Определение № 2538 от 07.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1496/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. П. П. срещу определение № 228 от 30.04.2026г. по в.ч.гр.д. № 144/2026г. на Окръжен съд – Видин, с което е потвърдено определение № 144 от 26.03.2026г. по гр.д. № 420/2026г. на Районен съд – Белоградчик. С потвърденото определение е прекратено производството по делото в частта на предявения иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК за прогласяване за недействителен на Договор за потребителски кредит „ДО 500“ № 202111150848050059 от 15.11.2021г., сключен между „НЕТКРЕДИТ“ ООД и М. П. П.. Според възприетото от въззивния съд производството в прекратената част е недопустимо поради липсата на интерес от водения иск. Договорът за кредит е бил изпълнен и действителността му ще бъде преценявана при произнасянето по останалата част от исковете – за връщане на сумата от 1 462. 95 лева, представляваща разлика между платените по договора 1 962. 95 лева и чистата стойност на кредита от 500 лева, със законната лихва за забава от датата на исковата молба (24.03.2026г.) до окончателното плащане. Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че определението за прекратяване на делото е неправилно. Представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че частната касационна жалба е недопустима. Тя е подадена от надлежна страна, но срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Обжалва се прекратяване на производството в частта за прогласяването за недействителен на договор за потребителски кредит, но определението на въззивния съд е под касационния праг на обжалване - по гражданско дело на потребител с цена на иска под 5 000 лева (2 556. 46 евро). Решението по делото в тази част не би подлежало на касационно обжалване, при което на такова обжалване не подлежи и определението за прекратяването му. Относно размера на цената на иска е приложима разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК. Искът е за съществуването на Договор за потребителски кредит „ДО 500“ № 202111150848050059 от 15.11.2021г. и цена му е стойността на договора – 500 лева (потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер до 500 лева). Това е общият размер на кредита - заемната сума, която кредиторът „НЕТКРЕДИТ“ ООД се е задължил да предостави на ищеца – потребител и която той се е задължила да върне при условията на договора (максимален размер на лимита). Определянето на стойността на договора се основава на неговото съществено съдържание – минимално необходимите правни последици, без които той не би бил договор от даден вид, като в случая – потребителски кредит по ЗПК. Относимо е паричното изражение на правото, съответно на насрещното задължение, които индивидуализират договора към момента на неговото сключване, а не на всички права и задължения, възникнали въз основа на договора (общата сума, дължима от ищеца по договора). В този смисъл относно стойността на договор за заем (кредит) е практиката на ВКС, споделяна и от настоящия съдебен състав (определение № 134 от 22.01.2024г. по ч.т.д. № 1958/2023г. на ВКС, ТК, І т.о., определение № 829 от 03.04.2024г. по ч.т.д. № 618/2024г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.). По изложените съображения частната касационна жалба по делото следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Воден от горното съдът