Определение № 120 от 26.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 293/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Армитекс“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез управителя на търговското дружество, срещу разпореждане № 1307 от 15.12.2020 г. на съдията-докладчик от Софийски апелативен съд, с което е върната подадената от дружеството частна касационна жалба с вх. № 13077/15.10.2020 г. срещу определение № 2207 от 07.10.2020 г. по ч.т.д. № 3212/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, тринадесети състав. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на разпореждането, с което е прието, че в рамките на първоначалния срок и на продължения по реда на чл. 63 ГПК срок не са изпълнени указанията за отстраняване на констатирани нередовности на подадената частна касационна жалба. Жалбоподателят твърди, че съдът е бил длъжен да връчи на страната съобщение при уважаване на молбата й за продължаване на срока, като от връчването на това съобщение за нея ще тече срок за отстраняване на нередовностите, защото в противен случай няма как да бъдат установени точните критерии за начало и край на продължения срок. Излага и съображения, че неприподписването на частната касационна жалба от адвокат не може да го лиши от правото му на защита и не представлява основание за връщане на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С определение № 2207 от 07.10.2020 г. по ч.т.д. № 3212/2020 г. Софийският апелативен съд, Търговско отделение, тринадесети състав, е потвърдил определение № 3266 от 03.07.2020 г. по т.д. № 1209/2020 г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 118, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 119, ал. 2 и чл. 109 ГПК производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Пловдивски окръжен съд. Посоченото въззивно определение е атакувано от „Армитекс“ ЕООД с частна касационна жалба с вх. № 13077/15.10.2020 г. При проверка на редовността на постъпилата частна касационна жалба администриращият я съд е констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК, чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, поради което с разпореждане № 905 от 19.10.2020 г. я е оставил без движение, като е указал на частния касатор в едноседмичен срок от връчване на съобщението да я приведе в съответствие с изискванията на закона, а именно: да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК; жалбата да бъде приподписана от адвокат или юрисконсулт, освен ако законният представител на дружеството има юридическа правоспособност, с прилагане на пълномощно за приподписването, съответно на удостоверение за придобита юридическа правоспособност, както и да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Жалбоподателят изрично е предупреден, че при неизпълнение на указанията за отстраняване на констатираните нередовности в срок, жалбата ще бъде върната. Препис от разпореждането, видно от върнатото съобщение, е надлежно връчен на адреса на търговското дружество-жалбоподател на 22.10.2020 г. В рамките на указания срок с молба с вх. № 13579 от 27.10.2020 г. дадените указания са изпълнени частично – представено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и е преведена по сметка на ВКС дължимата за производството на основание чл. 19 ТДТССГПК държавна такса, за което е представено преводно нареждане. Неизпълнени са останали указанията за приподписване на частната касационна жалба от адвокат или юрисконсулт, с прилагане на пълномощно за приподписването или на удостоверение за юридическа правоспособност, като по отношение на тях е поискано продължаване на срока. С определение № 2439 от 02.11.2020 г. срокът е продължен с още четиринадесет дни. Безспорно е, че в рамките на указания от Софийски апелативен съд първоначален едноседмичен срок, както и до изтичане на новоопределения срок, настоящият частен жалбоподател не е отстранил констатираните от администриращия съд нередовности на частна касационна жалба с вх. № 13077/15.10.2020 г., касаещи приподписването на жалбата от адвокат или юрисконсулт на дружеството. В разпореждането, предмет на настоящата частна жалба, съдията-докладчик е констатирал, че и в продължения срок частният касатор не е изпълнил така даденото му указание, поради което е върнал частната касационна жалба. Посочил е, че съдът няма задължение да уведомява страната за продължаване на срока, защото поискалата продължаване на срока страна сама е длъжна да следи за уважаването на молбата й, като при невъзможност и в този срок да изпълни указанията на съда за нея съществува възможност да поиска ново продължаване на срока. Атакуваното разпореждане е правилно. При постановяването му не е допуснато нарушение на процесуалните правила, относими към администриране на частната касационна жалба. Законосъобразно са приложени неблагоприятните последици от неизпълнение на редовно съобщените указания за отстраняване на нередовности на тази жалба, за настъпването на които страната е изрично и надлежно предупредена. Доводите на дружеството частен жалбоподател за липса на връчено съобщение за продължения по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК срок, следва да се преценят като неоснователни. Съдът няма задължение да уведомява страната, направила искане по чл. 63 ГПК, че молбата й за продължаване на срока е уважена, тъй като с оглед изричната разпоредба на чл. 63, ал. 2, изр. второ ГПК, продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. По приложението на тази разпоредба и по-конкретно по въпроса, дали съдът дължи уведомяване на страната за продължен срок по подадена от нея молба по чл. 63 ГПК, е създадена непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове – определение № 147/15.03.2010 г. по ч.гр.д. № 84/2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 79/04.02.2010 г. по ч.гр.д. № 24/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 193/11.04.2011 г. по ч.гр.д. № 103/2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 454/15.07.2013 г. по ч.гр.д. № 4232/2013 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 158/18.03.2011 г. по ч.гр.д. № 145/2011 г. на ВКС, ГК, III г.о., определение № 495/30.06.2014 г. по т. д. № 1309/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 385/04.10.2010 г. по ч.гр.д. № 374/2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., определение № 364/27.06.2018 г. по ч.т.д. № 1656/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. В посочените съдебни актове е прието, че страната сама следи за произнасянето на съда във връзка с молба за продължаване на срока и препис от разпореждането не следва да й се изпраща, тъй като то не подлежи на самостоятелен инстанционнен контрол. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение