Определение № 340 от 15.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 739/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответниците в производството А. Н. П. и П. Л. П., чрез пълномощник адв. адв. Д. С., срещу въззивното решение № 59 от 28.10.2021 г. по в.гр.д. № 419/2021 г. на Апелативен съд - Пловдив, 2 гр.с., с което е отменено решение по гр.д. № 805/2020 г. на Пловдивски окръжен съд, и е уважен предявеният срещу касаторите иск по чл.108 ЗС като е отхвърлено възражението на касаторите за задържане на имота до заплащане на 10 000 лв. подобрения в него. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се обосновава наличието на основание за допускане касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски за цялото производство. Ответната страна по касационната жалба-ищци в производството Н. А. П. и Д. И. П., чрез пълномощник адв.Г. Б., оспорва жалбата с писмен отговор като неоснователна поради липсата на сочените основания за допускане касационно обжалване, тъй като считат, че не е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Претендират присъждане на разноски за касационното производство съгласно списък по чл.80 ГПК. Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло първоинстанционното решение № 260404/17.03.2021 г., постановено по гр.д. № 805/2020 г. на ОС – Пловдив, вместо което е уважен предявения иск по чл.108 ЗС, като е признато за установено по отношение на А. Н. П. и П. Л. П., че Н. А. П. и Д. И. П. са собственици, на основание правна сделка на жилищен имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18- 48/03.06.2009 на ИД на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район „Ю.“, п.к. 4000, [улица], [жилищен адрес] който самостоятелен обект се намира на етаж 3 в сграда с идентификатор ****, брой етажи - 7, с предназначение - многофамилна жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта - 1, с площ 83.31 кв. м., при съседи на СОС: на същия етаж - *****, *****; под обекта - *****; над обекта - *****, ведно с прилежащи части: избено помещение № 79; таванско помещение № 76 и 1,50 % ид. ч. от общите части на сградата, и са осъдени ответниците да предадат на ищците владението върху същия недвижим имот, като са оставени без уважение възраженията на А. Н. П. и П. Л. П. за признаване правото на задържане върху същия недвижим имот и за присъждане на сумата от 10 100.00 лева, представляваща стойност на направени подобрения в същия имот. Спорът между страните е породен от твърдението на ищците, че са собственици на недвижим имот по силата на правна сделка-покупка, който имот се държи от ответниците без основание, като ответниците противопоставят възражение за придобиване на имота въз основа на давностно владение, започнало през м.10.2009 г. от ответника А. П. към което се е присъединила съпругата му П. през м.04.2014 г., както и възражение, че е било разпределено от страна на ищците-родители на ответника А., имуществото им през 2009 г. между синовете им, единият от които е ответникът А. и на него е даден процесния апартамент. Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на спорния недвижим имот въз основа на правна сделка договор за покупко - продажба от 15.12.2007 г., по нотариален акт № 20, том V, per. № 6679, дело № 803/2007 г. на нотариус Л. Д., peг. № *, като придобиване на собствеността е станало по време на брака им. За неоснователно е счетено възражението на ответниците за придобиване имота по давност считано от 10.10.2009 г. който извод е обоснован с преценката на писмен отговор от двамата ответници на нотариална покана до тях от ищците, получена на 03.06.2019 г., да освободят имота, от съдържанието на който отговор е извлечена липсата на демонстрирано собственическо отношение към имота и липсата на оспорване правата на ищците на собственост спрямо имота, доколкото в този отговор се иска и уреждане отношенията с ищците по плащане на наем. Същата липса на демонстриране на собственическо отношение към имота от ответниците в този отговор на нотариалната покана е обсъдено като пречка да се придобие имота по давност, дори и да се приеме своене от страна на ответника А. П. от соченият от него начален момент на своене, тъй като този отговор обективира желание за сключване на наемен договор с ищците за имота и изключва собственическо отношение към имота, поради което е счел, че не следва да се обсъждат събраните по делото свидетелски показания. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основание за допускане до обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по формулираните въпроси като сочени от от значение за изхода на спора: 1. За задължението на съда при решаване на делото на обсъди изцяло и всички доказателства по делото и установени обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност и логическа връзка - сочено противоречие по този процесуално-правен въпрос с Решение № 210 от 09.02.2018 г. по т. д. № 1115 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение, Решение № 338 от 27.03.2018 г. по гр. д. № 706 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 4- то гр. отделение и на цитираните в представеното Решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение, 2. За преценката от съда на извънсъдебното признание на факти, направено от страна по спора, с оглед на всички останали доказателства и обстоятелства по делото - сочено противоречие по този процесуално-правен въпрос с Решение № 108 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1538 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, Решение № 141/14.07.2016 г. по гр.д. № 7446/2014 г. на ВКС, 4 гр.о., 3. Че съзнанието на владелеца, че преди изтичане на придобивния давностен срок не може да стане собственик, не изключва анимуса му да продължи да свои вещта и да упражнява фактическа власт върху нея като върху своя и за себе си- противоречие с Решение № 82/01.06.2015 г. по гр.д. № 6873/2014 г., ВКС, 1 гр.о и Решение № 83/1.2.2021 г. по гр.д.№ 978/2019 г., 2-ро гр.о., ВКС, 4. Следва ли съдът да се произнесе по претенцията за подобрения, извършени със знанието и без противопоставянето на собственика – противоречие с Решение № 122 от 02.07.2015 г. по гр.д. № 291/2015 г. на ВКС, 1-во гр. отделение. Във връзка с последния въпрос се твърди и очевидна неправилност на решението по възражението за подобрения - основание за допускане до обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото въззивният съд е приел тази претенция за недоказана по размер, независимо от направеното от касаторите с отговора на въззивната жалба оплакване за неправилно отказване допускането на експертиза по нея от първоинстанционния съд. Касационното обжалване не може да бъде допуснато по така поставените от касаторите въпроси, по следните съображения: Първите два въпроса не обосновава извод за наличие на условия за допускане на касационно обжалване, тъй като не притежава белезите на правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване в смисъла на това понятие, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ВКС, ОСГТК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос съгласно горното тълкувателно решение трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Формулираните от касаторите първи два процесуалноправни въпроса са свързани с доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, и имат отношение към правилността на решението и подлежат на обсъждане при допуснато касационно обжалване.Такива доводи и произтичащите от тях въпроси, не са предмет на настоящето производство по селектиране на касационните жалби, в което съдът се произнася по наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване, каквото в случая не е налице. Въззивният съд е изложил съображения относно релевантните факти и относно твърденията, доводите и възраженията на страните по тях и по приложимото материално право, обсъдил е относимите към спора доказателства. Въззивният съд не е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели защото е счел, че писменият отговор от ответниците на нотариалната покана от ищците опровергава намерението на ответниците за своене на имота. Въпросите в изложението имплицитно изискват да се извърши преценка на правилността на формираните от въззивния съд фактически и правни изводи, а такава преценка не може да бъде извършена в рамките на касационното произнасяне във фазата по допускане на обжалването, защото извършването й предполага анализ на доказателствата по делото. Необходимостта от извършване на подобна преценка не може да обоснове допускане на касационно обжалване, защото както вече бе посочено по-горе, общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК е материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по делото и за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По третия въпрос също не е налице основание за допускане касационно обжалване, тъй като въззивният съд в мотивите си не е обсъждал такъв въпрос, а е оценил отговора на ответниците на нотариалната покана на ищците и като обективиращ липсата у ответниците А. и П. П. на собственическо отношение към имота, т.е. липсата на анимус. В сочените като противоречива практика на ВКС две решения се разглеждат правни спорове, които нямат сходство с настоящия. Изведеният в тези две решения отговор на правен въпрос, че предявяване от лице, получило владението на недвижим имот по предварителен договор със собственика, на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителен договор за окончателен, респ. заплащане от това лице на цената по предварителния договор, не представляват действия, които прекъсват придобивната давност, не може да се счита като относим въпрос към настоящия случая. Това е така, защото по тези два други казуса е прието, че върху вещта е установено владение от несобственик- лице което „свои“ вещта, и че действията на този владелец са насочени към придобиване правото на собственост – предявяване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД или плащане на покупна цена, т.е. обективират собственическо отношение към вещта, поради което не се изключва намерението за своене, а в настоящия случай въззивният съд е оценил отговора на нотариалната покана като обективиращ липса на собственическо отношение у ответниците и като признание правата на ищците. Поставеният с изложението четвърти въпрос, също като първите два въпроса, е с процесуален характер, и не притежава белезите на правен въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване в смисъла на това понятие, разяснен с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ВКС, ОСГТК. Същият въпрос и не съответства на съдържанието на обжалваното решение, с което въззивният съд се е произнесъл по заявеното от ответниците възражение за право на задържане до изплащане на направени от тях подобрения, като е изложил доводи за неоснователност. Не е налице и сочената в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК очевидна неправилност на решението в тази част, доколкото изводът за неоснователност на възражението на ответниците за право на задържане е обоснован от въззивния съд с вече приетия извод за липсата на качеството на същите на добросъвестни владелци, при което не е налице нито грубо нарушение, нито превратно прилагане на относимата норма на чл.72, ал.1,вр. ал.3 ЗС. Установяване на твърдените от ответниците подобрения по вид и размер е само последица от признаване на качеството добросъвестен владелец на подобрител, и доколкото това качество не им е признато с въззивното решение, то евентуално допуснати процесуални нарушения по събиране на доказателства за установяване размера на такива подобрения не може да обоснове очевидна неправилност. Не са налице и основание за служебно допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалваното решение като предпоставка за допускане на касационното му обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може съдът да я констатира при прочит на съдебния акт, без да е необходимо да прави преценка на събраните доказателства. Такава квалифицирана форма на неправилност в случая не се констатира. С оглед изхода на спора, касаторите следва да заплатят на ответниците по касация разноски за защита от адвокат в размер на 2450 лв., заплатени в брой съгласно удостоверено с договор за правна защита и съдействие от 11.02.2022 г., приложен с отговора на касационната жалба. Касаторите нямат право на възмездяване за разноски в касационното производство. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК