Определение № 1189 от 14.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3134/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Д. Д. Я., чрез адвокат В. Д., срещу въззивно решение № 89 от 16.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 403/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 174/05.10.2022 г. по гр. д. № 142/2022 г. по описа на Окръжен съд – Габрово за отхвърляне на молбата на Д. Д. Я. по 105, ал. 1 СК за предоставяне на информация за произхода ѝ. Касаторът счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Прокуратурата на Република България не взема становище. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира: Ищцата е родена 1990г. Осиновена е при условията на пълно осиновяване през 1991 г. от С. П. и Д. П.. Въззивният съд е посочил, че съобразно действащата към момента на произнасянето му законова уредба информация за произхода на осиновения може да бъде разкрита, когато важни обстоятелства налагат това. Приел е, че в случая не са налице важни обстоятелства, които да обуславят разкриване на информация за биологичния произход на осиновеното лице. Прието е от въззивния съд, че молителката е на 32 години, омъжена, с едно дете, с изградена идентичност; моралните и сантименталните ѝ съображения, свързани с желанието да се запознае с жената, която ѝ е дала живот, с биологичния си баща, с това да разбере има ли кръвни братя и сестри, не съставляват важни обстоятелства по смисъла на чл. 105 СК; по делото липсват и твърдения за генетични заболявания на ищцата и/или детето ѝ, налице е само хипотетична възможност за наличие на генетична предразположеност към някои заболявания (не и реална); хипотетична е и сочената възможност незнанието на биологичния произход да доведе до кръвосмешение; В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните правни въпроси: 1. Тайната на осиновяването поставя ли в риск осиновения и неговите низходящи да създадат връзки със свои близки биологични родственици, които попадат под забраната на чл. 7, ал. 2 СК?; 2. Как се изгражда индивидуалната идентичност на осиновеното дете, ако не знае своя произход и представлява ли това “важно обстоятелство“ по смисъла на чл. 105 СК?; 3. В производството по чл. 105 СК от какъв характер е становището на биологичните родители за съда – има ли задължителен характер, или не?; 4. В състояние ли е осиновеният да вземе информирано решение за живота и здравето си, живота и здравето на поколението си, ако не познава биологичния си роднински кръг и неговата медицинска история и това “важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК?; 5. В състояние ли е осиновеният да установи генетичната предразположеност към заболявания и да вземе мерки за ранна превенция срещу тях, ако не познава своя произход и биологичните си роднини?; 6. Създаването или рискът от създаване на поколение между осиновен и/или негови низходящи и техните биологични роднини “важно обстоятелство“ ли е по смисъла на чл. 105 СК? Настоящия съдебен състав намира, че поставените въпроси могат да бъдат обобщени /съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК/ до един, който съставът на ВКС уточнява и конкретизира в следната формулировка: „Кои са тези “важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице?“, като по поставения въпрос въззивното решение противоречи на актуалната практиката на ВКС, обективирана в решение № 161 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2020 г., IV г. о., в което е прието, че: “важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 105 СК са всички тези факти от обективната действителност, които са свързани със съществени за осиновения обстоятелства - от здравен, социален, морално-етичен или правен характер и при наличието на които за него биха се породили определени правомерни правни последици, респ. такива, които са свързани с гражданскоправния, здравния, социалния му статус, с неговия мироглед и душевен живот, при съобразяване на съществуващите в обществото морално-етични правила и при зачитане на личния и семейния живот както на осиновения, така и на неговите осиновители и биологични родители, като ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел. Междувременно, след постановяване на въззивното решение разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК е изменена, като понастоящем тя гласи, че: осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения. Изменението е обнародвано в ДВ, бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г. С § 37 от ПЗР към ЗИДСК /ДВ, бр. 106/2023 г., в сила от 22.12.2023 г./ законодателят е приел, че започналите, но неприключили съдебни дела по чл. 105 СК до влизането в сила на този закон, се довършват по новия ред. Настоящото дело попада в предметния обхват на § 37 от ПЗР към ЗИДСК, с оглед на което по него е приложима новата редакция на разпоредбата на чл. 105, ал. 1 СК, която се отличава от предишния текст на нормата, съобразен по делото от въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение