Определение № 2108 от 04.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 918/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Потребителна кооперация „С. К.“ срещу въззивно решение № 634/31.01.2025 г. по в. гр. д. № 9358/2023 г. на Софийски градски съд, с което е отменено и потвърдено решение на Софийски районен съд № 9173/01.06.2023 г. по гр. д. № 61251/2021 г., съответно като резултат изцяло е отхвърлен предявеният от касатора срещу В. В. В. иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за осъждането й да заплати сума в размер на 23 800 лв., представляваща стойност на подобрения от засаждане на 12 570 броя ябълкови дръвчета в имот, представляващ нива с площ 13, 230 дка, находяща се в землището на [населено място], местността „А. Кочевото“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

В касационната жалба се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция, а именно:

1. Има ли право на обезщетение държател на имот за извършени от него подобрения?

2. „Договор за аренда, сключен в обикновена писмена форма на една дата и нотариална заверка на последваща дата, обвързва ли страните като договор за наем от датата на първоначалното подписване до датата на нотариалната заверка?“

3. „Обвързан ли е съдът от дадената в исковата молба правна квалификация на предявения иск?“

4. „Може ли съдът да обоснове изводите си само на избрани от него доказателствени средства без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?“

5. „Договор за аренда, сключен в обикновена писмена форма, на който се прави нотариална заверка на подписите на по-късна дата, има ли действие на предварителен договор за аренда до датата на нотариалната заверка?“

По първите четири въпроса се твърди отклонение от практика на ВКС – ТР № 85/02.12.1968 г.на ОСТК; ППВС № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г.; решение № 195 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 6969/2014 г. на IV г. о.; ТР № 2/20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. ОСГТК; решение № 411 от 07.02.2014 г. по гр. д. 115/2013 г. на IV г.о.; решение № 185 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 638/2018 г. на I г. о.; решение № 108 от 08.07.2013 г. по гр. д. № 415/2015 г., I г.о.; решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г., на I г.о.; решение № 8 от 20.02.2013 г. по гр.д. № 470/2012 г. на II г.о.; решение № 146 от 13.06.2018 г. по гр. д. № 278/2018 г. на IV г.о. Петият въпрос е посочен като такъв от значение за прилагане на закона и развитие на правото. Отделно се твърди, че решението е очевидно неправилно. При изложените доводи от касатора се заявява искане за постановяване на акт, с който решението на Софийски градски съд да бъде допуснато до касация и отменено като бъде постановено друго такова за уважаване на предявения иск.

Ответницата по касация В. В. В. оспорва жалбата като неоснователна и заявява становище, че не са налице основания въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като градският съд не е извършил твърдените от касатора нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че атакуваното решение е обосновано и мотивите на съда са логични и изградени на база събрания по делото доказателствен материал заедно със заявените от страните твърдения.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което същата се явява процесуално допустима.

Предмет на исковото производство е предявен от ПК „С. К.“ срещу В. В. В. иск с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сума в размер 23 800 лв., съставляваща увеличена стойност на имот, обект на договор за аренда, в резултат на извършени от арендатора подобрения /засаждане на ябълкови дървета/. Срещу тази претенция от ответницата е заявено възражение за прихващане с вземане в размер на 1 190, 70 лв. – стойност на арендни възнаграждения за период 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., което е уважено с влязъл в сила акт за 988 лв. и период 01.10.2016 г. – 27.03.2019 г.

При констатирана от първоинстанционния съд основателност на предявения от кооперацията иск за сумата 20 229 лв. /преди извършеното прихващане/ въззивната инстанция е била сезирана с жалби и от двете страни. Съставът на СГС е постановил атакуваното в настоящото производство решение, с което изцяло е отхвърлил предявения от кооперацията иск, съответно е уважил подадената от В. В. жалба. Въззивният съд е споделил установените от предходната инстанция факти, а именно, че между кооперацията и Б. И. е бил сключен договор за аренда в изискуемата от закона форма – с нотариална заверка на подписите № 77 от 27.03.2004 г., вписан в Служба по вписванията на 07.07.2004 г., по силата на който е бил отдаден под аренда имот: НИВА с площ от 13, 230 дка, находяща се в землището на [населено място] чифлик, обл. В., местност „А. Кочевото“ за срок от 15 стопански години, който към датата на исковата молба е бил изтекъл. В раздел IV, т. 3 от договора арендодателят е дал съгласие за засаждане на трайни насаждения в имота. През 2003 г. кооперацията е закупила 15 000 бр. ябълкови дръвчета, които са били засадени най –късно през пролетта на 2004 г. След смъртта на Б. И. имотът е бил придобит от Й. Д. В., която го е завещала на ответницата по делото В. В.. Съдът е счел за безспорно установено между страните прекратяване действието на договора с изтичане на предвидения в него 15-годишен срок.

За да приеме за изцяло неоснователен предявения от ПК „С. К.“ иск, съставът на СГС е аргументирал решаващия за спора извод, че извършените подобрения, изразяващи се в засаждане на имота с ябълкови дръвчета, са били реализирани преди сключване на арендния договор - 17.06.2004 г. Съдът е свързал с тази дата извършването на нотариална заверка на подписите на договарящите се страни, съобразявайки формалния характер на договора за аренда и позовавайки се на регламентираното в чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ, разяснено с ТР № 2/2017 г. по тълк. д. № 2/2015 г. на ОСГТК, ВКС. Извел е заключение, че договорът поражда своето действие след като бъде сключен в предвидената от закона форма за действителност, а именно писмена форма с нотариална заверка на подписите. Във връзка с оценка на приетите по делото агрономически експертизи, съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца, че към 2003 г. е възникнала необходимост да бъдат изкоренени от имота предходни насаждения от ябълкови дървета. Съставът на СГС е кредитирал заключението на вещото лице, изслушано в рамките на въззивното производство, базирано на становище, дадено от Б., относно възрастта на дръвчетата, които са били в имота към датата на извършения от експерта оглед – 22, 23 и 25 години.

Не е обосновано от касатора наличието на соченото основание за директен достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а то само е формално обозначено в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Настоящата инстанция няма задължение да извлече от касационната жалба или изложението конкретни факти, които да бъдат подведени под хипотезиса на сочената правна норма, а това е задължение на касатора. След като то не е изпълнено няма как да бъде допуснат контрол по същество извън преценката по чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК.

Въззивното решение следва да бъде селектирано за извършване на касационен контрол в приложение на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „ Може ли съдът да основе изводите си само на избрани от него доказателствени средства без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо възприема едни, а други отхвърля?“ Той е включен в предмета на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд да постанови решението си. Същият кореспондира и с оплакванията на касатора, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, осигуряващи пълно и всестранно изясняване на фактите по делото, респективно обсъждане на всички релевирани от страните твърдения и представени доказателства. Настоящият състав ще следва да извърши преценка дали постановеното от СГС решение е в отклонение от цитираните от касатора решения на ВКС, а именно решение № 146/2018 г. по гр. д. № 278/2018 г. на IV г.о., решение № 460/2010 г. по гр. д. № 278/2009 г. на I г.о., решение № 24/2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I г.о., решение № 8/2013 г. по гр. д. № 470/2012 г. на II г.о.

Другият процесуалноправен въпрос не може да послужат като основание за достъп до касация, тъй като е хипотетично зададен и в противоречие със заявените в отговора на исковата молба, въззивните жалби и в открито съдебно заседание твърдения на страните, съответно мотивите на въззивния акт. Въпросите, касаещи правата на държателя и правната природа на договор за аренда, сключен в обикновена писмена форма, изобщо не са намерили място в мотивите на въззивния акт, респективно не са обусловили решаващите изводи на съда.

В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът ПК „С. К.“ следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 476 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС