арбитраж и уреждане на спорове между инвеститори и държави“ в „Пинсент Мейсънс“ ЛЛП заявление до Министерски съвет за предоставяне на документи подробно изброени в 3 точки и конкретизирани в подточки. По специално в т. 3 - Споразумение за прекратяване на двустранните инвестиционни договори между държавите- членки на Европейския съюз (ЕС) (Споразумение за прекратяване), подточка d) - Кореспонденция от България до Европейската комисия или друг орган и конкретно по т. 3 d) /ii/ е поискана кореспонденция относно ратификационния процес на Споразумението за прекратяване между 2018 г. и май 2020 г., а по т. 3 d) /v/ е поискана кореспонденция относно позицията на България за предложения за алтернативни механизми за защита на инвеститорите в рамките на ЕС при прекратяване на двустранните инвестиционни договори (ДИД) в рамките на ЕС между 2015 г. и 2020 г. С решение 03.07-11/22.10.2024 г. на Началник отдел „Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ на МС,(лице, упълномощено по ЗДОИ) предоставя част от исканата информация, като уведомява заявителите, че по въпрос № 3 в администрацията на МС няма информация, като по т.т. а) и b) евентуална допълнителна информация би могло да предостави Министерство на икономиката и индустрията (МИИ). По отношение на исканията по т. т. c), d) и e) подателите на заявлението са уведомени, че съгласно решение на МС по Протокол 25 от 29.04.2020 г. е възложено на министъра на финансите да координира и организира участието на Република България в работни групи и други формати в рамките на ЕС за обсъждания, съгласно Декларацията на Представителите на правителствата на държавите – членки относно правните последици на решението на Съда по отношение на Achmea и относно защита на инвестициите на ЕС, подписана от РБ на 15.01.2019 г. Поради това издателят на решението приема, че по всички правно-технически въпроси във връзка с прекратяването на ДИД от 29.04.2020 г. до момента компетентна институция е Министерство на финансите (МФ). С оглед на това на основание чл. 32, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) заявлението с вх. № 03.07.-111/08.10.2024 г. е препратено до МИИ и МФ. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг по жалба на Г. е било писмо изх. № У-ЗДОИ-72/01.11.2024 г., издадено от Директора на дирекция ЧРАО при МФ(определена за лице, което да взема решения за предоставяне или отказ да се предостави обществена информация със заповед № ЗМФ-1180/29.08.2024 г. на Заместник министър председателя и министър на финансите), с което исканата информация не е предоставена с изложени доводи, че в МФ се съхранява кореспонденция (включително имейли до представители на ЕК), която съдържа информация по въпросите посочени в т.т 3с); 3 d) /i/; 3 d) /ii/ и 3 d) /iv/ от заявлението, но няма данни за проведена кореспонденция по точки т.т. 3 d) /ii/ и 3 d) /v/ от заявлението и няма данни за нейното местонахождение в случай че подобна кореспонденция действително е провеждане. Посочено е също, че независимо от изложеното, въпреки, че част от поисканата информация е налична в МФ по отношение на нея е налице специален ред за нейното предоставяне по смисъла на чл. 4 ЗДОИ, изключващ приложението на този закон. В тази връзка е посочено, че правилата за търсене и предоставяне на достъп до документи и информация, които са държавни, изготвени или получени от институциите на ЕС, включително документите и информацията относно проведени обсъждания, кореспонденции и консултации между държавите-членки и ЕС и в рамките на експертните групи към ЕК са установени в Регламент (ЕО) 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30.05.2001 г. относно публичен достъп до документи на Европейския парламент и на Съвета, като предвиденото в съображение 10 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 1049/2001 е предвидено и в §15 от Правилата за дейността на експертната група за инвестиционната среда в рамките на ЕС. При това е прието, че в случая не намира приложение чл. 5 от посочения регламент, тъй като документите, до които се иска достъп не отговарят на изискванията да са притежание на МФ, да са оповестени от ЕК или друг орган на ЕС, при което МФ не дължи произнасяне, а компетентен да разгледа искането е съответния орган на ЕС, който съхранява търсената кореспонденция, с цел извършване на преценка по реда на цитирания регламент дали същата да бъде предоставена. За да остави без разглеждане жалбата на А. Г. против отказа да се предостави исканата информация от МФ в частта ѝ, с която се иска документи по т. т. 3 d) /ii/ и 3 d) /v/ от заявлението АССг приема, че в обжалвания пред него отказ е посочено, че в МФ не се съхранява такава и няма данни за нейното местонахождение, в случай, че подобна кореспонденция е провеждана, при което за него няма задължение за предоставянето ѝ, а съответно в тази част обжалваното писмо има уведомителен характер, не представлява отказ и следователно не подлежи на оспорване. Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: Спорът по делото се свежда до въпроса правилен ли е изводът на първоинстанционния съд относно характера на акта, обективиран в обжалваното пред него било писмо изх. № У-ЗДОИ-72/01.11.2024 г., издадено от Директора на дирекция ЧРАО при МФ в частта му, с която е посочено, че в МФ няма данни за проведена кореспонденция по процесните точки и дали същото представлява отказ да се предостави исканата информация – копия от документи или е уведомление по смисъла на чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Вярно е, че в случая със заявлението, подадено до МС и препратено по компетентност в частта му по т.т. 3 с) и 3 d) се искат копия от документи, които попадат в определението на чл. 3, б. а) от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и Съвета от 30.05.2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, но същевременно същите попадат и в понятието обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, тъй като същите представляват информация свързана с обществения живот в Република България, независимо от вида на нейния материален носител и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл. 3 ЗДОИ този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България, при което правилно както съдът, така и страните са приложили разпоредбите му, като национален закон, детайлизиращ процедурата по предоставяне на обществена информация, включително изготвени от държавни органи документи. Изводът в обжалваното определение, че по отношение на исканата информация по т.т. т.т. 3 d) /ii/ и 3 d) /v/ от заявлението, обжалваното пред него писмо няма характер на изричен отказ, а представлява уведомление по чл. 33 ЗДОИ е неправилен. Същият е формиран единствено върху едно изречение в същото, в което се твърди, че в МФ няма данни за проведена такава кореспонденция, без да съобрази изложеното в писмото в пълнота, в което се излагат твърдения за налична кореспонденция по въпросите по т. 3 d) от заявлението, допълнително направеното изявление в писмото, че въпреки че част от поисканата информация е налична в МФ(без конкретизация) по отношение на нея е налице специален ред за нейното предоставяне по смисъла на чл. 4 ЗДОИ, а именно редът по Регламент (ЕО)№ 1049/2001 г., предвид съображение 10 от Преамбюла на същия и неприложимост на чл. 5 от Регламента, от което следва, че по същество е постановен отказ да бъде предоставена и тази информация. От съдържанието на писмото се установява, че са изложени твърдения, че в МФ се съхранява кореспонденция (включително имейли до представители на ЕК), която съдържа информация по въпросите посочени в т.т 3с); 3 d) /i/; 3 d) /ii/ и 3 d) /iv/ от заявлението, а същевременно се заявява, че няма данни за проведена кореспонденция по точки т.т. 3 d) /ii/ и 3 d) /v/ от заявлението. При това и с оглед посоченото в решение 03.07-11/22.10.2024 г. на Началник отдел „Административни дейности и собственост“ в дирекция „Административно и правно обслужване и управление на собствеността“ на МС, че по отношение на исканията по т. т. c), d) и e) съгласно решение на МС по Протокол 25 от 29.04.2020 г. е възложено на министъра на финансите да координира и организира участието на Република България в работни групи и други формати в рамките на ЕС за обсъждания, съгласно Декларацията на Представителите на правителствата на държавите – членки относно правните последици на решението на Съда по отношение на Achmea и относно защита на инвестициите на ЕС, подписана от РБ на 15.01.2019 г. и по всички правно-технически въпроси във връзка с прекратяването на ДИД от 29.04.2020 г. до момента компетентна институция е МФ. По силата на този факт следва, че именно това министерство е участвало в процеса, свързан със споразумение за прекратяване на ДИД между държави – членки т.е. в дейност, в която са изготвяни документи по т.3 от питането. Допълнително в отговора е посочено, че ответникът съхранява кореспонденция, която съдържа информация по въпросите посочени в т.т. 3d(i), 3d(iii), 3d(iv) на заявлението, които са кореспонденция от България до ЕК или друг орган на ЕС относно позицията на България за прекратяване на ДИД в рамките на ЕС и метода/ правния механизъм за това прекратяване от 2011 до май 2020г.; относно позицията на България за проекти на Споразумението за прекратяване и неговите подготвителни документи от 2018 г. до май 2020 г. и относно позицията на България за Декларацията на държавите членки между 2015 и януари 2020 г., а същевременно сочи, че не разполага с документи относно ратификационния процес на Споразумението за прекратяване между 2018г. и май 2020 г. и относно позицията на България за предложения за алтернативни механизми за защита на инвеститорите в рамките на ЕС при прекратяване на ДИД в рамките на ЕС между 2015г. и май 2020 г. Следователно и по отношение на исканата информация е налице изричен отказ, обективиран в обжалваното пред АССг, писмо който обаче не е разгледан за законосъобразност от съда, при което решението в обжалваната му пред настоящата инстанция част, с характер на определение следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество и в тази ѝ част. В тази насока следва да бъде посочен и факта, че в мотивите на обжалваното определение е прието, че в тази част обжалваното пред него писмо има уведомителен характер, при което не представлява отказ (изричен или мълчалив) да се предостави исканата информация, поради което не подлежи на съдебен контрол, но с решението е оставена без разглеждане жалбата на Г. срещу отказ да се предостави тази информация. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че решението на АССг в обжалваната му част, с характер на определение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество и в тази ѝ част. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение