Определение № 288 от 11.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2905/2016 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на етажните собственици на сграда, намираща се в [населено място], [улица] № 73, чрез домоуправителя Н. И. К., срещу определение № 282 от 09.05.2016г., по гр.д. № 1429/2016г., по описа на ВКС, І ГО. С това определение съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение № 1740 от 06.11.2015 г. по в.гр.д.№ 1993 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 446 от 13.02.2015 г. по гр.д.№ 15921 от 2011 г. на Пловдивския районен съд и са присъдени разноски за въззивното производство; оставил е без разглеждане жалба вх.№ 36067 от 15.12.2015 г. на етажните собственици на жилищна сграда, намираща се в [населено място], [улица] № 73 срещу решение № 1740 от 06.11.2015 г. по в.гр.д.№ 1993 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено определение № 6513 от 05.06.2015г. по гр.д.№ 15921 от 2011 г. на Пловдивския районен съд за оставяне без уважение молбата на ЕС за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските; осъдил е етажните собственици, представлявани от управителя на етажната собственост Н. И. К., да заплатят на [община] на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата 1 624,41 лв., представляваща разноски за делото пред ВКС; осъдил е и С. Г. П. и М. А. П. и двамата от [населено място], да заплатят на [община] на основание чл.78, ал.8 ГПК сумата 1 624,41 лв., представляваща разноски по делото пред ВКС. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в частта за разноските. Изразяват се подробни доводи и съображения за неправилност на определението, предмет на частната жалба. Искането е да се отмени атакуваното определение в обжалваната част и да се върне за ново произнасяне в частта досежно разноските. Ответната по частната жалба страна [община] взема становище за неоснователност на същата. Ответниците по частната жалба С. Г. П. и М. А. П. не вземат становище. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата в частта, насочена против определение № 282 от 09.05.2016г., по гр.д. № 1429/2016г., по описа на ВКС, І ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане жалба вх.№ 36067 от 15.12.2015 г. на етажните собственици на жилищна сграда, намираща се в [населено място], [улица] № 73 срещу решение № 1740 от 06.11.2015 г. по в.гр.д.№ 1993 от 2015 г. на Пловдивския окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено определение № 6513 от 05.06.2015г. по гр.д.№ 15921 от 2011 г. на Пловдивския районен съд за оставяне без уважение молбата на ЕС за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл.274 ал.2 ГПК, поради което е допустима, като разглеждането й не е обусловено от наличието на основанията по чл.280 ГПК. Жалбата в останалата й част е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Насочена е против определение № 282 от 09.05.2016г., по гр.д. № 1429/2016г., по описа на ВКС, І ГО, в частта, с която етажните собственици, представлявани от управителя на етажната собственост Н. И. К., и С. Г. П. и М. А. П. са осъдени да заплатят на [община] на основание чл.78, ал.8 ГПК сумите от по 1 624,41 лв., представляващи разноски по делото пред ВКС. Определението на ВКС в тази му част е необжалваемо. Действащият процесуален закон не урежда ред за обжалване на постановеното в производството по чл. 288 ГПК определение за допускане или недопускане на касационно обжалване, като необжалваемостта на определението по чл. 288 ГПК съставлява процесуална пречка за обжалване на определението и в частта на разноските, направени пред касационната инстанция, а така също и на определението, с което Върховният касационен съд се произнася по исканията на страните за присъждане на направените пред него разноски по реда на чл. 248 ГПК. При непроизнасяне или при несъгласие на страните с произнасянето на ВКС по разпределението на сторените пред касационната инстанция разноски, същите разполагат единствено с уредената в чл.248 ГПК възможност да поискат само допълване или съответно изменение на произнасянето на съда по разпределение между страните на вече направените от тях съдебни разноски. Жалбоподателите не са изложили доводи и съображения и не са заявили искане за изменение на постановеното от ВКС определение в частта за разноските. Изложили са само доводи за незаконосъобразност на определението в тази му част и искане за отмяната му по реда на чл.274 ал.2 ГПК, което е недопустимо. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че за жалбоподателите липсва правен интерес от обжалване на определението в частта, с която С. Г. П. и М. А. П. са осъдени да заплатят на [община] деловодни разноски. Изрично в чл. 26, ал. 2 ГПК е разпоредено, че никой не може да предявява от свое име чужди права в съда. Изключенията са изрично и изчерпателно уредени, като не обхващат случаите на житейски интерес от постигане на определен правен резултат. Разгледана по същество жалбата в частта, насочена против определение № 282 от 09.05.2016г., по гр.д. № 1429/2016г., по описа на ВКС, І ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане жалба вх.№ 36067 от 15.12.2015г. е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение Върховният касационен съд е приел, че въззивното решение в частта му, с която е потвърдено определение № 6513 от 05.06.2015 г. по гр.д.№ 15921 от 2011г. на Пловдивския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ЕС за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, има характер на определение, поради което подлежи на обжалване в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок. Констатирал е, че въпреки че етажните собственици са получили препис от решението, в което изрично е записано, че в тази част то подлежи на обжалване в едноседмичен срок, жалбата срещу решението в частта му, имаща характер на определение, е подадена много след изтичане на този срок - етажните собственици са били уведомени и са получили препис от въззивното решение на 18.11.2015г., а са подали жалба срещу това решение, включително и срещу имащата характер на определение част от това решение, едва на 15.12.2015г. По тези съображения е обосновал извод, че жалбата на етажните собственици срещу тази част от въззивното решение следва да се остави без разглеждане като просрочена. Определението е постановено при спазване на процесуалните правила и е правилно. Изводът на предходния състав на ВКС за просрочие на жалбата е изведен при наличните по делото доказателства - връчване на копие от съдебния акт, с указание, че в частта за разноските същият има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в тази си част според разпореденото в него, а именно - в едноседмичен срок от съобщението до страните; Връчването е извършено на 18.11.2015г., а частна жалба, инкорпорирана в подадената касационна жалба, е входирана на 15.12.2015г., което е след срока, изтекъл в края на работния ден на 25.11.2015г. /присъствен ден/. Съобразно изложеното атакуваното определение в тази му част следва да се потвърди. Доводите на молителя по същество на правния спор са ирелевантни за настоящото производство и по тях съдът не дължи произнасяне. Съобразно изхода на спора на жалбоподателите разноски не се следват, а ответните страни не са претендирали такива. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,