Определение № 2639 от 24.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1780/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Агенция „Пътна инфраструктура“ обжалва Решение № 183/27.04.2026 г. по в.гр.д. № 999/2025 г. на ОС-София, с което е потвърдено Решение № 147/03.07.2025 г. по гр.д. № 189/2024 г. на РС-Елин Пелин за осъждане на касатора да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86 ЗЗД сумата от 16 282,59 лв. – суброгационно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило в причинна връзка с противоправно бездействие на служители на касатора, и сумата от 5 120,19 лв. – обезщетение за забава за периода 02.08.2020 г. – 02.08.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до погасяването. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска под 2 556,46 евро, ако делото е гражданско, и под 10 225,84 евро – ако е търговско (с изключение на решенията по претенции, обусловени от исковете, по които правото на касационно обжалване е надлежно упражнено). Предмет на настоящото производство са права, възникнали във връзка с извършено плащане по договор за имуществено застраховане. Дело, имащо такъв предмет, е търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като касае правоотношение, функционално обусловено от абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ. Функционалната обвързаност на отношението с търговската сделка е критерий, посочен като един от разграничителните относно вида дела в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2019 г. по тълк.д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, а в хипотеза като процесната – и възприет в казуалната практика на ВКС (Определение № 2787/28.10.2024 г. по к.т.д. № 2058/2024 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Определение № 67/10.01.2025 г. по к.т.д. № 2800/2024 г. на ВКС, ТК, І отд., Определение № 960/25.03.2025 г. по к.т.д. № 452/2025 г. на ВКС, ТК, І отд., Определение № 3037/28.10.2025 г. по к.т.д. № 1496/2025 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.). Ответникът няма качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, за да се обоснове гражданскоправен характер на спора съгласно чл. 113, изр. 2 ГПК. Ето защо касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване акт и следва да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост. При тези съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,