Определение № 793 от 11.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 191/2017 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощниците му адвокат Д. П. и адвокат В. З., срещу решение №438 от 03.10.2016 г. по в. гр. дело № 201/2016 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение №41 от 05.04.2016 г. по гр. дело № 139/2015 г. на Чепеларски районен съд. С първоинстационното решение касаторът е осъден да заплати на Д. М. А.,град П., на основание чл.49 ЗЗД сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинена травма на десен крак в областта на коляното и коленните връзки, всички вреди претърпени в резултат на инцидент, настъпил при спускане от връх „С.” по посока „Язовира” или т.нар. писта „Малка стена” и сумата от 1 297.99 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Въззивният съд е приел за установено по делото, че ищецът на 28.01.2014 г. е бил прегледан от лекар в спешно отделение с анамнеза – „паднал от ски” и основна диагноза S837 – травма на няколко структури на коляното,като от същата дата е представен и документ, обективиращ резултат от магнитно-резонансна томография на дясна колянна става. Постъпил е на 31.01.2014 г. и изписан на 03.02.2014 г. с диагноза „Т93.3 Последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник”. Вписана е анамнеза по данни на пациента: „След претърпяна ски травма на дясно коляно се е появил голям оток, силна болка. Движенията силно се ограничили. Поставена е имобилизация. След ЯМР постъпва за оперативно лечение”. Посочена е дата на извършена операция - 31.01.2014 г. С писмо от 03.02.2014 г. ищецът е уведомил ответното дружество за това, че на 28.01.2014 г. през писта „С. 1” (Малката стена) е минало верижно превозно средство, което е нарушило целостта на снежната покривка и се е получил участък от пистата с около 10 см. по-нисък от основната снежна покривка. Това е причинило инцидент на същата дата, около 9.00 ч., при който дясната ска на ищеца попада в посочения участък и той наранява дясното си коляно. В представения по делото протокол за отваряне на ски писти в ски зоната на к.к. „П.” от 28.01.2014 г. е посочено, че е извършена проверка на ски пистите от служители на ски патрула. Относно процесната писта №1 е посочено в графа – състояние на пистата – „добро”, респективно резултат от проверката – „отворена”. Съгласно удостоверение изх. №2016165/16.03.2016 г., издадено от трето за спора лице - [фирма] (т.нар. по делото „Кулата - С.”) се установява, че дружеството разполага с ратрак, с широчина на веригата 94 см., но маршрутът му не е през процесната писта. По изключение, в края на сезона, е възможно преминаването му през писта Малката стена, при липса на сняг по обичайните маршрути. На 28.01.2014 г. е посочено,че машината не е била в движение. От показанията на свидетелката С. С., ски-учител, се установява, че от четири години познава ищеца, първоначално като ски –учител, а впоследствие и като приятел, с който карат ски заедно. На 28.01.2014 г. заедно с ищеца са излезли приятелски да покарат ски, което е първо спускане, около 9.00 ч., на писта №1 - „Малката стена” – синя писта. Там в сенчест участък е имало нещо като дупка – с дълбочина около 20 см. и широчина две педи, разположена по диагонал на пистата. Тази дупка е причина ската на ищеца да попадне в нея и той да падне. Според свидетелката когато скиор преминава от стръмно в равно, има сенчесто място от слънце в сянка, когато за момент се губи ориентация, не се вижда нищо. С. С. смята, че ако тази неравност не е съществувала, това нямало да се случи. Предполага, че дупката представлява следа от верига на ратрак без фреза, като точно преди инцидента са се разминали с ратрак. Не е обърнала внимание дали същият е обработвал пистата или просто е преминал оттам. След инцидента свидетелката е помогнала на ищеца да свали ските и опирайки се на нея те са слезли до Планинска спасителна служба, където го е оставила и е тръгнала за работа. Според свидетелите И. Д. и Н. П., първият, работещ на длъжност „ски патрул” в ответното дружество, а вторият - с ратрак машина за обработване на снега при ответното дружество, пистите се обработват след 17.30 ч., вечерно време, като в зависимост от метеорологичните условия е възможно това да стане и в ранните часове да деня – 5.00 - 6.00 ч., но не по-късно. Свидетелите са категорични, че няма случай след отваряне на пистата, респективно след проверка, че същата е безопасна и съответното съставяне на протокол за това, да мине машина за обработване на снега. Това можело да се случи единствено в период на състезания или по изключение ако има сигнал или жалба за нещо, когато обаче пистата следва да се затваря изцяло или частично. Ратракът е голяма верижна машина, 10-12-14тона, която отпред има гребло, което загребва снега, отзад има фреза, която се върти и смила снега. Има две вериги, като едната е с широчина 1-1.5м. Отделно отзад има и една престилка, която заглажда снега и прави т.н. „вафли” както ги наричали туристите. Планинска спасителна служба и кулата „С.” също имат ратраци, имащи право да се движат по пистата. Този на ПСС е малък, с престилка отзад и има право да се движи по всяко време на деня, за да извозва пострадалите хора. Свидетелите твърдят, че работата им е свързана с обезопасяване на пистите, като всеки ден, преди пускане на лифтовете, тръгват по пистите и именно те проверяват дали по същите има проблем. В случай на такъв, тя се затваря напълно или частично до отстраняването му. Проверяват периодично и през деня. Работят с мрежи, които обезопасяват, както завои така и по –стръмни места. Ако е станала дупка, например имало мрежи, с които ги обозначават и ги обезопасяват. Техен телефон е оставен както при гардеробите, така и в ски – училищата, като в случай на забелязан проблем да им се сигнализира. Получавали сигнали, например ако някъде се е оголил участък, който може да се получи при лоши метеорологични условия. Пистите се обработват принципно през нощта, като в случай че има работа за ратрак през деня, то пистите се заграждат с мрежи. Ратракът не може да остави дълбоки следи, които да образуват канали, защото именно целта на машината е да заглади пистата. Фрезата е широка 5.60м., а едната верига е метър, метър и нещо, за фрезата има копче, което може да я спира, но принципно винаги работят, тъй като нито ще може да обработи снега, а и е възможно да доведе до проблем с машината. Дори и фрезата да не работи, то е невъзможно да се образува канал и отново пистата ще се заглажда, но няма да се фрезова снега. „Кулата” също имат ратрак, който се използва като фургон за разкарване на хората и че същата е без фреза. Оставяла следи, но дори и при много мек сняг не може да остави такива с дълбочина повече от 5-6 см. Прието е по делото заключение по назначена медицинска експертиза, от което се установява, че при инцидента на 28.01.2014г. на ищеца е причинено-контузия на дясната колянна става, тежко изкълчване (дисторзио) на дясната колянна става с контузия на няколко (повече от една) анатомични структури на дясното коляно: - непълна лезия на медиалния мениск; - оток в предната кръстосана връзка; - капсулна лезия (разкъсване на капсулата) на дясната колянна става; - ставен излив; -фиброзни разраствания и хондрална узура (хрущялна бразда) на бедрения кондил; - вътреставно разрастване на фиброзна тъкан в дясната колянна става; - хипотрофия на бедрената мускулатура на дясното бедро - контрактури на десния крак в областта на дясната колянна става. Според въззивния съд свидетелката – ски учител има непосредствени впечатления, убедена е, че инцидентът е по повод констатираната неравност, характерна за следа от машина, която е без фреза или с дигната фреза и няма основание да се игнорират дадените от нея показания. Механизмът на инцидента е изяснен. Освен това обстоятелствата, установени от свидетелите на ответника, че ски пистите се обработват с машини единствено извън времето, за което са отворени за туристи, сутрин преди отваряне на ски зоната за туристи, служителите от ски патрула проверяват годността и безопасността на всяка писта, включително и представения за това по делото протокол от 28.01.2014 г. (частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила), с който ответникът обосновава, че писта №1-малката стена е била безопасна и отворена за туристи, по никакъв начин не опровергават показанията на единствения свидетел очевидец – относно това, че на посочената дата и място е съществувала дупка в снега, поради което ищецът докато карал ски е паднал и е контузен. При тези данни според въззивния съд са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество. Касаторът счита, че въззивният съд се е произнесъл в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС, по следните правни въпроси: 1/ Следва ли съдът да приеме безусловно показанията на свидетел, само въз основа на факта, че същият е бил очевидец, въпреки че показанията противоречат на показанията на други свидетели, по който въпрос сочи противоречие с решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. дело № 91/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; 2/ При противоречие между гласните доказателства, чии показания се кредитират и следва ли да се изложат подробни аргументи за това – твърди се противоречие по въпроса с решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. дело № 4744/2008 г. на І г.о. и решение № 570 от 06.11.2009 г. по гр. дело № 4112/2008 г. на ІІ г.о.; 3/ Следва ли въззивният съд да се мотивира защо приема направено с въззивната жалба оплакване за неоснователно – сочи се противоречие с решение № 113 от 18.05.2016 г. по гр. дело № 5961/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 43 от 04.06.2014 г. по т.д. № 213/2012 г. на ВКС, ІІ т.о.; 4/ Обясненията на страната, дадени по реда на чл. 176 ГПК, представляват ли доказателствено средство, ако съдържат изгодни за нея факти, като според касатора въпросът е решен в обжалваното въззивно решение в противоречие с решение № 226 от 28.12.2012 г. по т.д. № 1012/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 876 от 26.11.2009 г. по гр. дело № 2879/2008 г. на ВКС, ІV г.о.; 5/ За уважаване на иск по чл. 49 ЗЗД и ангажиране на отговорността на възложителя, необходимо ли е да се докаже възлагането на работа от възложителя и чия е доказателствената тежест? По последния въпрос се твърди противоречие с решение № 63 от 01.03.2016 г. по гр. дело № 48895/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о. Ответникът по касационната жалба Д. М. А., [населено място], чрез пълномощника си адвокат М. П., оспорва жалбата, като излага доводи, че същата не следва да бъде допускана до касационно обжалване. Моли за присъждане на разноските за касационното производство, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Жалбата е процесуално допустима с изключение на частта и относно иска за обезщетение за имуществени вреди. В тази част ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение на въззивен съд по иск с цена до 5 000 лв. Според разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК производството по такива спорове е двуинстанционно. Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е уважен искът за заплащане на 1 297.99 лв. – обезщетение за имуществени вреди заедно със законната лихва върху тази сума следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №438 от 03.10.2016 г. по в. гр. дело № 201/2016 г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №41 от 05.04.2016 г. по гр. дело № 139/2015 г. на Чепеларски районен съд за осъждането на касатора да заплати на Д. М. А.,град П., на основание чл.49 ЗЗД сумата 8 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по първите два правни въпроси. Те обуславят крайното решение на съда и са решени в противоречие с практиката на ВКС. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 160 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.