Определение № 3063 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 988/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Р. срещу решение №454 от 19.12.2023 г. по в.т.д.№536/2023 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение, след отмяна на решение №90 от 10.07.2023 г. по т.д.№6/2023 г. на ОС Пазарджик, е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че А. Г. Р. дължи на „СБС Комодити“ ООД сумата от 90 000 лв., вземане по запис на заповед от 10.02.2022 г., ведно със законната лихва от 10.11.2022 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение №1854 от 11.11.2022 г. по ч.гр.д.№3523/2022 г. на РС Пазарджик. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. При договор за продажба на плодове и зеленчуци за преработка, в случай че в договора е предвиден ориентировъчен срок за начало на доставките, налице ли е кредиторово бездействие – поведението на ищеца да не се поинтересува от изпълнението на договора от страна на доставчика, изчаквайки да получи изрично писмено уведомление от него за начало на доставките, при условие, че страните са уговорили начална дата за доставка – 20.07.2022 г., като изчакването е до 03.11.2022 г., което е значително дори след изтичането на предвидения срок по договора – на 20.09.2022 г. 2. За задължението на въззивния съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви, като с оглед предмета на спора да анализира относимите доказателства в тяхната съвкупност и обсъди релевантните доводи и възражения на страните. 3. Възможно ли е записът на заповед да обезпечи чуждо задължение по договор за продажба и зеленчуци за преработка, при все че този договор е с продължително и периодично действие и с оглед правилото на чл.88, изр.1 ЗЗД, развалянето му няма обратно действие. По отношение първи и трети въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а спрямо втори въпрос – че е решен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касация „СБС Комодити“ ООД не заявява становище по жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е с обезпечителен характер – обезпечава изпълнението по каузално правоотношение, възникнало между ищцовото дружество и трето неучастващо по делото юридическо лице, респективно, че се касае за поето лично обезпечение на издателя по записа на заповед за изпълнение на чуждо задължение с договорен характер - договор за продажба на плодове и зеленчуци за преработка, по който ищцовото дружество е превело авансово сумата от 108 000 лв., според клаузите на чл.3 от договора. Посочил е, че съгласно изразените от страните защитни позиции, спорни са въпросите относно изпълнение/неизпълнение на този договор и по-конкретно, относно причините за неизпълнението – по вина на „преработвателя“ – ищцовото дружество /според възраженията на ответника/ или по вина на „доставчика“ /според твърденията на ищеца/. Изразил е становище, че договорът притежава силата на закон по отношение на сключилите го страни – чл.20а ЗЗД и това задължава страните да изпълнят точно поетите по договора задължения - в количествен, качествен и времеви аспект, а и в договорения от страните начин на изпълнение – което пък рефлектира към точно по време изпълнение. Позовавайки се на разпоредбата на чл.63 от ЗЗД е счел, че доставчикът е следвало да изпълни задълженията си по начина, по който е обективирано съвпадението на насрещните волеизявления на страните и този начин, поставящ началото на изпълнението, е регламентиран в клаузата на чл.5.2.1 от договора, вменяваща в задължение на доставчика минимум пет работни дни преди започването на прибирането на реколтата да уведоми писмено преработвателя за началото на доставките. Изложил е съображения, че при липсата на такова писмено уведомление от страна на доставчика, каквато е изрично разписаната в договора воля на страните, не може да се направи извод за кредиторово бездействие /бездействие от страна на преработвателя – ищец/. Намерил е, че предвиденото с договора писмено уведомление не е самоцелно, а е в съответствие с естеството на самия договор и с целените от страните последици – налице е договор за производство и продажба на земеделска продукция в големи количества, като доставката, по какъвто и начин да е уговорена, изисква технологичен период от време, в каквато насока са и клаузите на чл.5.1.1, предвиждаща извозване на договореното количество за срок, клаузата на чл.5.2, предвиждаща периодична – ежедневна доставка на определено количество продукция и не на последно място – клаузата на чл.5.6 от договора, предвиждаща предаване на стоката по предварително уточнен между страните график. Анализирал е подробно показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели и е приел, че от тях не може да се установи категорично, че доставчикът е уведомил преработвателя, макар и „устно“, като е посочил, че макар и косвени, аргументи за неизпълнението на задължението на доставчика по договора са и: по смисъла на договора /чл.5.6/ продукцията е следвало да бъде произведена в землището на [населено място], в каквато насока са твърденията на ответника в отговора на исковата молба /„Стоката беше готова и се намираше в землището на с.Ц.“/, а гласните доказателства и заключението от съдебно-техническата експертиза са за продукция, произведена в землището на [населено място],; ответникът твърди, че е продал развалена продукция „скапани домати за метан“, но писмените доказателства, които представя в подкрепа на това твърдение - фактури от септември 2022 г., обективират продажба на продукция „домати на зелено“. В този смисъл е достигнал до извод, че не биха могли да настъпят благоприятните последици за доставчика, визирани в чл.15 от договора /ако преработвателят не изпълни задължението си да изтегли от блока договореното количество полски домати в срок от 60 дни, доставчикът има право да получи, като неустойка, цялата договорена сума от преработвателя/, с които последици неправилно първоинстанционният съд е обосновал неоснователността на предявения иск - в систематична връзка клаузата на чл.15 с клаузите на чл.5.1.1 и чл.5.2.1 от договора, предвиждат, че за да започне да тече предвиденият в чл.15 60-дневен срок, доставчикът е следвало надлежно писмено да уведоми преработвателя. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. Изложил е мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дал собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е с обезпечителен характер – обезпечава изпълнението по каузално правоотношение, възникнало между ищцовото дружество и трето неучастващо по делото юридическо лице, респективно, че се касае за поето лично обезпечение на издателя по записа на заповед за изпълнение на чуждо задължение с договорен характер. Изложеното е в пълно съответствие със споделяната от настоящия състав практика на ВКС (обективирана в решение №185 от 13.01.2021 г. по т.д.№2431/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение), според която когато записът на заповед е издаден като гаранция за изпълнението на задължение, произтичащо от каузално правоотношение, включително когато длъжник по каузалната сделка е трето лице, между двете сделки съществува много тясна, макар и непряка връзка. В резултат на тази обвързаност между двете сделки издателят на записа на заповед има право да откаже плащане по менителничния ефект, ако задължението по каузалната сделка, за чието изпълнение е издадена ценната книга, е погасено. И в двата случая материалната легитимация по иска по чл.422 ГПК, вр. чл.535 ТЗ е производна от легитимацията на кредитора по каузалното правоотношение във всеки един момент, а издателят на записа на заповед може да прави и възражения по вземанията, обезпечени с издаването на ценната книга. Когато записът на заповед е издаден като гаранция за изпълнението на задължение, произтичащо от каузално правоотношение, включително когато длъжник по каузалната сделка е трето лице, връзката между каузалното и абстрактното правоотношение е също толкова тясна, както връзката между двете правоотношения в хипотезата на каузална сделка, при която длъжникът е издател на записа на заповед. С оглед изложеното по втория и по първата част от третия въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато. Не следва да се допусне касационно обжалване и по останалите въпроси. Първият от тях е фактически и отговорът му предполага анализ на конкретни факти и обстоятелства, които са различни за всеки един случай, респективно необходимо е извършването на анализ на правилността на направените от въззивния съд изводи, която обаче, извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не е предмет на проверка в настоящия стадий по селектиране на касационните жалби. Също така въззивният съд не е възприемал становище, че процесният договор е такъв с продължително или периодично изпълнение, както се предпоставя с втората част от третия от въпросите (теза наведена за първи път с касационната жалба). Както бе посочено в случая е прието, че е налице пълно неизпълнение от страна на „доставчика“, респективно, дори и да се възприеме тезата на касатора, то не е налично изпълнение на пропорционална или еквивалентна част от задължението на доставчика до момента на отправяне на предизвестието за разваляне на договора, което изпълнение да бъде запазено. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,