Определение № 3378 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1407/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, чрез процесуален пълномощник, против решение № 203 от 29.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 65/2023 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. С въззивното решение е отменено решение № 385 от 23.11.2022 г. по т. д. № 962/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът на касатора против Б. П. М. с ЕГН [ЕГН] за заплащане на сумата 53 990.15 лв., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 31.12.2021 г., представляваща възстановено от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ на НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ обезщетение, ведно с разходите за неговото определяне, за причинени имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 26.08.2013 г. на територията на Великобритания, [населено място], причинено виновно от водача Б. П. М. при управление на л. а. Мазда 626 с рег. [рег.номер на МПС], без последният да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано, за което се развиват съображения в следния смисъл: На първо място се оспорват изводите на съда относно липсата на увреждания на пострадалите лица, като получени при камшичен удар. Правят се оплаквания, че въззивният съд е игнорирал заключението на вещото лице в тази насока, основал е решението си на предположения, произнесъл се е в нарушение на правилата за ограничения въззив, доколкото в жалбата е липсвало оспорване на установените от първата инстанция обстоятелства относно претърпения камшичен удар, а е имало само бланкетно оплакване за несъответствие на фактическите й констатации с обективната истина. В нарушение на процесуалните правила въззивният съд е приел за неустановен и фактът, че с декларация пред компетентните органи ответникът се е признал за виновен за настъпилото ПТП и свързаните с него вреди, тъй като се е движил по път без предимство, който факт се установява както от писмените доказателства, така и от приетата без възражения комплексна експертиза. Отново без да има оплаквания в жалбата съдът се е произнесъл и по въпроса дали обезщетението е било изплатено на увредените лица, като такова възражение е липсвало в отговора на исковата молба, поради което тези факти не са били спорни във въззивното производство. В жалбата са липсвали оплаквания и по отношение на приетата експертиза и въззивният съд неоснователно не е възприел заключението й. Сочат се и множество други нарушения на правилата на чл. 269 ГПК, чл. 202 ГПК и чл. 133 ГПК, допуснати от въззивния съд, а доводите за необоснованост на въззивното решение са изведени от извършеното от съда превратно, едностранчиво и необективно обсъждане на доказателствата. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен, с присъждане на сторените разноски. Искането за допускане на касационно обжалване е отправено в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства, доводи, оплаквания и възражения на страните; Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по делото; 2/ След като съдебният състав няма необходимите специални знания, той би ли могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които няма нужната квалификация и образование; 3/ Какво следва да е съдържанието на мотивите (на съдебното решение) и какво би следвало да е тяхното съдържание при наличие на разноречиви доказателства; 4/ Може ли решението да се основава на предположения; 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и следва ли да го възприеме с оглед неговата яснота и обоснованост; 6/ Може ли въззивният съд да се произнася по въпроси, които не са били предмет на делото и водят ли тези негови процесуални действия до недопустимост на съдебния акт; 7/ За задължението на съда мотивите му да бъдат кратки, ясни, точни и убедителни; 8/ За доказателственото значение на признанието на ответника по смисъла на чл. 175 ГПК, инкорпорирано в декларация. По всички въпроси се твърди, че същите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, съответно посочена. Ответникът по касация, чрез назначения особен представител, с писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК изразява подробно становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на жабата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, констатира следното: Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в законоустановения срок за обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд на първо място е описал в какво конкретно се изразяват оплакванията на ответника във въззивната жалба, а именно, че окръжният съд не е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната взаимовръзка и съвкупност; че в решението има несъответствие между установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи; че в него неправилно е прието наличие на всички предпоставки на сложния фактически състав на разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ , доколкото по делото няма никакви доказателства ответникът да има вина за станалото ПТП на 23.08.2013 г. и за извършено от него нарушение на правилата за движение, от което да са били причинени вреди; че неправилно е интерпретирана декларацията на Б. М., в която не се съдържа признание на неизгодни за него факти и обстоятелства, както и че участието на жалбоподателя в инцидента не води до автоматичен извод за негова виновност; че заплащането от НББАЗ на обезщетение не предполага автоматично ангажиране на отговорността на физическото лице, за което се твърди, че е причинило вредата, тъй като основателността на регресната претенция винаги предполага съществуване на деликтно правоотношение по смисъла на чл. 45 ЗЗД; че НББАЗ е изплатило обезщетения за имуществени и неимуществени вреди без никакви доказателства и не се е съобразило с желанието на ответника да отиде на съд, като е нарушено правото му на защита, чрез оспорване на причината за инцидента и настъпилите вреди. В решението е съответно отчетено и становището на ищеца в отговора на въззивната жалба, според което първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка и е достигнал до правилни фактически и правни изводи; а по делото са установени всички елементи от сложния фактически състав, от който произтича претендираното право, вкл. противоправното поведение на ответника, с оглед изяснения от вещото лице механизъм на ПТП, при съобразяване декларацията на ответника. В отговора се съдържат и доводи, че съгласно чл. 286, ал. 3 КЗ компенсационният орган няма право да прави преценка по същество, предвид това, какви са фунциите и до какво се ограничава дейността му; и че в случая не подлежат на изследване обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, вината, противоправността, а е достатъчно установяване на факта на изплащане на обезщетение от компенсационния орган на Великобритания, отправяне на искане до ФОНДА за възстановяване на изплатените обезщетения, както и факта на възстановяване – плащане на обезщетенията от страна ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, като се компенсират и изплатените суми за външни услуги. НББАЗ, а съответно и ищецът не могат да правят преценка (чл. 285, ал. 6 КЗ относно предпоставките и размера на обезщетенията, след като същите са преценени от чуждия компенсационен орган. След очертаване на предмета на спора във въззивната инстанция, съдът е посочил, че предявеният регресен иск е с правно основание чл. 288, ал. 12, вр. чл. 288а, ал. 1, т. 1 и ал. 3 и чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за възстановяване на платеното от компенсационния орган обезщетение за настъпили вреди от пътнотранспортно произшествие, причинени в чужбина от моторно превозно средство без сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, с приложение на българския закон, действал към момента на пораждане на регресното право. Приел е, че моментът на пораждане на регресното право съвпада с настъпване на застрахователното събитие, като плащането на обезщетението определя изискуемостта на регресното притезание. Въззивният съд е описал подробно обстоятелствата, на които се основава исковата молба с оглед претенцията за възстановяване на платено обезщетение в общ размер 53 990,15 лева, ведно с дължимата законна лихва, считано от предявяване на исковата молба, в т. ч. сумата 16 261,14 лева - обезщетение за имуществени вреди, и сумата 37 729,01 лева - обезщетение за неимуществени вреди, които Националното бюро на Великобритания (Моtor Insurers Bureau) е изплатило както следва - на лицето К. О. - водач и собственик на повредения автомобил - обезщетение за неимуществени вреди в размер 5 880 британски лири и обезщетение за имуществени вреди (щети по автомобила) в размер 5 095 паунда, а на лицето А. О. - пътник в същия автомобил, обезщетение за неимуществени вреди в размер 2 125 паунда. Изплатените от Бюрото на автомобилните застрахователи на Великобритания средства са били възстановени от НББАЗ, което от своя страна е претендирало възстановяването им от ищеца и последното е сторено. Пловдивският апелативен съд е пресъздал и отговора на исковата молба, с който искът е бил оспорен на следните основания: поради липса на доказателства за извършени плащания от НББАЗ към МIВ; поради липса на основания за ангажиране отговорността на ответника, тъй като описаното ПТП не е станало по негова вина - не е налице извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата, от което да са причинени вреди; поради погасяване на вземането по давност; поради несъответствие между размера на изплатените обезщетения и причинените имуществени и неимуществени вреди. Съдът е приповторил изцяло съдържанието на първоинстанционното решение относно приетото от фактическа и правна страна по предмета на спора, след което е извършил подробно обсъждане на доказателствата по делото, направил е констатации за множество несъответствия и липсващи съществени документи (протокол от ПТП, съдебни решения и пр.), като по същество е изложил следните съображения: Съгласно