Определение № 380 от 06.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3348/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. И. М., в качеството й на особен представител на Я. Н. Д., против въззивното решение № 637 от 4 април 2016 г., постановено по гр.д. № 5072 по описа на апелативния съд в гр. София за 2015 г., с което е отменено решение № 4993 от 8 юли 2015 г., постановено по гр.д. № 7648 по описа на Софийския градски съд за 2014 г. за отхвърляне на предявения от С. Л. К. от [населено място] против Я. Д. иск за прекратяване на осиновяване, и вместо това пълното осиновяване на Д. от К. е прекратено, и в тежест на Д. са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорват се както изводите на съда по установените по делото факти, така и преценката му за обстоятелствата, на които ищцата основава иска си, респективно какви са пределите на правния спор между страните. Допускането на касационното обжалване се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответницата С. Л. К. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. П., в отговор на касационната жалба заявява недопустимост на касационната жалба, тъй като не е подадена от надлежна страна в процеса – касационната жалба е подадена от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, но въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е връчена на ответницата по иска Д. на домашен адрес, получена от пълнолетно лице от домашните й по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, и липсва изразена самостоятелна воля за обжалване решението на апелативния съд. Сочат се и съображенията на К. по заявените в касационната жалба пороци на въззивното решение, и се твърди липса на основание за допускане на касационното обжалване. К. съд приема, че следва да прекрати производството пред себе си и да върне делото на въззивния съд за съобщаването му на Я. Д. на посочените пред него адреси. Пред въззивния съд е подадено заявление от процесуален представител на ищцата К., в което се сочи, че ответницата Д. редовно получава книжа по заведено срещу нея изпълнително дело при частен съдебен изпълнител, и са посочени два адреса в София. След това заявление на един от посочените адреси е получен препис от въззивната жалба с приложенията й с указание за възможността Д. в двуседмичен срок да подаде писмен отговор и насрещна въззивна жалба. Съобщението с преписа е получено на 11.11.2015 г. от снаха (пълнолетна) – л. 5 от въззивното дело. Независимо от това, ответницата Д. е призована за публичното съдебно заседание чрез особения си представител, назначен в първата инстанция по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, и невярно е приетото от въззивния съд, че е призована и на впоследствие посочения адрес. Съобщението за постановеното въззивно решение отново е изпратено на особения представител. В случая особеният представител на Д. не е представил пълномощно по смисъла на чл. 33 ГПК, за да е било възможно връчването на съдебния акт на пълномощник по реда на чл. 39, ал. 1 ГПК, респективно – да е било възможно въззивното решение да бъде обжалвано от адвоката, определен преди това за особен представител в процедурата по чл. 47, ал. 6 ГПК. Ето защо се налага производството по делото пред ВКС да бъде прекратено и делото да бъде върнато на въззивния съд за съобщаване на постановеното въззивно решение на ответницата във въззивното производство Д. с произтичащите от това последици, включително и по отношение на подадената касационна жалба. Мотивиран от изложеното, касационният съд, състав на четвърто гражданско отделение