Определение № 298 от 08.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 490/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Л. И. срещу въззивно решение № 432 от 12.11.2019 г. по въззивно гр.д. № 579 /2019 г. на Русенски окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 896 от 22.05.2019 г. по гр.д. № 7731 /2018 г. на Русенски районен съд, с което е обявено за нищожно саморъчно завещание от 25.03.2018 г., направено от В. И. Р., починал на 24.07.2018г., обявено от нотариус Г. Г., с рег. № ... на НК на 20.09.2018 г., вписано в Служба по Вписванията Р. на 21.09.2018 г. с вх. рег. № .........., акт № ... в полза на И. Л. И. на основание чл.42,б."б" вр. чл.25, ал.1 ЗН, с което са завещани всички негови движими и недвижими имоти, пари и ценности, които ще притежава към момента на смъртта му. Насрещните страни М. И. Я. и Г. И. Д. оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Претендират съдебни разноски. Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу въззивно решение, постановено по иск за нищожност на саморъчно завещание на недвижими имоти с правно основание чл.42 ЗН с цена над 5 000 лева, за което не се предвижда ограничение за касационно обжалване. Въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, въз основа на прието по делото, неоспорено от страните заключение на почеркова експертиза, че ръкописният текст и подписът „завещал“, положени в тайно саморъчно завещание от 25.03.2018 г., не са изпълнени от В. Р.. Според вещото лице, наблюдаваните различия в общите и частни графически признаци на почерка и подписа са устойчиви и индивидуални. Въззивният съд е приел за неоснователни доводите във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с доказателствено искане на жалбоподателя за втора почеркова експертиза. Такава е назначена, въпреки, че приетата не е оспорена от жалбоподателя (ответник), който е заявил, че тя следва да се приеме, но не е изготвена, тъй като жалбоподателят не е внесъл определения депозит. По основанията за допускане на касационно обжалване: В касационната жалба се съдържат следните доводи за неправилност на въззивното решение: въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е отказал да назначи повторна експертиза в друг град, което е довело до неправилност на въззивното решение, поради неговата необоснованост, тъй като то е изцяло основано на приетото заключение на вещото лице. В изложението си за допускане на касационно обжалване, във връзка с доводите за неправилност, жалбоподателят твърди (дословно), че при постановяване на обжалваното решение са нарушени съдопроизводствените правила - е налице отменително основание по чл.281,т.3 ГПК, което се изразява в отказа на първоинстанционния съд да назначи повторна почеркова експертиза, като съдът е постановил едно неправилно решение, което подлежи на отмяна поради неговата необоснованост. Процесуалното нарушение е довело до ограничаване на правата на ответника в процеса. Настоящият състав намира, че съдържанието на изложението за допускане на касационно обжалване се изчерпва с доводи за неправилност, предвидени в чл.281,т.3 ГПК, които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в разпоредбите на чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. Жалбоподателят не извежда правен въпрос, нито формулира допълнително основание за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1 ГПК, не се позовава и не обосновава някое от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. От наведените доводи за неправилност не могат и да бъдат уточнени правни въпроси. Непосочването на правния въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, съгласно приетото в т.1 от ТР № 1 /19.02.2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият състав намира също, че няма съмнение за нищожност и недопустимост на обжалваното въззивно решение. Поради което следва да се приеме, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Искането на насрещната страна за заплащане на направените разноски за процесуално представителство в размер на 600 лева е основателно и доказано с представения договор за правна защита и съдействие от 20.01.2020 г. (л. 16 от касационно дело), в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното съдът