Определение № 859 от 18.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 1442/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 355 от 04.12.2012г. по гр.д. № 766/2012 г. на Хасковски окръжен съд. Ответникът по касация – Я. А. К. от [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Страната е развила оплаквания за неправилност на акта в контекста на защитната си теза във връзка с приетото от съда за недоказаност на факта на получаване на сумата по договора за заем. Страната е посочила, че решението „поставя” следните въпроси „ от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”- „ В състояние ли е заключението на съдебноикономическата експертиза изследвала счетоводството на страната / в случая на ищеца/ да обори материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ, какъвто се явява нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека и не е ли необходимо за да бъде преодоляна материалната доказателствена сила на нотариалния акт ….. да са налице категорични и неопровержими доказателства с достоверна дата в подкрепа на това – контр. летр, в която се отрича официално изразената воля…, при два договора за заем с еднаква дата, но с различно съдържание…..кой от двата договора следва да се кредитира….”. Страната подробно е развила разбирането си по поставените въпроси, като е интерпретирала фактите по спора, които според нея са били установени.В заключение отново е възпроизведен текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал изрично, ясно и конкретно материалноправният въпрос, който се дефинира като такъв включен в предмета на спор и обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Общо поставените фактически въпроси нямат такива характеристики, тъй като са свързани не с решаващите изводи на съда а с оплакването на страната за тяхната неправилност, в контекста на защитната й теза по приетите за установени факти с оглед сочените доказателства По принцип тези оплаквания са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване Дори, обаче да бъдат приети за релевантни обсъдените въпроси за да е налице, соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулиран правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито поставянето на хипотетични въпроси в какъвто смисъл страната е обосновала довода си наличие на основанието. С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Хасковски окръжен съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение