Определение № 50922 от 08.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2755/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. М. К., подадена срещу решение №119/22г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е развален на основание чл. 87, ал.3 ЗЗД договор за издръжка и гледане, сключен между З. А. Г. и Ц. М. К.. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: Какъв е обемът и съдържанието на задължението за гледане и издръжка? Дължи ли се изпълнение 24 часа от денонощието и какви са последиците при отказ на прехвърлителя да получава издръжка и гледане? Могат ли наследниците да искат разваляне, когато наследодателят е приел изпълнението без възражение? Въпросите са поставени във връзка с посоченото в касационната жалба, че въззивният съд неправилно е приел, че З. Г. е имал нужда от 24ч. грижи заради здравословното си състояние, тъй като според касатора, прехвърлителят е можел и е искал сам да се грижи за себе си, бил е удовлетворен от изпълнението, поради което наследниците му не могат да предявят иск за разваляне на договора. За да развали договора, въззивният съд е приел, че изпълнението следва да бъде трайно, постоянно и непрекъснато, но това обстоятелство не е реализирано, тъй като най- фрапантният случай на неизпълнение е, когато минимум 48ч. З. Г. е бил в безпомощно състояние след получен пристъп, намерен под леглото у дома си, напикан и завит с одеяло, през зимата и с незапалена печка, при положение, че е бил с влошено здравословно състояние- след прекаран инсулт, със сърдечна недостатъчност, захарен диабет и влошено зрение, включително епилепсия с припадъци. Настоящият състав на ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, тъй като в съответствие с трайно установената практика на ВКС (р.863/10г. на ІV ГО, р.166/97г. на ІІ ГО, реш. 163/19г. на ІІІ ГО и др.), въззивният съд е приел, че изпълнението следва да е пълно, точно, постоянно и непрекъснато. Престацията е за резултат- задоволяване на всекидневните и битови нужди от облекло, храна, вода, условия за живеене; и за поведение- грижи за живота и здравето на прехвърлителя. Обемът на престацията следва да е типичният за подобни случаи, като престацията е неделима- невъзможно е изпълнение на части. По тази причина частично изпълнение, дори и прието, представлява пълно неизпълнение. Отказът на прехвърлителя от гледане и издръжка не е по правната си същност отказ от субективно право, т.е. правото да се получи реално изпълнение продължава да съществува, дори приобретателя да отказва гледане и издръжка. За погасяването му е необходимо страните по договора да сключат договор за опрощаване на задължение, договор за даване вместо изпълнение, или приобретателят е длъжен да поиска незабавно от съда трансформация на престацията- задължението за резултат и поведение да се превърне в периодично задължение за плащане. Правото на разваляне възниква от неизпълнението, то е имуществено и наследимо, поради което може да се упражни от наследниците. В случая въззивният съд е установил пълно неизпълнение, заради обстоятелството, че за период от 48 часа прехвърлителят е бил изоставен в безпомощно състояние, с риск за здравето и живота му, в ненормални битови условия и условия за живот, и по отношение на така установеният факт липсва оспорване в касационната жалба, то настоящият състав на ВКС намира, че поставените въпроси в изложението не са обуславящи- нямат значение за изхода на делото. Въпросите за обема и съдържанието на дължимата престация, за необходимостта от 24ч. грижи, за отказът да се получава издръжка и гледане, както и за удовлетвореността от полученото изпълнение, са въпроси, отговорите по които не биха променили изводът за пълно неизпълнение. С оглед изхода на спора в полза на ищците С. А. Г. и Б. А. У. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция общо в размер на 2000лв., съгласно направеното искане и представените доказателства за платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО