Определение № 4471 от 08.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 873/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т., чрез процесуалния им представител адвокат С. А., срещу решение №1203 от 24.10.2023г., постановено по в.гр.д.№1230/2023г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение №709/06.03.2023г., постановено по гр.д.№ 554/2022г. в частта, с която е:

• прогласена нищожността на сключения между И. Х. П., ЕГН [ЕГН] и „Ромеро“ ЕООД, ЕИК 202703939 договор за замяна, обективиран в нот.акт за замяна на недвижим имот № 116, том 5, рег.№ 9930, нот.дело № 820/2021г., с който на 19.11.2021г. И. Х. П. е прехвърлила на „Ромеро“ ЕООД 2 кв.м. ид.ч. от притежаваните от нея от следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: ПИ с ид. ***по Кадастралната карта на [населено място], [община], област В., одобрени със Заповед номер РД – 18- 64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в [населено място], район „М.“, местност „П.“, целият с площ от 728 кв.м., в замяна на които „Ромеро“ ЕООД е прехвърлило на И. Х. П. собствеността върху картина „Слънчогледи“ с автор И. Д., маслени бои, 12 описана във фактура № 001 от 18.11.2021г., издадена от ДЗЗД „Л. и Г.“, със стойност на картината от 100 лева, поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД;

• допуснато изкупуване на основание чл.33, ал.2 от ЗС от Ц. Й. И., ЕГН [ЕГН], Р. Г. Т., ЕГН [ЕГН] и Д. Г. Т., ЕГН [ЕГН] на 362 кв.м. ид. части от следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: ПИ с ид. ***по Кадастралната карта на [населено място], [община], област В., одобрени със Заповед номер РД – 18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в [населено място], район „М.“, местност „П.“, целият с площ от 728 кв.м. срещу сумата от 16 000 лева, договорена в нот. акт за покупко – продажба на недвижим имот № 117, том 5, рег.№ 9931, нот.дело № 821/19.11.2021г., с който И. Х. П. е продала на „Ромеро“ ЕООД, ЕИК 202703939 362 кв.м. ид.ч. от посочения имот при условие, че в едномесечен срок от влизане на настоящото съдебно решение в законна сила Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т. заплатят на „Ромеро“ ЕООД сумата от 16 000лева, като вместо него е постановено решение, с което тези искове са били отхвърлени като неоснователни.

В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат изцяло уважени.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 от ГПК.Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Поставят се следните въпроси:

1/Освен при покупко-продажба и замяна срещу родово определени вещи, при кои други сделки може да се прилага разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС и по-конкретно може ли да се прилага и при договори за замяна;

2/Ако се допусне изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС при сделка за замяна, по какъв начин следва да се определи какви са действително уговорените условия;

3/Може ли съдът да игнорира част от доказателствената съвкупност при установяване по чл.20 от ЗЗД на волята на страните относно действителните им намерения при замяната и последваща покупко-продажба още в същия ден между същите страни, съотв. има ли това значение за приложението на разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС;

4/Представлява ли накърняване на добрите нрави извършена замяна на малка идеална част от съсобствен имот срещу движима вещ и сключването още същия ден на договор за покупко-продажба, между същите страни, с който се прехвърлят останалите идеални части на продавача;

5/Съставлява ли процесуално нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК необсъждането в пълнота на събраните по делото доказателства;

6/Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, обсъди доводите на страните и мотивира решението си по същество на спора;

7/Следва ли в мотивите на въззивното решение да се съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по тях;

8/Наличието на роднинска връзка между страна по делото и свидетел обуславя ли непременно основание за заинтересованост на неговите показания и следва ли съдът да мотивира надлежно този свой извод;

9/Длъжен ли е въззивният съд да съпостави показанията на разпитаните по делото свидетели с останалите събрани по делото доказателства и да изложи мотиви защо приема или не приема техните показания.

Ответниците по касационните жалби „Ромеро“ЕООД и И. Х. П., чрез процесуалните си представители са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмени отговори, с които молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК основания за това.Претендират присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че от представения нот.акт № 116, том 5, рег.№ 9930, дело № 820/19.11.2021г., И. Х. П. е прехвърлила чрез замяна на „Ромеро“ ЕООД, само 2 кв.м.ид.ч. от притежаваните от нея от недвижим имот, придобит по наследство, а именно: ПИ с ид. ***по Кадастралната карта на [населено място], местност „П.“, целият с площ от 728 кв.м. като в замяна на това е получила от дружеството картина „Слънчогледи“, с автор И. Д., маслени бои на стойност 100 лева.

Представен е препис от приемо – предавателен протокол между „Ромеро“ ЕООД и И. П., видно от който И. П. е получила картината „Слънчогледи“, с автор И. Д..„Ромеро“ ЕООД е придобило картината на 18.11.2021г. срещу заплатена цена от 100 лева, за което е издадена фактура № 1/18.11.2021г. от „Л. и Г.“ ДЗЗД.

С последващ договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 117, том 5, рег.№ 9931, дело № 821 от 2021г. /поправен с нот.акт № 140, том 5, рег.№ 10209, дело № 842/2021г./, на 19.11.2021г. И. Х. П. е продала на съсобственика си „Ромеро“ЕООД всички свои собствени ид.части от същия недвижим имот, а именно 362 кв.м. ид.части от ПИ с ид. ***по Кадастралната карта на [населено място] при договорена продажна цена в размер на 16 000 лева.Цената е заплатена чрез банков превод от купувача „Ромеро“ ЕООД по сметка на И. П. с преводно нареждане от 19.11.2021г.

По делото са представени удостоверения за наследници /л.17, 18 и 123/, видно от които ищците - Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г. Т. са наследници на Г. Т. И. починал на 21.01.2021г. Ответницата И. Х. П. е наследник по право на заместване на И. Т. И., починал на 07.12.2013г., който пък заедно с братята си Г. Т. И. и Б. Т. И., починал на 22.06.2020г. са съвместно братя на Р. Т. Л., починала на 12.08.2015г.

По делото е приложена покана /без дата/, изходяща от И. Х. П. до ищците Ц. И., Д. Т. и Р. Т. /без данни за изпращане и получаване от адресатите/, с която П. е уведомила съсобствениците си за готовността да изкупи притежаваната от тях 1/2 ид.част от ПИ с ид. ***за сумата от 15000 евро или при насрещно желание да им прехвърли за същата цена своя дял от имота.Направено е и предложение съсобствеността по отношение на процесния имот да бъде прекратена чрез извършване на замяна на съсобствените имоти, получени по наследство, като И. П. прехвърли 1/2 ид.ч. от процесния имот в замяна 20% от съсобствения на страните имот в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 1, ап.1.

Свидетелят К. посочва, че съжителства от 2009г. на семейни начала с Д. Т. и знае, че той е съсобственик с И. П., Р. Т. и Ц. И. на недвижим имот – лозе в местност „П.“.През лятото на миналата година /2021г./ се повдигнала темата за продажба на този имот. По-късно Д. получил изпратена до него, брат му и майка му покани от И. във връзка с имота, посочена в нея цена от 15 000 евро и срок от 1 месец. И тримата били категорични, че не искат да продават техния дял, нито да купуват делът на И..

От показанията на св.Л. З. се установява, че е кум на Р. Т. и през м.09.2021г. бил в търсене да закупи имот. При разговор с него узнал, че техния съсобственик /внучка на леля му/ продава своята част от имот за сумата от 15 000 евро. Р. уточнил, че цената е фиксирана, тъй като получил писмо с такава оферта. При последващ разговор към Нова година, станало ясно, че мястото вече е продадено.

В показанията си свидетелят Ф. посочва, че работи като помощник – нотариус по заместване в кантората на нотариус П. С. от 2018г., където били изповядани сделките с „Ромеро“ ЕООД – замяна на ид.части от имот срещу картина и покупко-продажба. Картината била донесена в нотариалната кантора и възприета лично от свидетеля.Страните по сделките завили съгласие за сключването им.

Свидетелят Б. излага, че познава С. Р., с която в края на м.11.2021г. посетили една галерия, видели картината „Слънчогледи“, харесали я и я закупили.

Въззивният съд е констатирал, че решението в частта по отхвърления иск по чл.17 ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката замяна по нот.акт № 116/2021г. като привидна, както и на прикритото с нея съглашение – покупко-продажба, не е било обжалвано и е влязло в законна сила.Производството е останало висящо само по отношение на останалите два иска: нищожност на договора за замяна поради противоречието му с добрите нрави; изкупуване на прехвърлените идеални части с последващия замяната договор за покупко-продажба.

Въззивният съд е приел от правна страна, че добрите нрави са неписани общовалидни морални норми или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. Противоречаща на добрите нрави би била сделка, чийто предмет или цел са дотолкова морално недопустими или забранени, че не би следвало изобщо да бъде сключвана. Накърняване на добрите нрави е налице и при сделки, нарушаващи основните принципи на справедливост и добросъвестност в гражданските правоотношения, като нарушението следва да е дотолкова съществено, че да е съизмеримо с нарушаването на закона или заобикалянето му. Сключена в противоречие с добрите нрави например е и сделка, при която се постига неоснователно обогатяване на една от страните по нея поради съществена нееквивалентност на престациите.

При преценка на атакуваната като нищожна сделка поради противоречие с добрите нрави, съобразявайки посочените по-горе критерии, въззивният съд е намерил, че същата не отговаря на тях. Сделката е двустранна и възмездна с предмет замяна на 2 кв.м.ид.части от поземлен имот срещу картина.Предметът и целта й не са забранени от закона, нито са морално укорими, доколкото всеки собственик има правомощието да прецени с какъв обем от притежаваното от него право на собственост върху недвижим имот или движима вещ, по какъв начин и в полза на кого да се разпореди като израз на принципа за свободно договаряне.В случая волята на ответницата И. П. е била да замени 2 кв.м. ид.части от общо притежаваните от нея в съсобственост с ищците идеални части от ПИ с ид. ***по Кадастралната карта на [населено място] срещу картината „Слънчогледи“.Замяната е реална, като всяка от страните е получила престацията, по повод на която е встъпила в договорните правоотношения.Картината е била предадена на И. П. от насрещната страна „Ромеро“ ЕООД в нотариалната кантора, в която е изповядана сделката, което се потвърждава от показанията на свидетеля Ф. /помощник нотариус в същата кантора/.Очевидно насрещната престация е била одобрена от заменителката П. и предвид съвпадащите воли на двете страни замяната е извършена в изискуемата от закона форма.Приет е за недоказан доводът, че сделката противоречи на принципите за добросъвестност и справедливост, нито пък с нея са накърнени обществените интереси и в частност тези на ищците, тъй като сделката обвързва с последиците си само страните по нея и не засяга по никакъв начин правната сфера на ищците, респективно притежаваната от тях част от съсобствения имот.

Въззивният съдебен състав не е споделил мотивите на първоинстанционния съд, че изводът за действителността на сделката е обусловен от провеждането на успешно доказване, че заменителката П. е желаела да притежава точно картината „Слънчогледи“ с автор И. Д..Независимо дали е желаела точно тази картина или не, ответницата И. П. се е съгласила да я получи в замяна на собствените си 2 кв.м. ид.части от притежавания в режим на съсобственост имот и израз на това е фактът, че е заявила съгласие за това и е подписала нот.акт, който е съставен за нуждите на сделката – съгласие, което не се оспорва от страните по сделката.

В случая не е нарушен и принципа за справедливост и добросъвестност при договарянето предвид евкивалентността на заменяните престации.Данъчна оценка на 2 кв.м. от имота е в размер на 46.08 лева, а цената на картината, за която са заменени – е два пъти по-висока - 100 лева, поради което не е налице нарушение на забраната за неоснователно обогатяване.

Въззивният съд се е позовал и на мотивите на Тълкувателно решение № 5/28.11.2012г. по т.д. № 5/2012г. на ВКС, според които дори в случаите, в които предхождаща покупко - продажбата разпоредителна сделка – дарение е сключена с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, същата не е нищожна, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен.По аргумент на по-силното основание, даденото разрешение е валидно и когато атакуваната сделка не е безвъзмездна /дарение/, а е възмездна /замяна/, при това с напълно равностойни престации.

Поради изложените съображения е формиран краен извод за неоснователност на предявения иск за нищожност на договора за замяна поради противоречието му с добрите нрави.

Въззивният съд е приел, че ищците, в качеството им на съсобственици по отношение на процесния имот с ид. ***по Кадастралната карта на [населено място] са легитимирани да предявят иска по чл.33, ал.2 от ЗС.Изкупуването е принципно допустимо и с оглед вида на сделката – покупко-продажба на идеална част от съсобствен недвижим имот.В случая обаче този иск се явява неоснователен, тъй като не се установява да е извършено разпореждане от съсобственика И. П. с договора за покупко продажба обективиран в нот.акт № 117/2021г. със собствената и ид.част от имота в полза на лице извън кръга на съсобствениците.Този извод е логично обусловен от констатацията за неоснователност на иска за прогласяване нищожността на предхождащата сделка – замяна, с която приобретателят „Ромеро“ ЕООД е придобил 2 кв.м.ид.части от процесния имот предмет на покупко-продажбата. Замяната по нот.акт № 116/2021г., доколкото е действителна правна сделка, е породила права по отношение на дружеството – купувач и към момента на сключване на последващата сделка – покупко-продажба с нот.акт № 117/2021г. го легитимира като съсобственик на 2 кв.м. ид.части от имота.Следователно приобретателят „Ромеро“ ЕООД е станал част кръга на съсобствениците на имота, т.е договорът за покупко-продажба не е сключен с външно за съсобствеността лице.Това означава, че пред продавача И. П. не е било налице изискването на чл.33, ал.1 от ЗС да предложи на останалите съсобственици да купят продаваната част от имота преди изповядване на сделката покупко-продажба с ответното дружество.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първите два въпроса, тъй като същите са неотносими към решаващите изводи на въззивния съд.Производството пред въззивната инстанция е било образувано само по жалба на ответниците И. Х. П. и „Ромеро“ ЕООД срещу решението на първоинстанционния съд в частта, в която е: прогласена нищожността на сключения между тях договор за замяна, поради противоречието му с добрите нрави: допуснато е изкупуване в полза на ищците на прехвърлените по продажба от И. П. на „Ромеро“ЕООД 362кв.м. идеални части, който договор е последващ на този за замяна.Решението не е било обжалвано в частта, в която е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на договора за замяна като привиден, който в действителност прикрива договор за покупко-продажба.В исковата молба ищците са посочили, че при отхвърляне на главния инцидентен установителен иск и уважаване на евентуалния/нищожност на договора за замяна поради противоречието му с добрите нрави/, предявяват иск за изкупуване само на прехвърлените с последващия договор за покупко-продажба идеални части/поради нищожност на договора за замяна прехвърлените 2кв.м. ид.ч. са останали в имуществото на заменителя И. П./.Поради това въпросът дали разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС може да се прилага и в случаите, в които една от престациите по договора за замяна е индивидуално определена вещ се явява неотносим.Същото се отнася и за втория поставен въпрос.

Третият въпрос е неотносим, тъй като касае действителните намерения на страните по сключените между тях договори.Същият би бил съществен само в хипотезата, в която производството е висящо по предявения иск за нищожност на договора за замяна като привиден.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по четвъртия въпрос, тъй като изводите на въззивния съд са изцяло в съответствие с Тълкувателно решение № 5/28.11.2012г. по т.д. № 5/2012г. на ВКС, според което в случаите, в които предхождаща покупко - продажбата разпоредителна сделка – дарение е сключена с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, същата не е нищожна, тъй като преследваният резултат не е забранен или непозволен. Черпейки аргумент от този тълкувателен акт въззивният съд е приел, че разрешението следва да бъде същото и тогава, когато предхождаща покупко - продажбата разпоредителна сделка е замяна.

По поставените в п.5-п.7 въпроси следва да се даде общ отговор, тъй като касаят задължението на въззивния съд да прецени доводите и възраженията на страните, да прецени представените по делото доказателства и да изложи собствени мотиви по съществото на материалноправния спор.Съдът е преценил какъв е предмета на въззивното производство и е зачел формираната сила на присъдено нещо, че сключената по нот.акт № 116/2021г. сделка е замяна, а не продажба, поради което следва да се произнесе по предявения в условията на евентуалност иск за прогласяване на нейната нищожност поради нарушаване на добрите нрави.Изложени са подробни мотиви защо сделката не страда от твърдения от ищците порок, който води до нейната нищожност.След като договорът за замяна е породил прехвърлителното си действие следва, че ответникът „Ромеро“ ЕООД е придобил качеството на съсобственик на процесния имот.Това обстоятелство изключва приложението на чл.33, ал.2 от ЗС по отношение на последващия договор за покупко-продажба, тъй като това правило не намира приложение в случаите, в които тази сделка е сключена между съсобственици.Поради изложеното е формиран извод за неоснователност и на предявения с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС иск.От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по тези три процесуални въпроса.

Не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по последните два въпроса, които касаят начинът, по който следва да се кредитират показанията на разпитаните по делото свидетели.В мотивите си въззивният съд е коментирал само показанията на св.Ф., който е работил като нотариус по заместване на нотариус П.С., в кантората на която са изповядани и двете сделки.Въз основа на тях е формиран извод какво е било реалното намерение на страните по договора за замяна, което с оглед обхвата на въззивна проверка е било без значение.Няма изложени мотиви, че съдът няма да кредитира част от показанията на свидетелите поради евентуална тяхна заинтересованост.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт.Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. При прочита на мотивите към въззивното решение не се установява същото да е очевидно неправилно поради нарушаване на основни принципи на гражданския процес, явна необоснованост или нарушаване правилата на формалната логика.

От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение