Определение № 711 от 21.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 726/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Трейс груп холд“ АД, [населено място], срещу решение № 30/21.01.2023 г., постановено по т.д.№ 805/2022 г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 260400/10.06.2022 г. по т.д.№ 2406/2020 г. на Софийски градски съд и „Трейс груп холд“ АД е осъдено да заплати на Столична община на основание чл.54 ЗЗД, вр. чл.219, ал.3 ГПК в качеството на изпълнител по договор от 11.05.2015 г., с който възложителят Столична община възлага, а изпълнителят се задължава да извършва на територията на Столична община – І зона „Райони Витоша, Лозенец, Средец и Триадица“ дейностите по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, дължимата от Столична община на ЗД „Бул инс“ АД на основание чл.410, ал.1, т.3 КЗ, сума в размер на 26321,68 лв., представляваща изплатено от ЗД „Бул инс“ АД застрахователно обезщетение на трето лице по договор за застраховка „Автокаско“ от 02.05.2017 г. за причинени на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. [рег.номер на МПС] имуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 30.03.2018 г. в [населено място] при преминаване през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, както и сумата от 5469,07 лв. – мораторна лихва. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Ответникът Столична община оспорва жалбата. Претендира възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Столична община за заплащане на платеното от застраховател по застраховка „Автокаско“ обезщетение за имуществени вреди, настъпили вследствие на необозначаването и неравност на пътя – общинска собственост. Софийският апелативен съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение и го е потвърдил в тази част. По предявения обратен иск, в която част е подадена касационната жалба, съдът е констатирал, че между Столична община и „Трейс груп холд“ АД на 11.06.2015 г. е сключен договор за извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения. С писмо от 20.11.2017 г. Столична община е възложила на изпълнителя ремонт на пътната настилка с асфалт – 60 кв.м. по [улица]във връзка с констатации за лошо състояние на пътната настилка и за осигуряване безопасност на движението. Изпълнението е проведено в периода от 10.05.2018 г. до 11.05.2018 г., което е счетено за неоправдано с оглед на сроковете по договора, обичая в практиката, естеството на работата и повода за възлагането й. Изложени са съображения, че възложените 60 кв.м. за ремонт включат и проблемния участък, където е настъпило ПТП. По останалите, въведени от изпълнителя възражения, съдът е посочил, че не са събрани доказателства. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя два въпроса. Първият: „Освобождава ли се от отговорност изпълнителят по договор за изработка, ако възложителят е приел изрично без забележки изпълнението, заплатил я е, не е направил възражения по изпълнението и последният може ли да има въпреки това регресни претенции спрямо изпълнителя, основани на неточно изпълнение?“, не съответства на основанието на регресната претенция. Отговорността на изпълнителя е ангажирана не поради неточно, а с оглед на забавеното изпълнение на договора. Възлагането за извършване на ремонт на пътния участък е направено на 20.11.2017 г., ПТП е настъпило на 30.03.2018 г., а работата е изпълнена на 11.05.2018 г., поради което е без значение приетото без забележки изпълнение в по-късен спрямо настъпването на вредите момент. Вторият, означен като процесуален въпрос: „Не следва ли страната, твърдяща увреждане и имаща регресни претенции от неизпълнението на договорно задължение на другата страна да докаже това неизпълнение, настъпилата вреда и причинно-следствената връзка между тях?“, е поставен общо, като развитите доводи са, че претенцията е недоказана. Въпросът е по правилността на обжалваното решение, без да е свързан с позоваване на конкретно процесуално нарушение, поради което не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, обуславящ допускане на касационно обжалване. Касаторът изрежда елементи от фактическия състав на отговорността, без да е въвел довод кой релевантен факт е останал недоказан. По тези съображения касационното обжалване не се допуска. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за депозирания отговор на касационната жалба в размер 100 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд