Определение № 50366 от 12.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2666/2022 г.

Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК. Образувано по частна жалба на М. И. М. срещу определение на Бургаски окръжен съд № 1370 от 08.06.2022 г. по гр.д.№ 2008/ 2021 г., с което е изменено въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 203 от 17.03.2022 г. по гр.д.№ 2008/ 2021 г. в частта за разноските, като е отменено осъждането на Е. С. С. да заплати на М. И. М. сумата 1 788,18 лв разноски по делото. Жалбоподателят поддържа, че като ищец по делото има право на разноски, тъй като и двете съдебни инстанции са намерили за основателно искането му за изменение на режима на лични отношения между него и децата му И. и С.. Отхвърлени били възраженията на ответницата С., че няма основание за изменение на този режим. Налице били предпоставките на чл.78 ал.1 ГПК, която разпоредба според установената практика била приложима и в производствата по спорна съдебна администрация, затова той имал право на разноски във всички инстанции на производството. Затова моли обжалваното определение да бъде допуснато до касационно обжалване /в тази връзка формулира правни въпроси/ и да бъде отменено, като искането на Е. С. за изменение на въззивното решение в частта за разноските бъде отхвърлено. Ответната страна Е. С. оспорва частната жалба като поддържа, че обжалването не е касационно и че компетентен да се произнесе по жалбата не е Върховният касационен съд /ВКС/, а Бургаски апелативен съд. Евентуално заявява, че обжалваното определение е правилно, защото въззивната жалба на ищеца М. била оставена без уважение изцяло, затова той нямал право на разноски. С въззивното решение била уважена именно нейната въззивна жалба, затова не били налице предпоставките по чл.78 ал.1 ГПК. Съдът не обсъжда доводите на частния жалбоподател за наличието на основания за допускане на касационно обжалване. В настоящето производство се контролира определение на въззивен съд, с което се произнася по искания по чл.248 ГПК – за изменение и допълнение на решението му по същество на делото в частта за разноските. Това определение подлежи на обжалване пред ВКС на общо основание, а не при условията на чл.280 ал.1 ГПК /Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/ 2012 г., ОСГТК, ВКС,т.24/. В този смисъл възраженията на ответната страна са основателни. Неоснователни са обаче възраженията й по функционалната компетентност на ВКС. Тя следва от разпоредбата на изр.2 на ал.3 на чл.248 ГПК. Определението за разноските може да се обжалва по същия ред, по който може да се обжалва и решението, а от това следва че компетентен да се произнесе по жалбата е съдът, който е компетентен да разгледа жалбата срещу решението по съществото на спора. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество – неоснователна. Основното производство е образувано пред Бургаски районен съд по молба на М. М. срещу Е. С., към съда е отправено искане за изменение на определения с решение № 437/ 16.03.2018 г. по гр.д.№ 1464/ 2017 г. на Бургаски районен съд режим на лични контакти между М. М. и децата му И. М. М. и С. М. М.. В отговора срещу исковата молба ответната страна е оспорила молбата изцяло. Първоинстанционният съд намерил, че молбата е частично основателна и изменил режима на лични контакти както следва: в първите четири месеца от влизане в сила на съдебното решение бащата ще има право на лични контакти с децата всяка първа и трета събота от месеца в [населено място] от 12.00 часа до 14,00 часа без присъствието на майката, но в присъствието на пълнолетно лице, определено от майката Е. С. С. и познато на децата, на определено от това лице подходящо място; след изтичане на четири месеца от влизане в сила на съдебното решение бащата ще има право на лични контакти с децата си всяка първа и трета събота от месеца в [населено място] от 12.00 часа до 16.00 часа, без присъствието на майката, но в присъствието на пълнолетно лице, определено от майката и познато на децата; след изтичане на една година от влизане в сила на съдебното решение бащата ще има право на лични контакти сдецата си всяка първа и трета събота от месеца от 12.00 часа до 18.00 часа, без присъствието на майката, като взема децата от дома на майката и ги връща отново там след края на режима. Постановеното от първата инстанция решение е обжалвано и от двете страни по делото. С въззивно решение на Бургаски окръжен съд № 203 от 17.03.2022 г. по гр.д.№ 2008/ 2021 г. първоинстанционният акт бил частично отменен относно режима на лични контакти между М. М. и децата му И. М. М. и С. М. М. в периода от първите четири месеца от влизане в сила на съдебното решение. В този период въззивният съд определил бащата да осъществява лични контакти с децата в работно време на Центъра за обществена подкрепа при [община], с адрес [населено място] 8000, [улица], тел.: ****, в присъствието на социални работници и отсъствието на майката Е. С. С., два пъти месечно, извън почивните и празнични дни на периода. В останалата част първоинстанционното решение било потвърдено. В мотивите към акта си въззивният съд изрично посочил, че намира за частично основателна въззивната жалба на Е. С. и че подходящ за осигуряване на интересите на децата е по-ограничен режим в първите четири месеца след влизане на решението му в сила. Въпреки това съдът осъдил ответната страна за разноските, сторени от въззивника в хода на производството. По искане на Е. С. така постановеното решение било изменено в частта за разноските с обжалваното в настоящето производство определение. Съдът посочил, че разноските следва да останат в тежест на страните, така, както са сторени, тъй като решението се постановява в интерес на децата и ползва и двамата родители. Като краен резултат определението е правилно, като за този извод е без значение как се разпределя отговорността за разноски в производствата по спорна съдебна администрация. Това би имало значение за дължимите пред първата инстанция разноски, но първоинстанционният съд е отказал да присъди разноски за която и да е от страните, а по отношение на неговия акт искания по чл.248 ГПК не са правени. Въпросът за разноските обаче се поставя и при инстанционния контрол, тъй като при приключване на делото във всяка от инстанциите съдът е длъжен да се произнесе по искането за присъждането им /чл.81 ГПК/. Затова разпоредбата на чл.78 ГПК се прилага съответно, с оглед изхода от спора в съответната инстанция. Във въззивното производство съдът може да намери жалбата за основателна, за частично основателна или за неоснователна. Ако въззивната жалба е изцяло основателна, право на разноските по делото има въззивникът, но ако е изцяло неоснователна, право на разноски във въззивното производство има само въззиваемият. В конкретния случай въззивна жалба са подали и двете страни, но тази на частния жалбоподател съдът е намерил за изцяло неоснователна. Следователно той няма право на разноските във въззивното производство, а въпросът за разноските в първата инстанция е вече решен. Затова като краен резултат обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд