Определение № 412 от 16.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 100/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 247/07.10.15г., постановено по гр.д.№ 180/15г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на касатора с вх.№ 3549/03.09.15г. за поправка на очевидни фактически грешки в решение № 207/28.07.15г. по гр.д.№ 180/15г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в решение № 180/15г. не са допуснати очевидни фактически грешки, които да подлежат на поправяне по реда на чл.247 ГПК. Решаващият състав е съпоставил претендираните суми за наем и лихви за всеки от имотите и присъдените с решението, както и частта, в която е било обжалвано първоинстанционното решение. Молбата по чл.247 ГПК е била основана на несъответствие между определените от вещото лице суми от получени от ответника наеми (при допуснато „разминаване в редовете”) и присъдените суми с решението, а именно: за имот с идентификатор 73198.506.161.1.38 сумата, която се дължала била в размер на 24279,92 лв. с лихви 4678,31 лв., а присъдената общо сума е в размер на 11486,95 лв., както е заявена в исковата молба, и за имот с идентификатор 73198,505,155,1.29 дължимата сума била 15331,74 лв. и лихви 3299,59 лв., колкото е претендирана, а ОС Ловеч е присъдил сума от 8779,68 лв., докато по заключението на вещото лице сумата следвало да бъде в размер на 15331,74 лв. Съставът на апелативния съд е констатирал, че по отношение на имот с 73198.506.161.1.38 ищецът – настоящ касатор е претендирал сума в размер на 11486,95 лв., в който размер е присъдена от първоинстанционния съд, чието решение е потвърдено, а по отношение на имот с идентификатор 73198,505,155,1.29 претендираната сума е в размер на 15331,74 лв. е присъдена сума в размер на 8779,68 лв. (определена по заключението на вещото лице), а за разликата до предявения размер претенцията е отхвърлена, като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/09г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи две групи основания: касационни основания по чл.281 ГПК – за нищожност, недопустимост или неправилност на въззивното решение и основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е поставен с ясна и точна формулировка от касатора, като ВКС не е задължен да го изведе от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Заявлението на касатора в изложението не може да се квалифицира като конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Бланкетното възпроизвеждане на нормата на чл.280, ал.1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване с оглед на законодателното разрешение за функциите на ВКС като инстанция за проверка на правилното прилагане на закона, а не за преценка на възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по спора. Всички заявени от касатора основания за отмяна на въззивното решение представляват оплаквания за неправилност на обжалвания акт и не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. Фактически касаторът цели с производството по чл.247 ГПК да промени размера на заявените от него в исковата молба размери на претенциите си, поради което, като въпрос по реда на чл.280, ал.1 ГПК, не би могъл да се възприеме доводът му, че въззивния съд не е дал указания да отстрани нередовности на исковата молба. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд