Определение № 846 от 29.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 724/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „К. Т.” ЕООД, гр. Г. О. срещу разпореждане от 02.08.2010 г. по в. гр. д. № 337/2010г. на Великотърновски окръжен съд, с което е върната подадената от същото дружество касационна жалба срещу постановеното по посоченото дело решение № 155 от 26.05.2010 г. Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане, като твърди, че връщането на касационната му жалба е незаконосъобразно, тъй като изобщо не е налице основание за оставянето й без движение и съответно не следва да бъдат изпълнявани дадените от въззивния съд указания за отстраняване на нередовности. Ответникът по частната жалба – „К. и Т.” АД, гр. София – не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови разпореждането си от 02.08.2010 г., въззивният съд е приел, че търговското дружество /сега частен жалбоподател/ не е отстранило в срок нередовностите на подадената от него касационна жалба, дадени му конкретно с разпореждане от 02.07.2010 г. С това разпореждане, в изпълнение на задълженията си по чл. 285 ГПК за преценка редовността на депозираната от „К. Т.” ЕООД касационна жалба, въззивният съд е указал на дружеството да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и да представи банково бордеро за платена по сметка на ВКС държавна такса за допускане на касационното обжалване в размер на 30 лв. Видно от приложеното по делото съобщение, тези указания са съобщени на подателя на касационната жалба на 06.07.2010 г., когато препис от разпореждането е връчено на процесуалния му пълномощник по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК. Настоящият съдебен състав намира за неправилно първото от дадените от въззивния съд указания – това за представяне на изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК. Макар лаконично и неаргументирано, касаторът е посочил в самата жалба кой, според него, е значимият за спора материалноправен въпрос, а също и основанието, на което иска да бъде допуснато касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед на това, въззивният съд, необосновано е приел, че липсва изложение по чл. 284, ал. 1, т. 1 ГПК. Що се отнася до съответствието на изложението със законовите изисквания, то това е въпрос извън правомощията на администриращия съд и е изцяло в компетентността на самата касационна инстанция. Правилно, обаче, е второто указание – за представяне на документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс. И доколкото подалият касационната жалба не е изпълнил това указание, напълно законосъобразно съдът е преценил, че нередовността на касационната жалба не е отстранена и поради това същата подлежи на връщане. Ето защо, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение