Определение № 1953 от 30.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1337/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Община Мадан срещу разпореждане № 290/08.04.2026г. по в.гр.д. № 306/2025г. на Окръжен съд – Смолян, с което е върната като недопустима подадената от жалбоподателя касационна жалба с вх. №15/05.01.2026г. срещу решение № 311/ 28.10.2025г. по гр.д. № 306/2025г. на Окръжен съд – Смолян, с което е потвърдено решение № 33/18.03.2025г по гр.д. №69/2024г по описа на Районен съд – Златоград. С него частния жалбоподател е осъден да заплати на „РЕМА“ ЕООД, сумата от 17 138,50 лв., преведена по банкова сметка на Община Мадан на 14.06.2023 г., ведно със законна лихва, и сумата от 3 208, 18 лв., преведена по банкова сметка на Община Мадан на 30.05.2023 г., ведно със законна лихва, като недължимо платени. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че делото не е търговско, тъй като правният спор не е обвързан с качеството на „Рема“ ЕООД на търговец и изпълнител – превозвач по договор за обществен превоз на пътници с общината, във връзка с който се сочи, че са недължимо извършени плащанията. Поддържа, че исковете са с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД – за връщане на платени суми при липса на основание, т.е. произтичащи от задължение с извъндоговорен характер и спорът следва да се определи като гражданско-правен. С оглед горното според него не са налице отношения, свързани със сключването, действието, изпълнението и прекратяването на търговска сделка и не е налице ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Предвид изложеното претендира отмяна на обжалвания акт. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, съобрази, че с определение от 10.03.2026г. по к.д. № 5/2026г. по описа на Конституционния съд на Република България е допуснато до разглеждане по същество искането на Висшия адвокатски съвет за установяване противоконституционност на чл. 280, ал. 3 ГПК (обн. в ДВ, бр. 59 от 2007г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 17 от 2026г.). Предвид нормата на чл.229, ал.1, т. 6 ГПК съдът спира производството по делото, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. С частната жалба се иска отмяна на разпореждане на съда, с което е върната касационната жалба, с мотив, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което последната норма се явява приложим по делото закон и е налице предвидената в чл.229, ал.1, т.6 ГПК пречка по хода на делото, поради което производството по същото следва да бъде спряно. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение