Определение № 2589 от 10.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 871/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 19 от 15.01.2024 г. по в. т. д. № 292/2023 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 91 от 23.02.2023 г. по т. д. № 73/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца общата сума от 2 361 656, 80 лв., от които: 1/ главница в общ размер на 1 870 120, 27 лв., формирана от недължимо платени суми при начална липса на основание за доставени в периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2019 г. общо 7 582,890 MWh електрическа енергия, като разлика между заплатената преференциална цена в размер на 218,89 лв./MWh без ДДС за продадена електрическа енергия и дължимата средноаритметична цена за излишък за съответния месец, и 2/ обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на всяко вземане до завеждане на исковата молба в общ размер на 491 536, 53 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-04.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че в случая не е осъществен фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Твърди, че в противоречие с нормите на чл. 103 и чл. 104, ал. 2 ЗЗД съдът е потвърдил погасителния ефект на изявления на ответника за прихващане с вземане, което не съществува в посочения от прихващащия размер поради ненастъпване на изискуемите по закон предпоставки. Излага доводи, че поради спецификата на електроенергийния пазар ответникът изкупува по реда на чл. 162 ЗЕ произведената от „Топлофикация-ВТ“ АД електрическа енергия по преференциални цени и спазвайки чл. 94 ЗЕ „препродава“ тази енергия на обществения доставчик „НЕК“ ЕАД. Мотивира разбиране, че при извършеното от ответника прихващане на вземанията му за цената на продадената на ищеца енергия по преференциални цени срещу задълженията му към ищеца по друг договор за продажба на електроенергия от обществения доставчик на ответника в имуществената сфера на „НЕК“ ЕАД настъпва неблагоприятен ефект. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: 1. За предпоставките за упражняване правото на прихващане; 2. При установен по делото и признат от съда погасителен ефект на извършено прихващане с такова активно вземане, произтичащо от императивни разпоредби на закон /чл. 162 ЗЕ вр. чл. 94 ЗЕ/, които не са спазени и приложени адекватно, настъпва ли разместване на парични средства в патримониумите на двете страни?; 3. Настъпват ли промени в имуществената сфера на даден субект /в случая ищецът по делото/, когато не получава реално пълно плащане за извършена доставка по един договор поради обстоятелството, че е извършено прихващане с насрещно вземане по друг договор, което е възникнало в нарушение на императивни законови разпоредби?“ Касаторът поддържа, че първият въведен въпрос е разрешен в обжалвания акт в противоречие с практиката на ВКС – решение № 168 от 7.02.2017 г. по т. д. № 1933/2015 г., ІІ т. о, решение № 76 от 26.04.2013 г. по т. д. № 24/2012 г., ІІ т. о., решение № 113 от 9.07.2013 г. по гр. д. № 1274/2013 г., ІІ г. о., решение № 225 от 28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г., І т. о. По отношение на останалите два въпроса е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът сочи, че касационното обжалване следва да се допусне и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва жалбата, като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационен контрол по чл. 280 ГПК. Излага също доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по спора са възникнали валидни облигационни отношения въз основа на сключените между тях договор за продажба на електрическа енергия на краен снабдител № 16ПЕ-0042000/22.12.2016 г. и договор за продажба на електрическа енергия на основание чл. 94 от ЗЕ, произведена от възобновяеми източници и централи с комбиниран цикъл на производство № 16HE-KG943E02/27.12.2016 г., като последният договор урежда взаимоотношенията между „НЕК“ ЕАД в качеството му на обществен доставчик и „Енерго-Про Продажби“ АД в качеството му на краен снабдител във връзка с изкупуването на електрическа енергия по чл. 94 ЗЕ. Установил е, че за периода от 01.03.2019г. до 30.06.2019 г. „Енерго-Про Продажби“ АД е изкупило от производителя „Топлофикация-ВТ“АД по преференциална цена 218,89 лв./MWh без ДДС електрическа енергия в размер на 7 582,890 MWh на обща стойност 1 659 818,79 лв. без ДДС, за които производителят писмено декларирал пред крайния снабдител, че са от високоефективно комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия; за същия период „Енерго-Про Продажби“ АД е препродало на ищеца „НЕК“ ЕАД при условията на чл. 94 ЗЕ изкупените количества електрическа енергия по същата преференциална цена. Съдът е посочил, че по делото е установено, че за горевизирания период централата на „Топлофикация-ВТ“ АД не е произвела електрическа енергия, която да е измерена и подадена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, поради което КЕВР не е издала на дружеството месечни сертификати за произход на електрическата енергия, доставена на „Енерго-Про Продажби“ АД по регистрирани графици в системата за администриране на пазара. В решението е прието, че по жалба на ищеца КЕВР с решение № Ж-335/14.05.2020 г. е указала на „Топлофикация-ВТ“ АД в 30-дневен срок да уреди взаимоотношенията си с „Енерго-Про Продажби“ АД във връзка с изкупената от крайния снабдител за периода 01.03.2019 г. – 30.06.2019 г. електрическа енергия, като се съобрази, че тази енергия е следвало да бъде продадена на цена, съответстваща на средноаритметична цена за излишък на балансиращия пазар за съответния месец, както и че в 10-дневен срок след уреждане на отношенията си с „Топлофикация-ВТ“ АД „Енерго-Про Продажби“ АД следва да уреди взаимоотношенията си с „НЕК“ ЕАД във връзка с продажбата на електрическата енергия на основание чл. 94 ЗЕ. Установено е, че „Топлофикация-ВТ“ АД не е предприело действия по възстановяване на сумите по решението на КЕВР. Въз основа на приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза съдът е формирал извод, че разликата между стойността на продадената от производителя на крайния снабдител електроенергия по преференциална цена и средноаритметична цена за излишък на балансиращия пазар за съответния месец за исковия период възлиза на 1 870 120, 31 лв. При така установените факти въззивният съд е приел, че отношенията между страните по спора са между търговци, които осъществяват дейността си на регулирания пазар на електрическа енергия от високо ефективно комбинирано производство и подлежат на изрична специална законова и подзаконова регламентация. Изтъкнал е, по силата на нормата на чл. 162 ЗЕ крайният снабдител - ответник по исковете следва да изкупува от производители, присъединени към съответната мрежа, цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход, по преференциални цени, определени съгласно съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ, а съгласно чл. 94 ЗЕ крайният снабдител продава на обществения доставчик - ищеца по делото количествата електрическа енергия, които е закупил по реда на чл. 162 ЗЕ, по цената, на която я е закупил. Съдът е изяснил, че задължението за изкупуване е пряко свързано със съществуване на сертификат за произход на произведената електрическа енергия от комбинирано производство, който се издава от КЕВР като официален непрехвърляем документ. Посочил е, че „Топлофикация-ВТ“ АД е производител на електрическа енергия от комбинирано производство, която се изкупува по реда на чл. 162 ЗЕ, но е формирал извод, че за процесния период закупеното количество по преференциална цена не е сертифицирано с месечни сертификати за произход, като в този случай според чл. 162, ал. 2 ЗЕ производителят може да продава количествата електрическа енергия - по средноаритметична цена за излишък на балансиращ пазар за съответния месец. Формирал е извод, че при отсъствието на сертификат за произход, какъвто е и процесният случай, за продадената електрическа енергия от крайния снабдител и от обществения доставчик се дължи средноаритметична цена за излишък на балансиращ пазар за съответния месец. Като се е позовал на задължителните постановки по ППВС № 1/1979 г. и на практика на ВКС, съдът е посочил, че по осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е дал имуществено благо на ответника, а в тежест на ответника е да докаже основанието за получаване на благото. Приел е, че съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза и признанието на ищеца по отношение на всички задължения по процесните фактури и дебитно известие за периода от 01.03.2019 г. до 30.06.2019 г., издадени от ответника на „НЕК“ ЕАД при условията на чл. 94 ЗЕ, са направени изявления за прихващане от страна на ответника с адресат ищеца за погасяване на взаимни насрещни задължения, както следва: на ответника краен снабдител към „НЕК“ ЕАД по договор за продажба на електроенергия на краен снабдител и на „НЕК“ ЕАД към ответника по договор за продажба на електрическа енергия при условията на чл. 94 ЗЕ. Прихващането е отразено в счетоводствата на страните, като след прихващането при ищеца се водят като непогасени задълженията за сумите- 509 045, 06 лв. и 246 012, 71 лв., съответно по фактурите за м. май и юни 2019 г. и дебитно известие от м. юли 2019 г. към фактура № 3276/31.05.2019 г. Поради това съдът е направил извод, че ищецът не е заплатил на крайния снабдител - ответника по делото преференциалната цена на закупената и препродадена от „Енерго-Про Продажби“ АД електрическа енергия, като липсва реално разместване на парични средства от патримониума на ищеца в патримониума на ответника. Ето защо е намерил, че не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване в хипотезата на начална липса на основание и главният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и акцесорният по чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни подлежат на отхвърляне. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Въпросът по т. 1 от изложението на касатора не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е с обуславящ решаващите изводи на въззивния съд характер. В обжалваното въззивно решение съдът не е обсъждал дали в случая са налице предпоставките за упражняване на правото да се извърши прихващане, а е изложил съображения, че не е осъществен фактическият състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ГПК. Решаващият аргумент на съда за неоснователност на претенцията на ищеца е, че в случая с оглед извършените от ответника изявления за прихващане липсва заплащане от ищеца на ответника на преференциалната цена на препродадената електрическа енергия, съответно реално разместване на парични средства от патримониума на ищеца в патримониума на ответника. Несъответствието на първия поставен от касатора въпрос с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускането на касационно обжалване по този въпрос, без да се изследва осъществяването на въведената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият и третият въпрос в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК също не отговорят на общото изискване за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулираните въпроси не кореспондират с мотивите на въззивното решение, тъй като решаващият състав на апелативния съд не е направил извод за настъпил погасителен ефект на изявленията на прихващащия ответник. Въпросите са въведени във връзка с тезата на касатора, че изявленията за прихващане на ответника не са породили предвиденото в закона погасително действие, поради което той е останал задължен към „НЕК“ ЕАД по договора за продажба на електрическа енергия от обществения доставчик „НЕК“ ЕАД на крайния снабдител „Енерго-Про Продажби“ АД. В този смисъл въпросите се отнасят до съществуването на правата и задълженията на страните с източник посочения договор, което не е било предмет на изследване в обжалваното решение. Освен поради несъответствие на въпросите по т. 2 и 3 от изложението с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК касационното обжалване не може да се допусне и поради отсъствие на соченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По приложението на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД съществува задължителна и константна съдебна практика. Според задължителните указания в т. 1 от ППВС № 1/1979 г. първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. е налице, когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. В тълкувателните мотиви на постановените по реда на чл. 290 ГПК р ешение № 189 от 04.02.2014 г. по т. д. № 141/2012 г. на ВКС, I т. о. и р ешение № 211 от 26.11.2013 г. по т. д. № 1082/2013 г. на ВКС, II т. о. е прието, че в първия фактически състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД правопораждащ факт е положителният факт на плащането на парична сума, респ. предаването на вещ, поради което ищецът следва да въведе този факт като твърдение и да докаже само неговото настъпване. Следователно, фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предполага преминаване на имуществени блага от една правна сфера в друга, като под „получаване“, респ. „даване“ на нещо се има предвид фактическо действие. В този смисъл от значение е установяването на фактическа власт върху имуществената облага от получателя й, а не придобиването от него на права върху облагата. В унисон с посочената практика въззивният съд е изследвал дали в настоящия случай е налице разместване на имуществени блага. Формирал е извод за липса на реално разместване на парични средства от патримониума на ищеца в патримониума на ответника, доколкото ищецът не е заплатил на ответника преференциалната цена на препродадената при условията на чл. 94 ЗЕ електрическа енергия, а са налице изявления на ответника за прихващане на вземанията му по договора по чл. 94 ЗЕ със задълженията му към „НЕК“ ЕАД по друг договор за продажба на електрическа енергия от обществения доставчик /“НЕК“ ЕАД/ на крайния снабдител /“Енерго-Про Продажби“ АД/. В случая не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените пороци. Това следва и от обстоятелството, че касаторът не аргументира предпоставката по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК отделно от касационните си доводи за неправилност на извода на съда, че в случая не е осъществен фактическият състав на неоснователното обогатяване в хипотезата на начална липса на основание. Очевидната неправилност е основание за достъп до касация, което не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и следва да бъде надлежно аргументирано. С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не се допуска. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение