Определение № 3194 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 512/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба от „СИС АГРО БГ“ ЕООД, подадена чрез пълномощник адв. Е. М. от АК – Р., против въззивно решение № 357 от 25.10.2022 г. по в.гр.д. № 469/2022 г. на ОС - Русе. В касационната жалба са направени оплаквания за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – основания за касационно обжалване в приложното поле на чл. 281, т.3 ГПК. С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационното обжалване по чл.280, ал1, т.1 ГПК. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпило писмено становище от Х. С. в М. чрез адв. К. К. от АК - Р., в което са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба и липса на основание за допускане на касационното обжалване. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима. С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение № 987/12.07.2022 г. по гр.д. № 6683/2021 г. по описа на РС – Русе, е признато за установено, че Х. С. М. е собственик на следните сгради: СГРАДА с идентификатор **** със застроена площ 537 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, попадаща върху поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност К., площ: 7992 кв.м, трайно предназначениена територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор,категория на земята - 3, номер по предходен план:*, с посочени и съседи на мястото, и СГРАДА с идентификатор **** с застроена площ 26 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, попадаща върху поземлен имот с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност К., площ: 582 кв.м, крайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, категория на земята: 3, номер по предходен план: *, с посочени и съседи на мястото. От фактическа страна е прието за установено, че с нот. акт № 038 от 04.09.2003г., С. Х. М. и З. М. М. дарили на сина си Х. С. М. Поземлен имот с № * по предходен план, понастоящем с идентификатор ***, с адрес: [населено място], местност К., площ: 7992 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, категория на земята - 3, заедно с построения в него КРАВАРНИК /сграда ****/ със застроена площ 537 кв.м, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда/, и Поземлен имот с № * по предходен план, понастоящем с идентификатор***, с адрес: [населено място], местност К., площ: 582 кв.м, крайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за стопански двор, категория на земята: 3, заедно с построения в него КАНТАР / сграда ****/ със застроена площ 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение:селскостопанска сграда. По делото е установено, а и между страните не е спорно, че сградите са били вписани в кадастралната карта, като са им били предоставени съответни идентификатори: **** и ****. В последствие, с нот. акт № 25 от 16.11.2017 г. Х. С. М. е учредил договорна ипотека в полза на „Алианц Банк България“ АД върху поземлени имоти с номера: № * и № *, но в без сградите, построени върху тях. Установено е, че за вземанията на „Алианц Банк България“ АД по отпуснатия кредит, срещу Х. С. М. било образувано ИД № 689/2018 г. по описа на ЧСИ Ц. Г.. Съдебният изпълнител е изготвил Протокол за опис от 31.01.2020 г., в който, при посещение на имотите, са били открити и описани намиращите се в тях сгради – „Кантар“ и „Краварник“. Установено е, че в изпълнителното дело са приложени: Удостоверение за търпимост №28/22.04.2019г. на сграда „Краварник“, находяща се в имот № *, и Обяснителна записка за обект „Кантар“, находящ се в имот № *. По изпълнителното дело е изготвено и експертно заключение с вх. № 897/04.02.2020 г. за Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор ***, оценен на 64 700 лв., и Поземлен имот с идентификатор ***, оценен на 7 200 лв., а в последствие е извършена и повторна оценка с експертно заключение с вх. № 689/30.08.2021 г., в което ПИ с идентификатор ***, е оценен на 48 500 лв., а ПИ с идентификатор *** е оценен на 5200 лв., като съдържанието на заключенията въззивният съд е преценил да не установяват ясно дали при формирането на крайната цена е включена и стойността на построените върху имотите сгради. Не е спорно, че след описа на имотите, по искане на Х. С. М., сградите са били вписани в кадастралната карта, като са им били предоставени съответни идентификатори **** и ****. В Обявление за публична продан от 30.08.2021г. на ЧСИ Ц. Г., за продан са обявени ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, но в обявлението не са описани построените в тях сгради. В следствие на извършена публична продан са издадени две Постановления за възлагане от 29.10.2021 г., с които ЧСИ Ц. Г. е възложила на „Сис Агро Бг“ ЕООД ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***, но в постановленията за възлагане не са били описани построените в имотите сгради. На 17.12.2021 г. ЧСИ Ц. Г. е издала две Постановления за „поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 17.12.2021 г.“, с които са поправени двете постановленията за възлагане на недвижим имот от 23.11.2021 г., като е добавено, че имотите се възлагат с всички подобрения в тях. При така установените факти въззивният съд, позовавайки се на ТР № 5/18.05.2017 г. по т.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че в случая са налице предпоставките, изключващи приложението на чл. 92 ЗС при изнасяне на имот на публична продан, относно сградите, последните собственост на ищеца като придобити по сделка от родителите му. Първо, защото е определил процесните постройки в двата поземлени имота като стопански постройки, а последните според въззивния съд били изключени с посоченото ТР от групата на несамостоятелните обекти на допълващо застрояване с обслужващ имота характер по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, и така не следвало да се считат за несамостоятелни обекти. Второ, защото притежавали идентификатор, какъвто по чл.26, ал.1 ЗКИР се присъединявал на всеки самостоятелен обект, като е без значение, че сградите нямали идентификатор към момента на публичната продан, щом отговаряли на изискването за получаване на такъв. Трето, защото те не изпълняват спомагателна или обслужваща функция към сградите на основното застрояване, доколкото са единствените постройки в отделните имоти и не се явяват така допълващи към друг обект, тоест няма друг обект, спрямо който същите да се явяват допълващи, и могат да са самостоятелни обекти на правото на собственост, независимо дали са законно построени или не. При тези изводи, предвид и неясното съдържание на изготвените експертизи в изпълнението, непозволяващо еднозначно да се определи дали цената на описаните сгради е била включена в продажната цена по проданта, и факта, че в постановленията за възлагане не са били посочени построените в имотите сгради, при съобразяване и на характера на постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имота като акт с вещноправни последици –прехвърляне правото на собственост върху описания в него имот, въззивният съд е направил краен решаващ извод, че след като процесните сгради „Кантар“ и „Краварник“, не са били изрично описани в постановленията за възлагане, и самостоятелни обекти на собственост, срещу които не е било насочено изпълнението, то за тях не е настъпил ефекта на приращението на осн. чл. 92 ЗС, и ответникът не може да се легитимира като техен собственик по силата на същите две постановления за възлагане. Този извод не се разколебава от обсъдените от въззивния съд факти, че при извършване на описа имотите са били описани заедно с находящите се в тях сгради, доколкото не описът- макар и елемент от динамичния фактически състав на възлагането на имот, а постановлението за възлагане има вещно-прехвърлително действие. Съответно на записаното в постановленията за поправка от 17.12.2021г., че имотите се възлагат с всички подобрения в тях, не е отдадено правно значение, защото е прието, че е недопустимо с постановление за поправка да се добавят изцяло нови и различни обекти, които не са били предмет на проведената публична продан, а в случая процесните сгради не са подобрения, а самостоятелни обекти на собственост, и ако евентуално купувачът по публичната продан е платил и стойността на построените в поземлените имоти сгради, без да ги е придобил по вина на съдебния изпълнител, би могъл да търси разликата под формата на обезщетение от съдебния изпълнител на основание чл. 441 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси относно задължението на въззивният съд при постановяването на своето решение да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните по предмета на спора с оглед нормите на чл. 12, 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК, относно задължението на въззивния съд да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза/, ако е въведено оплакване за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция, от което може да се направи извод, че делото е неизяснено от фактическа страна, по които въпроси се сочи противоречие с ТР № 1/2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т.3 на ТР №1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Формулиран е и материалноправен въпрос по приложението на чл. 92 ЗС при проведена публична продан: При придобиване на правото на собственост върху недвижим имот, ако върху построената върху имота сграда не е налагана възбрана, поради обективна невъзможност за това, но е било насочено принудително изпълнение чрез извършване на изпълнителни действия опис и оценка от съдебния изпълнител и началната цена са включени в оценката на земята и сградите, то намира ли приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановление за възлагане и постановление за неговата поправка е придобита собствеността върху сградата? - противоречие с ТР № 5/2017 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГК. Предвид данните по делото и мотивите на въззивното решение, е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставеният от касатора процесуално правен въпрос за задължението на въззивния съд да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза/. С т. 3 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато въззивната жалба съдържа оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен, възниква необходимост от ново установяване на факта пред въззивния съд, а когато това следва да стане чрез експертиза, не е необходимо въззивникът да е поискал такава да бъде назначена и да е определил задачата на вещото лице. Нуждата от специални знания се преценява от съда във всеки конкретен случая, като въззивният съдът служебно назначава експертиза и определя задачата й на разноски на страната, която носи доказателствената тежест за установяване на факта. Предвид направеното оплакване с въззивната жалба на ответника относно приет за установен правнорелевантен факт, касаещ обхвата на продажната цена на изнесеното на публична продан имущество на длъжника, и мотивите на въззивното решение, сочещи, че е останало неясно по делото дали в дадената от вещото лице в изпълнението цена се е включвала и цената на описаните сгради, е налице основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по този въпрос, по който въззивното решение разкрива противоречие с посоченото тълкувателно решение. При това положение е безпредметно да се изследват другите релевирани от касатора въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, част от които са и оплаквания по чл.281 ГПК и по тях касационния съд може да се произнесе с решението по същество. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК