Определение № 1293 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 616/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Национална агенция по приходите против решение № 793/21.12.2023г. по т.д. № 623/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260237/19.06.2023 г по т.д.№ 2185/2018 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е прекратено, на основание чл. 735 ТЗ, производството по несъстоятелност на „Б енд ЕМ Комерс“ ЕООД / в несъстоятелност / и е постановено заличаване на търговското дружество от ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията, ведно с прекратяване правомощията на синдика на дружеството, на основание чл. 736, ал. 1 ТЗ. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради постановяването му преди да бъде удовлетворена молбата му, да му бъдат възстановени предплатени разноски по производството, в размер на 5 000 лева, на основание чл. 632а ТЗ, при наличие на средства в масата на несъстоятелността за това. Касаторът твърди, че от публична продан на притежавания единствен имот на дружеството е генерирана сума от 8 850 лева, от която е следвало да му бъдат възстановени предплатените разноски. Позовавайки се на т. 9 от ТР № 1/ 03.12.2018 г. по тълк.дело № 1 / 2017 г. на ОСТК на ВКС, страната твърди, че дължимата й се сума е следвало да се включи в сметка за разпределение, вкл. с оглед осъществяване на контрол върху разпределението от страна на останалите кредитори на несъстоятелността. Следователно, до изготвянето и одобряването на сметка за разпределение, с която се възстановяват и предплатените от НАП разноски, не са налице предпоставки за провеждане на заключително събрание на кредиторите. Доколкото съдът се е мотивирал с разходване на предплатените и генерирани от продажбата средства за възнаграждение на синдика и за страната не съществува друг ред за оспорване законосъобразността на това разходване, същата счита, че този контрол следва да се осъществи при преценка наличието на предпоставките за прекратяване производството по несъстоятелност, на основание чл. 735 ТЗ. Касаторът се позовава и на обстоятелството, че заключително събрание на кредиторите обективно не е проведено, поради неявяването на нито един кредитор. Страната изразява несъгласие със съображението на въззивния съд, че доколкото към м. юни 2023 г. по особената сметка на синдика е постъпила сума, от която предплатените разноски е могло да бъдат възстановени на НАП, съществува възможността да се ангажира отговорността на синдика, по реда на чл. 663, ал. 4 ТЗ, но не и да се иска отмяна на решението по чл. 735 ТЗ. Намира за напълно допустимо, след отмяна на това решение, съдът да задължи синдика да възстанови получените като възнаграждение суми, от които да бъдат възстановени на НАП предплатените разноски. Не е постъпил отговор на касационната жалба от ответната страна - „Б енд ЕМ Комерс „ ЕООД / в несъстоятелност /. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да постанови прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството „ Б енд ЕМ Комерс „ ЕООД / н./, въззивният съд е съобразил, че НАП е предплатила разноски по производството, в размер на 5 000 лева, въз основа разпореждане на съда по несъстоятелността от 08.04.2022 г.. На проведен на 19.05.2022 г. търг е възложен единствения притежаван от дружеството имот, за сума от 7080 лева. Предходно на търга и последващо го, е разрешено от съда по несъстоятелността изплащане на текущо възнаграждение на синдика за м. април, м. май и м. юни 2023 г., по 720 лева или общо 2 160 лева. Сумата от предплатени разноски и цената от продажбата по чл. 717ж ТЗ, като се приспаднат двете текущи възнаграждения до датата на постановлението за възлагане, обосновава остатък от 10 640 лева, който е бил достатъчен за възмездяване разноските на НАП. Такъв е бил налице и като се приспадне последващо разрешено от съда по несъстоятелността текущо възнаграждение на синдика за м. юни 2023 г. / последно /. Независимо от тези си фактически констатации, обосноваващи разход от 2 160 лева за периода след предплащане на разноските от НАП, въззивният съд е приел, че към момента на произнасянето на съда по несъстоятелността масата на несъстоятелността е изчерпана. От данните по делото е приел за неустановимо налично и подлежащо на осребряване имущество на несъстоятелния длъжник. Изчерпаната маса, по арг. от чл. 733 ТЗ, е предпоставка за провеждане на заключително събрание на кредиторите, каквото и обективно е било свикано и проведено, макар без участие на редовно уведомените за него кредитори, което обстоятелство съдът не намира да е опорочило законосъобразността му, след като са налице и останалите предпоставки по чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, касаторът не формулира правен въпрос, като преповтаря фактологията по спора и сочи допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, визирайки противоречие с т. 9 от ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/ 2017 г. на ОСТК на ВКС, както и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с формално цитиране на разпоредбата. Правомощие на касационна инстанция е единствено да конкретизира поставения от страната правен въпрос, съгласно задължителните указания в ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, поради което, липсата на формулиран такъв е достатъчна, за да се приеме неудовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Дори да се приеме за изводим от обстоятелствената част на изложението, съответен на приетото с т.9 на цитираното ТР въпрос - не следва ли подлежащите на възстановяване, на основание чл. 632а ТЗ, предплатени от кредитор на несъстоятелността разноски да бъдат включени в сметка за разпределение и до изготвянето и одобряването на такава налице ли са предпоставките за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на несъстоятелния длъжник, по чл. 735 ТЗ – то такъв въпрос не кореспондира с фактологията по спора, тъй като въззивният съд е приел, че сметка за разпределение не е изготвяна и разпределение на масата на несъстоятелността между кредиторите не е извършвано, дори частично, поради липса на каквото и да било осребрено имущество, респ. е приел за изчерпани, за разноски по несъстоятелността, както предплатените от НАП, така и постъпилите от продажбата по чл.717ж ТЗ суми. Действително, само от мотивите на въззивното решение е неустановимо основание за разпореждане с остатък от 9 920 лева / 5 000 + 7 080 = 12 080; 12 080 - 3 х 720 = 9 920 /, но въззивен и касационен довод за съществуваща, непогасена за разноски по несъстоятелността сума, т.е. за налични и неусвоени в производството парични средства, не е въведен от НАП. По същество касаторът твърди незаконосъобразно разходване на суми, макар с формално посочено и разрешено от съда по несъстоятелността основание, като обстоятелство, достатъчно за ревизия на постановеното по чл. 735 ТЗ въззивно решение. Не е формулиран, съответно обоснован с допълнителен селективен критерий, правен въпрос в относимост към този касационен довод. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение