Определение № 169 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4747/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 4530 от 19.06.2019г. по гр.д. № 747/2018г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 213942 от 14.09.2017г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на иска по чл. 108 ЗС предявен от Й. Б. Д., С. С. П., К. С. К., С. Д. И., З. Р. Р., В. П. П., П. Й. С., С. Й. П., А. Й. П., Г. Т. Г., Г. Т. П., В. Д. П., Л. Т. С., Л. М. К., А. М. А., Р. Й. М. и С. В. М. против Н. Т. Д. за признаване собствеността и предаване владението върху реална част с площ 255 кв.м., представляваща част от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], в.з. “К. дол“, целия с площ 2679 кв.м., която реална част е заключена между буквите АБВГДЕЖА на комбинираната скица на л.182 от делото, неразделна част от решението, заедно с подобренията върху имота, представляващи две сгради: жилищна с площ 50 кв.м. и стопанска с площ 20 кв.м. С въззивното решение е извършено обезсилване на първоинстанционния акт в частта, с която съдът е уважил иска по чл. 108 ЗС за целия ПИ с идентификатор ***, извън реалната част с площ 255 кв.м., индивидуализирана по-горе. Касационната жалба е подадена от ответника Н. Т. Д. чрез пълномощника адв. В.. Поддържа се неправилност на съдебния акт. Иска се допускане на касационно обжалване по три правни въпроса, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Ответниците по жалбата са представили писмен отговор чрез пълномощника адв. Б.. Считат, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по ревандикационен иск. Ищците са наследници на Кула К. Ж. /Н. Т. Ж./ и в тяхна полза е постановено решение на Поземлена комисия- [община] от 20.08.1997г., с което е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху нива от 2903 кв.м. в землището на Б., местност “П.-К. дол“, част от имот * от кадастрален план, изработен на база летене от 1954 г., който имот попада върху няколко парцела по регулационния план на [населено място] от 1988г., като върху парцел * .-* попадат 255 кв.м. от така възстановения имот. Разположението на възстановения имот спрямо съществуващите парцели е отразено в удостоверение, издадено от [община] и на скица, придружаващи решението; отразено е, че парцелите са застроени със сгради без строителни книжа и действията по §4 ПЗР ЗСПЗЗ спрямо някои от имотите, сред които имот № *, са приключили с откази, тъй като нямат документи за право на ползване. Въз основа на решението, през 2009г. наследниците са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по наследство и възстановено право на собственост. По отношение правата на ответника се установява, че той е предявявал двукратно искания да придобие собствеността върху имот пл. № * по реда на § 4а и сл. ПЗР ЗСПЗЗ, но е получил отказ, поради липса на доказателства за предоставено право на ползване. Приетите заключения на съдебно-техническите експертизи сочат, че спорният имот с площ от 255 кв.м., представлява източната част на УПИ *-*, кв.50 от РП на вилната зона “К. дол“ и е идентичен с част от възстановения стар имот №*, к.л.Г-10-4-В, понастоящем ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта, целия с площ от 2679кв.м. На комбинирана скица на л.182 по делото на СГС вещото лице е показало имотите и техните граници по кадастралния план и по кадастралната карта; оцветило е спорната част, ползвана от ответника, с жълт цвят и я е означило с букви АБВГДЕЖА. Вещото лице е посочило, че поради невъзможността за механизирано обработване, терените в разширението на вилната зона в северозападна посока, където е и процесния имот, са били раздавани от ТКЗС „В.“ за ползване. Техническата експертиза на вещото лице К.-К. описва изградените в имота сгради - това са две постройки, строени около 1986-1987год., едната - вилна жилищна сграда със застроена площ от 52 кв.м., другата - стопанска сграда с площ 20 кв.м., и двете без строителни книжа. По отношение на построената вилна сграда е постановена през 2015г. заповед на Дирекция Строителен надзор за премахването й като на незаконен строеж. Събраните свидетелски показания установяват, че имотът се ползва от ответника, че той е изградил двете сгради и живее постоянно там, както и че при покана от страна на ищците е отказал да освободи имота, като обяснил, че чака отговор на подадени в общината молби. Според съседа М. ответникът искал да купи мястото, но нямал финансова възможност за това. При тези данни въззивният съд е намерил предявения иск за основателен. С влязлото в сила решение на Поземлената комисия, придружено със скица, което има конститутивно действие, ищците са установили правото си на собственост върху възстановения по ЗСПЗЗ имот с идентификатор *** с площ от 2679 кв.м. Оспорване от страна на ответника на Решението на ПК не е наведено. От своя страна ответникът не е установил чрез провеждане на пълно и главно доказване, че е собственик на спорната част по давност, в какъвто смисъл е поддържаното от него възражение. При определяне началото на давностния срок съдът е съобразил разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, както и конкретния момент, в който е приключило възстановяването на собствеността. Тъй като в случая позитивното решение на Поземлената комисия е влязло в сила на 23.09.1999год., то оттогава може да тече давност. По-нататък, преценявайки събраните доказателства за подавани от ответника молби за изкупуване на имота по §4 ПЗР ЗСПЗЗ като ползвател, за отказа му да освободи имота преди да получи отговор на молбите си /което е станало през 2004г./, то съдът е приел, че ответникът е считал себе си за ползвател на имота, който имал очакването да го придобие по предвидения за това ред, което означава, че липсва анимус за своене и презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана. Ответникът не е установил действия по завладяване, нито действия, които отричат правата на ищците и по този начин да е демонстрирал пред тях намерението си занапред да свои вещта. Заявеното от ответника право на задържане съдът е намерил за нередовно, тъй като не е съдържало посочване на сумата за подобренията и в какво се изразяват същите, която нередовност е отстранена едва пред въззивния съд. Възражението е и неоснователно, тъй като правото на задържане принадлежи на добросъвестния владелец, а ответникът не е такъв. Разпоредбата на §4в ПЗР ЗСПЗЗ дава на лицата, извършили подобренията върху имоти, подлежащи на връщане, правата по чл.72 ЗС, но разпоредбата визира лица, на които е предоставено право на ползване въз основа на някои от актовете посочени в §4 ПЗР ЗСПЗЗ. Ответникът не е установил да има качеството на ползвател. Поради това той няма правата на добросъвестен владелец, включително и право на задържане. Претенцията си за стойността на подобренията той може да предяви в друго производство. При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице. Първият правен въпрос, поставен от касатора, е: преждевременно ли е предявен ревандикационен иск когато решението на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността не е влязло в сила и реституцията не е приключила. Въпросът произтича от две оплаквания в жалбата. Първо, че решението на Поземлената комисия № 5146 от 20.08.1997г., с което се легитимират ищците, е нищожно като постановено след предходен отказ на ПК, неотменен по надлежния ред - в решението е отразено, че с него се отменя т.7 от предходно решение № 4221 от 26.11.1996г., което не е приложено по делото, но според касатора това е отказ за същия имот. Второ, че не е удостоверено по надлежния ред влизането в сила на решението на Поземлената комисия, което означавало, че реституционната процедура не е приключила. Тези два довода срещу решението за възстановяване на собствеността не са разглеждани от въззивния съд, защото не са били наведени нито с отговора на исковата молба, нито по-късно. Единственото възражение срещу иска, поддържано от ответника, е било за придобиване на собствеността по давност; доводи, касаещи процедурата по възстановяване на собствеността и нейната законосъобразност липсват. Ето защо, заявените за първи път с касационната жалба възражения, не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. В допълнение, същите почиват на предположения и са напълно недоказани. Върху завереното копие на решението на ПК, изпратено от Общинска служба по земеделие-Източна /л.168 от въззивното дело/, ясно личи печата, че решението е влязло в сила на 23.09.1999г. /този печат е нечетлив на по-рано приложените по делото копия/. Следващият правен въпрос е: може ли във въззивната инстанция ищецът да измени петитума на предявения иск и да въвежда нови факти и обстоятелства, което по същество представлява предявяване на нов иск. Твърди се, че Софийски градски съд под формата на уточнение на иска, е допуснал предявяване на нов иск за различен имот. Оплакванията не кореспондират с извършените от съда действия. Искът пред първоинстанционния съд е предявен за признаване собствеността и предаване владението върху ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта, целия с площ от 2679кв.м., при все че изложените обстоятелства са, че ответникът Н. Д. осъществява фактическа власт върху имот пл. № *, от който 255 кв.м. попадат в горепосочения имот, възстановен на ищците. С цел изясняване на това несъответствие въззивният съд е дал указания на ищците да уточнят дали претендират реална част от ПИ *, а именно частта, в която съвпада с имот пл. № * /УПИ *-*/ - посочените 255 кв.м. или искът е за целия имот с идентификатор ***. В изпълнение на тези указания ищцовата страна е заявила, че предмет на искането срещу ответника е реалната част от ПИ ***, която е с площ 255 кв.м., индивидуализирана на скица на л.48 и представляваща част от УПИ *.-* в кв. 50 по плана на вилна зона “К. дол“. Въз основа на това, в съдебно заседание на 22.05.2018г., при липсата на противопоставяне от страна на ответника, съдът е допуснал уточнение на петитума. Съответно, в постановеното решение е извършил обезсилване на първоинстанционния акт в частта, с която съдът се е произнесъл за разликата извън спорната реална част от 255 кв.м. Видно от горните обстоятелства, че не е допуснато предявяване на нов иск, различен от първоначалния, както счита касатора; не са наведени и никакви нови фактически обстоятелства. Отделно, може да се счита, че така допуснатото уточнение е в негов интерес, тъй като е предметът на иска е намален. На последно място касаторът поставя въпросът: допустим ли е ревандикационен иск за имот, който не е обособен в самостоятелен обект. Твърди се, че спорните 225 кв.м., предмет на иска, представляват реална част от УПИ, а такава част не може да бъде предмет на сделка съгласно Тълкувателно решение № 3/2014г. на ОСГК, което означава, че не може да бъде предмет и на ревандикацонен иск. Изтъква се противоречие с посочения тълкувателен акт. Визираното отклонение от практиката липсва. Искът не е за имот, който не е обособен като самостоятелен. В полза на ищците е възстановен самостоятелен имот - ПИ *, бивш имот № * по стар кадастрален план. Доколкото реална част от него се държи от ответника, то именно тази част е спорна между страните и за нея е поискано предаване на владението. Тълкувателно решение № 3/2014г. на ОСГК е неприложимо за настоящия случай. Даденото разрешение е, че не е нищожен договор с предмет реално определени части от недвижим имот - сграда, жилище, които не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон, т.е. тълкувателният акт визира постройки, а не поземлени имоти. Допустимостта да се защитава с иск за собственост реална част от имот, възстановен по ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ и др. е изрично приета в Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. В полза на ответниците следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 615 лв. Според договора за правна помощ разноските са заплатени от ищеца К. С. К.. Затова сумата следва да се присъди нему. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.