Определение № 709 от 20.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 4508/2013 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 422 / 05.08.2013 год. по гр.д.№ 102 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд, в частта, в която със същото е потвърдено решение № 265 / 23.11.2012 год. по гр.д.№ 80 / 2012 год. на Кърджалийски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [община] отрицателни установителни искове, както следва: 1/ за недължимост на сумата от 112 320,94 лева, съставляваща непогасена главница / цена / по приватизационен договор от 17.12 .2008 год. ;2/ за разликата между претендираните за недължими 20 476,94 лева – лихви / индексации / съгласно чл.10.3 от договора, за периода 04.04.2002 год. – 26.02.2008 год. и приетите за недължими от първоинстанционния съд 16 123,82 лв. или за сума от 4 353,12 лв. и 3 / за разликата между претендираните за недължими 145 464,21 лева - лихви за забава върху неиздължената главница за периода 04.04.2002 год. – 26.02.2008 год., съгласно чл.28 от договора и приетите за недължими от въззивния съд, с частична отмяна на първоинстанционното решение, 60 250 лева или за сума от 85 214,21 лева.Касаторът оспорва правилността на решението,като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,предвид непроизнасяне по всички правопогасяващи за правото на ответника - кредитор доводи на длъжника, както и като необосновано в изводите си с оглед събраните по делото доказателства и конкретно заключенията на съдебно-икономическата експертиза. Така по вземането на кредитора по п.1 касаторът твърди несъстоятелни изводи на въззивния съд относно липсата на основание за приспадане от дължимото на сумите от 33 326,31 лв. / остатък от първа погасителна вноска за 2001 год. / и 60 376, 25 лева / погасителна вноска за 2002 год./, предвид съобразяването им в решение №202/16.08.2010 год. по гр.д.№42/2010 год. на Кърджалийски окръжен съд.В производството по това дело са разгледани частични отрицателни установителни искове на настоящия касатор, за недължимост на вземанията на [община] за които е издаден изпълнителен лист въз основа на определение № 104 / 25.03.2003 год. по ч.гр.д.№ 165 / 2008 год. на Кърджалийски районен съд и които вземания / за неразгледаната по частичните искове част / са предмет на настоящите отрицателни установителни искове. По претенцията по п.2 / съгласно горната номерация / касаторът е посочил липса на мотиви относно дублирането на тази сума / индексации съгласно чл.10.3 от договора / със сумите по п.1,доколкото последните са присъдени в определение № 104 / 25.03.2003 год. по ч.гр.д.№ 165 / 2008 год. на Кърджалийски районен съд като индексирани,съгласно чл.10.3 от договора, погасителни вноски. Твърди,че въззивният съд не се е произнесъл и по възражението за погасяване по давност на така предявената сума. По п.3 от предявените искове касаторът се позовава на непълно първоинстанционно решение, което въззивният съд е следвало да върне на първоинстанционния за допълване,макар че няма искане за допълване, съгласно чл.250 ГПК.Сочи непроизнасяне по довода за частично съвпадане на периоди на начислявани лихви за забава по опр. № 104 / 25.03.2003 год. по ч.гр.д.№ 165 / 2008 год. на Кърджалийски районен съд и определение по ч.гр.д.№ 493 / 2003 год. на същия съд, с оглед довода в исковата молба, че присъдената с първото определение сума на законна лихва за забава върху неиздължени вноски - съответно за периода 04.04.2002 год. – 31.03.2003 год. върху сумата 33 326,31 лева и за периода 01.08.2002 год. – 31.03.2003 год. върху непогасената втора вноска, съвпада с присъдена такава лихва за същия период върху същите главници с второто определение. Ответната страна – [община] - не е депозирала отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси: 1 / Кога може да се приеме, че има повторно произнасяне на съда по правоотношение между страните при положение, че точният размер на претенцията не е посочен, за да бъде ориентир на съда и може ли по други белези / в случая периодите за които се търси плащане / да се направи извод за дублиране ? – сочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и 2 / При предявяване на частичен иск и последващо предявяване на иск за разликата до пълния размер на вземането / задължението /,може ли да се търси отделно произнасяне по компонентите или се дължи общо произнасяне,ако първият съд не е разграничил компонентите, а се е произнесъл по общата сума ? – сочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 и т.1 – обоснован с решение постановено по реда на чл.290 ГПК № 89 / 11.07.2011 год. по т.д.№ 617 / 2010 год. на І т.о. на ВКС. Въпросите очевидно са зададени във връзка с осъществената от въззивния съд преценка в каква част претенциите – предмет на определение №104/25.03.2003 год. по ч.гр.д.№ 165/2008 год. на Кърджалийски районен съд са били отхвърлени като недължими с решение № 202 / 16.08.2010 год. по гр.д.№42 / 2010 год. на Кърджалийски окръжен съд,образувано по предходни отрицателни искове на касатора против [община],но предявени като частични за същите претенции, предмет и на настоящото производство. Въпросите, обаче, са от една страна неясни в смисъла в който се търси отговор, а от друга страна - фактологични по своя характер - не предпоставят еднозначен отговор на правен въпрос,извън конкретиката на обстоятелствата по делото и събраните доказателства.Не са въпроси свързани с приложение на конкретна правна норма – материална или процесуална,обусловило решаващите изводи на въззивното решение / т.1 ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№1 от 2009 год. на ОСГТК на ВКС /.Съдът по гр.д.№ 42/2010 год. е разгледал всяка от претенциите поотделно и няма общо произнасяне по размер, предвид което и въззивният съд в настоящото производство не е бил затруднен в тази насока, произнасяйки се по обхвата на разгледаните и отхвърлени по частичните искове претенции за главница / погасителни вноски /, индексации и лихви за забава, с оглед съобразяването им в обхвата на настоящите идентични претенции, за недължимост на сумите в останалата им / извън предмета на гр.д.№ 42 / 2010 год. на КРС / част. Следва също да се съобрази,че сила на пресъдено нещо има единствено диспозитива на решението по гр.д.№ 42/2010 год. на Кърджалийски районен съд, влязло в сила като потвърдено от въззивна инстанция и след недопускането му до касационен контрол, не и мотивите,поради което изследване дължимостта и погасяването на претенциите в релевантните периоди и към подаване молбата по чл.237 б.”в” ГПК за образуване на ч.гр.д.№ 165 / 2008 год. на Кърджалийски районен съд ,е било обект на нови съдебно-икономически експертизи.Фактическата правилност на изводите на въззивния съд не е обект на настоящата фаза на производството.Отделно от преждеизложеното, зададените въпроси са несъответни на наведените в касационната жалба доводи в рамките на които,след евентуално допускане на касационното обжалване,би било дължимо и ограничено произнасянето на касационната инстанция .В този смисъл е необходимо кореспондиране на зададения правен въпрос с наведен касационен довод, за да би имал отговорът на същия значение за изхода на спора в касационното производство. Дори да биха били релевантни,въпросите не са обосновани с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като формалното посочване на разпоредбата не съставлява обосноваване по смисъла на т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Последното предпоставя, както се посочи и по-горе, посочване на конкретна неясна, непълна или противоречива правна норма, чието приложение е предпоставило противоречива съдебна практика или пък непротиворечива, но подлежаща на преодоляване, с оглед изменение на закона и/или промяна в обществените условия,за да би се гаран- тирало точното спазване на закона и развитието на правото. Не е обосноваващо основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и решение № 89 / 11.07.2011 год. по т.д.№ 617/2010 год. на І т.о. на ВКС. Касаторът се опитва да обоснове извод, че след като в мотивите на постановеното по предходно заведените частични отрицателни установителни искове за същите претенции решение е констатирана недължимост на по- големи от постановените в диспозитива на решението, ограничени от частичното предявяване на исковете, суми, то в тази си част мотивите са обвързващи за страните и имат сила на пресъдено нещо, директно съобразима от съда и с решението по последващо заведените отрицателни установителни искове за недължимост на остатъка от същите вземания. Въззивният съд не е процедирал по твърдения от касатора начин и процесуалните му действия по самостоятелно изследване на основанията за дължимост и по правопогасяващите възражения на касатора – длъжник са напълно в съответствие с преждепосоченото решение ,постановено по реда на чл. 290 ГПК. В същото изрично е посочено, че само общите правопораждащи за спорното право факти, установени с решението по частичния иск, тези които индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска ,се ползват със сила на пресъдено нещо, не и възраженията срещу съществуването на предявеното право – правопогасяващи, правоунищожаващи, правоизключващи. Затова и формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск не преклудира възраженията на ответника срещу съществуването на спорното право. Настоящият касатор предявява отрицателните си установителни искове именно с: 1 / правоизключващи възражения - липса на основание за дължимост на самостоятелно вземане от индексации по чл.10.3 от договора, както и липса на основание за повторно събиране на суми от главница и законна лихва за забава, като включени в предходно издаден изпълнителен титул, по ч.гр.д.№ 493 / 2003 год. на Кърджалийски районен съд, по който е образувано изп.дело № 229 / 2003 год. на СИС при КРС и 2/правопогасяващи възражения,твърдейки изплащане на претендираните от него вземания на кредитора - [община]. По тези му възражения, произнасянето в мотивите на решение на КРС по гр.д.№ 42 / 2010 год. няма сила на пресъдено нещо, съгласно цитираната задължителна за въззивния съд съдебна практика,която и настоящият състав споделя. В изложението по чл.280 ал.1 ГПК,навеждайки касационно основание по чл.281 т.3 ГПК,различно от касационните основания за допускане на касиционното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, а именно – съществени нарушения на съдопроизводствените правила и конкретно – непроизнасяне на въззивния съд по всички доводи във въззивната жалба и въз основа всички събрани доказателства,касаторът е представил решения по реда на чл.290 ГПК, в обосноваване допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК,но без да е формулирал конкретен процесуалноправен въпрос, което е достатъчно за неразглеждането им. Дори да би бил формулиран такъв - относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи във въззивната жалба, съгласно чл. 269 пр. второ ГПК,както и въз основа на всички събрани доказателства- настоящият състав намира,че въззивното решение не страда от тези пороци.Така по първата от заявените претенции въззивната жалба съдържа довод за противоречие и непоследователност в мотивите на първоинстанционното решение и некореспондирането му с представените доказателства и конкретно - досежно сумите от 33 326,31 лева и 60 375,25 лева / частична първа – за 2001 год. и втора – за 2002 год. погасителни вноски /. Въззивният съд е изложил мотиви в обосноваване на извод,че същите са веднъж отречени като дължими с решение по гр.д.№ 42/2010 год. на КРС и няма основание за повторното им изключване, на базата на общото изследване на дължими и погасени суми, респ. уважен частичен иск за тази претенция по гр.д.№ 42 / 2010 год. на КРС. Правилността на фактическите констатации и мотивирането на изводи, съответни на доказателствата, в съответствие с правилата на опита и логиката,излиза извън рамките на настоящата проверка и отговора на така зададения правен въпрос, тъй като по начало е относима към друг порок по чл.281 т.3 ГПК – необоснованост.По втората от заявените претенции – за сумата от 20 476,94 лева - въззивният довод е отново за нелогично обяснение дължимостта на сумата, извън главницата по п.1, която в определение № 104 / 25.03.2003 год. по ч.гр.д.№ 165 / 2008 год. на Кърджалийски районен съд е индивидуализирана като „ индексирана главница „.По същество както първоинстанционният, така и въззивният съд са разгледали и обосновали извод, че присъдената с определението сума от 395 583,95 лева не съставлява индексирана главница, а само главница,в който смисъл са изложени изчисления за действителна дължимост на главница и индексирана лихва поотделно и кумулативно, крайните суми ненадхвърлящи нито общо, нито поотделно предявените претенции по п.1 и п.2.Както се посочи по-горе, евентуална неправилност на изводите не обуславя процесуално нарушение от рода на визираното - неразгледан довод и несъобразено доказателство по делото.По третата претенция – лихва за забава,съгласно чл.28 от договора за сума от 145 464,21 лева – доводите във въззивната жалба са за неправилно приложение на материалния закон по възражението на длъжника за частично погасяване на вземанията по давност, както и за неправилно неприспаднати суми от лихва,дублиращи се с присъдени с определението по ч.гр.д.№ 493 / 2003 год. на КРС.Възражението за давност е разгледано / стр. 8 от решението / и прието за основателно, с приложение чл.116 б.”в” ЗЗД. Що се касае до дублирането на суми по лихви за забава, което и при липсата на подробна индивидуализация настоящият състав приема, че касае лихви за забава върху дублиращите се и по двата изпълнителни титула / изпълнителен лист по ч.гр.д. № 165 / 2008 и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 493 / 2003 год. на КРС / суми по частично дължима вноска за 2001 год.и погасителна вноска за 2002 год., то индиректно е налице произнасяне, доколкото и за тия лихви - за периода преди 25.03.2003 год. първоинстанционният съд е приел погасяване по давност, на основание чл.116 б.”в” ГПК и съответно уважил иска частично,в която част първоинстанционното решение е оставено в сила. Тази му част не е и предмет на касационно обжалване. Липсата на по-ясна конкретизация на въззивния,респ.касационния довод за неправилност в тази част / претенцията по п.3 / не позволява извод за несъобразено от въззивния съд дублиране с друг предмет,съобразявайки и обстоятелствената част на касационната жалба. Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение