Определение № 60112 от 21.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Н. П. Г., А. Л. Г., С. П. С. и Г. Т. С. чрез техния пълномощник адв. В. С., против определение № 261082 от 26.05.2021 г. по ч.гр.д. № 487/2021 г. на Окръжен съд Пловдив. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите поддържат, че не дължат разноски при прекратяване на делото, тъй като с поведението си ответниците са дали повод за предявяване на иска за собственост- въпреки отправените нотариални покани са продължили да паркират автомобилите си върху собственото на ищците дворно място. Считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като районният и въззивният съд са постановили определение в нарушение на процесуалния закон и в противоречие с практиката на ВКС. Ответниците по делото А. С. О., М. Н. О., Б. М. К.,З. А. К., Я. Ц. Б., Г. К. С. и В. К. не са подали отговор на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение от 21.01.2021 г. по гр.д. № 2559/2019 г. на Районен съд Асеновград, с което е отхвърлена молбата на Н. П. Г., А. Л. Г., С. П. С. и Г. Т. С., за изменение на определение от 18.12.2020 г., с което е прекратено производството по делото, в частта за разноските, като се отхвърли искането на ответниците за присъждане на разноски или се намали присъденото адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че производството по делото е било прекратено на основание чл. 232 ГПК поради заявено от ищците оттегляне на иска след като на ответниците са били връчени преписи от исковата молба и същите са направили разноски за адвокатско възнаграждение в срока по чл. 131 ГПК и преди да бъдат уведомени за прекратяване на делото. Ответниците О. са претендирали заплащане на разноски с молбата, с която са дали съгласие за прекратяване на делото поради оттегляне на иска, а останалите-още с отговора на исковата молба. Въззивният съд е обсъдил и доводите на жалбоподателите за липса на предпоставки за присъждане на разноски поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК и е намерил същите за неоснователни. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Наличието на това основание са обосновава от жалбоподателите с твърдението, че исковата молба е била нередовна още от момента на постъпването й в съда, поради което многократно е била оставяне без движение, включително и в проведеното на 24.03.2020 г. съдебно заседание, следователно-искът е бил оттеглен още на 02.12.2019 г. преди да бъде проведен съдебен процес, в който да са приети доказателства и договори за правна помощ. Тази теза противоречи на данните по делото и на разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК, съгласно която при прекратяване на делото ответникът има право на разноски. Ищците са заявили оттегляне на иска с молба от 09.11.2020 г., след като на ответниците са били връчени преписи от исковата молба и същите са подали отговори в срока по чл. 131 ГПК с приложени към тях договори за правна защита и съдействие, удостоверяващи договорено и платено адвокатско възнаграждение за защита по делото. Константна е практиката на ВКС, според която в хипотезата на чл. 78, ал.4 ГПК разноските се дължат, когато са направени след като страната е получила препис от исковата молба и преди да бъде уведомена за предприетото от ищеца оттегляне на иска и прекратяване на делото / определение № 289 от 12.05.2011 г. по ч.гр.д. № 255/2011 г. на ІV г.о., определение № 101 от 12.03.2012 г. по гр.д. № 102/2012 г. на ІІ г.о., определение № 745 от 19. 11. 2015 г. по ч.гр.д. № 5032/2015 г. на ІV г.о., определение № 463 от 07.10.2013 г. по гр.д. № 5009/2013 г. на І г.о. и др./ В този смисъл се е произнесъл и въззивния съд, поради което постановеното от него определение не противоречи, а е в съответствие с практиката на ВКС. Наличието на трайно установена практика на ВКС във връзка с присъждането на разноски на ответника на основание чл. 78, ал.4 ГПК при прекратяване на делото, доколкото не се твърди същата да е неправилна или да се нуждае от осъвременяване, изключва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Останалите доводи, изложени в частната касационна жалба и изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са неотносими към предмета на настоящото производство. Производството по делото е било прекратено на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне на иска, а не поради неотстраняване в срок на нередовности на исковата молба, поради което е без значение дали исковата молба е била нередовна. По тези съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът