Определение № 783 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2189/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1993/29.11.2013 год. по гр.д. № 1574/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решението по гр.д. № 7931/2013 год. на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Консорциум „И.-2000”, [населено място] искове за признаване за установено по отношение на ответниците, че дружеството чрез управителя И. П. не дължи на Р. В. С. сумата от 20 000 лв. по договор за заем от 2007 год.,, че не е получавал тази сума от ответницата и не е давана от нея тази сума никога и по никакъв повод, за признаване на договорът за заем от 2007 год. за неистински документ, за обявяване за недействителни на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 и издадения въз основа на нея изпълнителен лист, за признаване за установено по отношение на ответника П. Т. Т., че в качеството му на повереник по ч. гр.д. №2379/2007 год. на Пловдивския районен съд, е нарушил чл.3 ГПК и чл.23 от Етичния кодекс на адвоката, както и за връщане от Р. В. С. на сумата от 20 000 лв., събрана по изп. дело № №279/2009 год. по описа на ЧСИ Д. М. като неоснователни и недоказани. В касационната жалба са развити оплаквания за допуснати процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест и нарушение на материалния закон. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответниците по касация Р. В. С. и П. Т. Т. не вземат становище относно допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК приема следното: С представеното изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване касаторът счита, че касационно обжалване следва да се допусне по въпроса: „ Възможно ли е да се установява наличие на договор за заем за суми, над 5 000 лв. без писмени документи - договор, разписки за предаване или получаване на суми, със свидетелски показания, както и преклудира ли се възможността на длъжника по заповедното производство по влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист да предяви отрицателен установителен иск за доказване липсата на вземане по устен договор за заем.” Според касатора този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото поради което счита, че касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Така формулирания въпрос има отношение към решението в частта в която съдът се е произнесъл по иска за признаване за установено по отношение на ответниците, че дружеството чрез управителя И. П. не дължи на Р. В. С. сумата от 20 000 лв. по договор за заем от 2007 год. С оглед на това следва да се коментира дали са налице законовите изисквания за допустимост на касационното обжалване в тази част. Формулираният въпрос е обуславящ за изхода на делото, в посочената част, но по отношение на него не е изпълнен допълнителния критерий по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010 год. по т.д. №1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Във връзка с формулирания правен въпрос касаторът не е обосновал изпълнението на визирания критерий за допустимост на касационното обжалване в посочения аспект. Както разпоредбата на чл. 164,ал.1,т.3 ГПК касаеща допустимостта на свидетелските показания като доказателствено средство така и разпоредбите отнасящи се до заповедното производство и последиците от неговото завършване с издаване на изпълнителен лист са ясни и не се налага тяхното тълкуване, нито промяна в тълкуването им поради неправилност или промяна в законодателството или обществено икономическите условия. Досежно останалата част от обжалваното решение, касаторът не е формулирал правен въпрос, което е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.