Определение № 60639 от 19.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 754/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. М. Д. срещу решение № 12 от 5. 01. 2021 г. по в. гр. д. № 3006/2020 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 1 състав в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 86 от 13. 07. 2020 г. по т. д. № 151/2019 г. на Софийски окръжен съд, ТО, V състав е отхвърлен предявеният от Н. М. Д. срещу „ЗД „Бул инс““ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от ПТП, настъпило на 20. 11. 2018 г., за сумата над 15 000 лв. до 30 000 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост. Твърди, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД. Счита, че съдът не е съобразил по-големия интензитет и размер на преживените от ищеца неимуществени вреди. Поддържа, че с оглед установените при условията на пълно и главно доказване телесни увреждания на ищеца, търпените от него болки и страдания във връзка с тези увреждания, проведеното му лечение, необходимостта от помощ от близките му в битов план и нанесената му психична травма определеното от въззивния съд справедливо обезщетение от 15 000 лв. било занижено. Релевира оплаквания, че съдът не е отчел поотделно и в съвкупност всички релевантни за определяне размера на дължимото обезщетение факти и обстоятелства. Сочи, че апелативният съд не е коментирал в мотивите си конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на увреждането и лимитите за отговорността на застрахователя. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на атакувания акт в обжалваната част. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба „ЗД „Бул инс““ АД е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови въззивното решение в обжалваната част, Софийски апелативен съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на 15 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението решаващият съд е съобразил вида и характера на получените от ищеца телесни увреждания- контузия на гръден кош и корем и счупване на носни кости, възстановителния период, интензивните болки за период до 25 дни от счупените носни кости, неудобството, което придружава това счупване, първоначалната болезненост на травмата в гърдите и корема, нормално изпитания стрес при ПТП, както и настъпилото възстановяване на ищеца и липсата на неблагоприятни прогнози за неговото здраве. Преценката на съда по отношение на дължимото се по справедливост обезщетение за неимуществени вреди е основана и на стандарта на живот в страната и конкретните икономически условия към момента на настъпване на вредите, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следните въпроси: „1. Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?; 2. Кои са критериите за определяне на справедливо обезщетение?; 3. При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина, времетраенето и степента на възстановяването му, остатъчните явления, претърпените неудобства от битов и социален характер до момента и за в бъдеще?; 4. Освен изброяването на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?“ Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по формулираните въпроси, като се позовава: по първи въпрос – на решение № 83 от 6. 07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 1 от 26. 03. 2012 г. по т. д. № 299/2011 г., ІІ т. о.; по втори въпрос – на ППВС № 4/1968 г., решение № 66 от 3. 07. 2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 179 от 29. 01. 2016 г. по т. д. № 2143/2014 г., на ВКС, І т. о., решение № 50 от 18. 05. 2017 г. по т. д. № 598/2016 г. на ВКС, І т. о. и решение № 141 от 30. 11. 2017 г. по гр. д. № 60360/2016 г., І г.о.; по трети въпрос – на решение № 749 от 5. 12. 2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 350 от 17. 10. 2011 г. по гр. д. № 1382/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и по четвърти въпрос – на решение № 148 от 28. 06. 2018 г. по гр. д. № 3923/2017 г. на ВКС, ІV г. о. Поставените втори, трети и четвърти въпрос могат да бъдат обобщени като правен въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпроса е формирана задължителна практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и постоянна практика на ВКС, намерила израз в постановени решения по реда на чл. 290 ГПК, между които са и цитираните в изложението. В тази практика са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /служебно известните на състава решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 88 от 9. 07. 2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, решение № 158 от 28. 12. 2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о. и посоченото от касатора решение по гр. д. № 3923/2017 г. на ВКС/. В настоящия случай при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения от ищеца иск по чл. 432, ал. 1 КЗ въззивният съд е съобразил изяснените в цитираната практика критерии и е взел предвид фактите и обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. В мотивите на решението подробно са обсъдени гласните доказателства и заключения на съдебно-медицинска експертиза и съдебно-психиатрична експертиза, като въз основа на тях решаващият състав е извършил преценката за справедливия размер на обезщетението при отчитане вида и характера на физическите увреждания на ищеца, претърпените от него болки, страдания и битови неудобства по повод травмите му, възстановителния период и липсата на последствия върху психиката му и неблагоприятни прогнози за здравето му. С оглед изложеното въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на ВС и постоянната практика на ВКС по обобщения въпрос относно прилагането на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, поради което не е налице въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият формулиран в изложението въпрос също е от значение за изхода на спора, но при произнасянето по него въззивният съд се е придържал към разрешенията във формираната постоянна практика на касационната инстанция, поради което не е обоснована предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. В цитираните от жалбоподателя решения на ВКС, както и в известните на състава решение № 66 от 3.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 157 от 28.10.2014 г. по т.д. № 3040/2014 г. на ВКС, II т.о., решение № 124 от 14.07.2016 г. по т.д. № 2056/2015 г. на ВКС, І т.о., решение № 233 от 20.12.2016 г. по т.д. № 3586/2015 г. на ВКС, II т.о. и решение № 242 от 12.01.2017 г. по т.д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т.о. е прието, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Застъпено е разбирането, че лимитите на застрахователни покрития нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства при постановяване на решението по предявения пряк иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В обжалваното решение, като е съобразил настъпването на процесното ПТП, в резултат на което на ищеца са причинени неимуществени вреди, на 20. 11. 2018 г., решаващият състав е отчел икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на увреждането, както и съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие, като ги е съобразил заедно с всички установени по делото релевантни за размера на обезщетението обстоятелства. С оглед доводите на касатора следва да се изтъкне, че преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Що се отнася до твърдението на касационния жалбоподател за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, то в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същото не е обвързано с формулираните правни въпроси, като липсва и позоваване на противоречие с конкретни актове на Конституционния съд на Република България и на Съда на Европейския съюз. Поради това въведеното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не следва да се обсъжда. По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение