Определение № 211 от 29.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1656/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба (с вх. № 9049/23.VІ.2020 г.) на Л. С. М. от [населено място], обл. Л., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 621 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 10.ІІІ.2020 г., постановено по гр. дело № 6394/2018 г., с която е бил отхвърлен нейния пряк осъдителен иск за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди /в размер на 200 000 лв./ като резултат от ПТП в [населено място], настъпило на 5.VІ.2016 г. по време, когато е пътувала на задната лява седалка в лек автомобил марка „Рено-19“, модел „Ш.“ с ДК № ОВ 92-98 АР, управляван от Г. Р. Й. от същия град. Оплакванията на касаторката М. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в тази му част както в нарушение на материалния закон /чл. 493, ал. 2, т. 5 КЗ, във вр. чл. 10, ал. 1, т.т. 1 и 2 ППЗДвП/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл. чл. 9, 12 и 236, ал. 2 ГПК/. Поради това тя претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора, въведен с двата й преки осъдителни иска срещу ЗАД „Армеец“-С., с който тези претенции да бъдели уважени в пълните предявени по делото техни размери и ведно с присъждане на всички направени по делото разноски или, алтернативно, след отменяването на обжалваното решение на Софийския апелативен съд, делото да бъдело върнато за ново разглеждане от друг негов състав. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба подателката й обосновава приложно поле на касационното обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение ( основания по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол ), още и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора съставът на САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана както в ППВС № 7/1965 г.- и в ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК, така и в единадесет, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на отделни състави от неговите гражданска и търговска колегии, по следните десет правни въпроса: 1./ „Длъжен ли е съдът при определяне предмета на спора да се съобрази с всички изложени от ищеца обстоятелства в исковата молба и тези, допълнени и пояснени с допълнителната искова молба?“; 2./ „Длъжен ли е съдът при определяне предмета на спора да определи обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на ПТП, да обсъди всички доказателства, доводи на страните и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право?“; 3./ „При преценката на всички приобщени доказателства и всички доводи на страните, съгласно чл. 12 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, не е се ли налага извод, че при обсъждането им доказателствата следва да се съпоставят, след което да се извърши тяхната съвкупна преценка по вътрешно убеждение, като решаващият орган съблюдава правната и житейска логика и достоверност с оглед всички данни по делото?“; 4./ „При изготвяне на доклада си по делото, длъжен ли е съдът да определи правната квалификация на исковете и след това да разпредели доказателствената тежест между страните?“; 5./ „Длъжен ли е съдът, когато има неяснота във фактическите твърдения на страните, да им постави въпроси за изясняване на фактическия спор, като укаже значението им за претендираното право или направеното възражение?“; 6./ „Препращането към мотивите на първата инстанция, съгласно чл. 272 ГПК, освобождава ли въззивния съд от задължението му да отговори на всички доводи във въззивната жалба в рамките на проверката си по чл. 269 ГПК, извършвана в качеството му на съд по съществото на спора – чрез извеждане на свои, самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи?“; 7./ „Задължен ли е въззивният съд, като втора инстанция по същество, да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателствени средства съобразно разпоредбите на чл. 8, ал. 3 ГПК, чл. 9 ГПК и чл. 10 ГПК?“; 8./ „Следва ли при преценката си относно причините за настъпване на процесното ПТП, въззивният съд да обсъди всички вероятни причини и да обоснове своя избор – защо приема едни, а отхвърля други?“; 9./ „Следва ли при преценката си за наличието на вреди, които са пряка и непосредствена последица от дадено деяние, да се вземат предвид всички условия, причини, действия и бездействия, които в съвкупността си водят до даден резултат?“; 10./ „Следва ли въззивният съд, след като възприема експертно заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“ По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация застрахователно акционерно дружество „Армеец“ /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразило чрез свой юрисконсулт както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, а също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., съгласно представен списък по чл. 80 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, търговска колегия, първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на Л. С. М. от [населено място], обл. Л. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: При изрично наведени във въззивната жалба на М. доводи, че съгласно чл. 493 КЗ застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива гражданската отговорност на застрахования за причинени на трети лица вреди вследствие притежаването или използването на МПС по време на движение, в това число и вредите, причинени в резултат от повреда на същото, довела до настъпване на ПТП, а също и такива вреди, които са произтекли от МПС като вещ по чл. 50 ЗЗД, решаващите правни изводи на Софийския апелативен съд са в смисъл, че възложеното в тежест на ищцата доказване на предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяване на механизма на произшествието, от което тя твърди да е била увредена. Поради това по делото е било допуснато изслушване на заключение от авто-техническа експертиза, чиито констатации са, че водачът на лекия автомобил, собственост на настоящата касаторка, е предприел навлизане в регулирано с пътни знаци улично кръстовище, намиращо се в чертите на [населено място], без да има предимство за това и при наличието на знак Б-2, т.е. „Стоп“, което се дължало на „несработване“ на спирачната система на този лек автомобил поради липса на достатъчно количество спирачна течност в спирачната му система. Според въззивната инстанция при тези данни по делото налице било „случайно събитие“, изключващо противоправност в действията на водача Г. Р. Й. /конституиран по делото като трето лице-помагач на страната на застрахователя/, а щом като в процеса не било установено наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 ЗЗД по отношение на застрахования, то не следвало да се ангажира отговорността на ответното по преките осъдителни искове на М. застрахователно дружество „Армеец“ АД-С.. Налице е основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК за директен достъп до касационен контрол, тъй като относимата към разрешаване на процесния случай материалноправна разпоредба на чл. 493, ал. 2, т. 5 КЗ е била приложена в нейния обратен, противоположен смисъл, т.е. contra legem. Данните по делото са, че към датата на процесното ПТП, управляваният от третото лице-помагач на застрахователя лек автомобил марка „Рено-19“, модел „Ш.“, с ДК№ ОВ92-98АР е бил технически изправен /стр. 4, абзац ІІІ от Постановление на Районна прокуратура-Л. за прекратяване на досъдебно производство № 103/2016 г. по описа на РУ на МВР-гр. У./, а също и че за тази кола е имала сключена със ЗАД „Армеец“-С. полица № 11116000853676 по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, чиято валидност е била до 16.ІІІ.2017 г., т.е. застрахователното покритие е проявило действието си изцяло след влизането в сила на последния Кодекс за застраховането. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение