Определение № 3005 от 12.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу Решение № 368 от 29.11.2022 г. по в.гр. д. № 554/2022 г. на ОС – Стара Загора, с което е частично е уважен иск по чл. 200 КТ Жалбоподателят - Централен артилерийски технически изпитателен полигон, чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване. Изложени са и съображения за неправилност на постановеното въззивно решение поради противоречие с материалния закон. Ответникът - В. К. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. От същият е постъпила и насрещна касационна жалба, в която се излагат съображения за неправилност на решението при прилагане принципа на справедливост за определяне обезщетението за неимуществените вреди от трудова злополука. Ответникът в касационното производство В. К. М., чрез процесуалния си представител е подал насрещна касационна жалба и поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като частично е отменил решение № 260788 от 13.12.2021 г. постановено по гр. дело № 5130/2020 г. на Районен съд- Стара Загора, е осъдил Централен артилерийски технически изпитателен полигон /Военно формирование 26940/, Булстат[ЕИК], [населено място] да заплати на В. К. М. сумата в размер на 85000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи с в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт, вследствие на претърпяната трудова злополука, настъпила на 19.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.11.2018 г. Като е потвърдил решението в останалата му част въззивният съд е отхвърлил иска до пълния му размер от 200 000лева. В изложението към касационната жалба е поставен за разглеждане и въпроса: следва ли да се приспадне от определения размер на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука полученото от пострадалия обезщетение за нетрудоспособност-чл.200, ал.3 и 4 КТ. Настоящият състав констатира, че е образувано ТД№1/2023г.ОСГК ВКС което следва да даде отговор на въпроса: „При определяне размера на дължимата от работодателя разлика съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване?“, който е от значение за разрешаването и на настоящия спор Ето защо на основание чл.292 ГПК производството по настоящето дело следва да се спре до постановяване на тълкувателно решение по ТД1/2023г. ОСГК на ВКС. По изложените съображения, съдът