Определение № 530 от 30.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 342/2012 г.

Производството е образувано по частна жалба на Г. Д. А., Д. Г. А. и А. А. А. чрез пълномощника, адвокат В. Й. Б. срещу определение № 349 от 08.02.2012 г. по ч. гр. дело № 134/2012 г. на Бургаски окръжен съд. Ответникът - Б. К. К. чрез пълномощника, адвокат С. Ц. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа становище за недопустимост на частната жалба срещу определението на Бургаски окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 9776 от 21.11.2011 г. и определение № 9982 от 28.11.2011 г., поправено с определение № 10289 от 06.12.2011 г., всички постановени по гр. дело № 6229/2011 г. на Бургаски районен съд. Излага съображения и по съществото на спора. Частната жалба срещу определението на Бургаски окръжен съд в частта, с която е потвърдено определение № 9776 от 21.11.2011 г. и определение № 9982 от 28.11.2011 г., поправено с определение № 10289 от 06.12.2011 г., всички постановени по гр. дело № 6229/2011 г. на Бургаски районен съд е процесуално недопустима. Въззивното определение е постановено по дело с цена на иска 1000 лв. Искът по чл. 439, ал. 2 ГПК относно оспорване на вземане по изпълнителен лист от 18.02.2011 г., издаден по гр. дело № 1417/2010 г. на Бургаски районен съд е за сумата 1000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК въззивни определения по дела с цена на иска до 5000 лв. не подлежат на касационно обжалване. Частната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което и на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция от 21.12.2010 г. Цената на иска е под законоустановения минимум, поради което атакуваното определение не подлежи на касационно обжалване. Не подлежи на касационно обжалване определението на Бургаски окръжен съд и в частта, с която съдът се е произнесъл по частна жалба против определение № 9982/28.11.2011 г., поправено с определение № 10289/06.12.2011 г. по гр. дело № 6229/2011 г. на Бургаски районен съд с оглед разпоредбите на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК, тъй като определението във връзка, с което са присъдени разноски - определение № 9776/21.11.2011 г. по същото дело не подлежи на касационно обжалване. Частната жалба против определението на окръжния съд в посочената част следва да се остави без разглеждане, а производството в същата част да се прекрати. Частната жалба срещу определението на Бургаски окръжен съд в останалата обжалвана част, с която съдът се е произнесъл по частната жалба на Г. Д. А. против определение № 9982/28.11.2011 г. по гр. дело № 6229/2011 г. на Бургаски районен съд е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Видно от определение № 10289/06.12.2011 г. по гр. дело № 6229/2011 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 9982/28.11.2011 г. по гр. дело № 6229/2011 г. на Бургаски районен съд, като е постановено името „Г. Д. А. с ЕГН [ЕГН]" на ред първи в диспозитива на определението да не се чете, т.е., разноските са присъдени в тежест на двамата ищци - Д. А. и А. А.. При това положение Г. А. няма правен интерес да обжалва определението и за това правилно Бургаски окръжен съд е оставил жалбата без разглеждане. Определението следва да се потвърди в тази част. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение