Определение № 4310 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба вх. № 14155/29. 07. 2025 г. от ищеца Д. Х. Х., в качеството му на ЕТ „Драгомир Хинков-ДИК“, чрез адв. Л. С. С., за изменение на определение № 3751 от 20. 07. 2025 г. по гр. д. № 3647/2024 г. на ВКС, 1 г. о., в частта за разноските, като в полза на молителя бъде присъдена сумата 2700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Твърди се, че плащането на договореното адвокатско възнаграждение е извършено при сключване на договора, в брой. С писмен отговор вх. № 15757/27. 08. 2025 г., подаден от касатора Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Черни Лом“ - гр. Попово (ТП ДЛС „Черни Лом“ – гр. Попово), чрез адвокат Р. К., се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, представило списък по чл. 80 ГПК. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. В мотивите към постановеното определение по чл. 288 ГПК е прието, че с оглед изхода на делото, касаторът Териториално поделение Държавно ловно стопанство „Черни Лом“ - гр. Попово следва да поеме отговорността за разноските, направени от ищеца Д. Х. Х., в качеството му на ЕТ „Драгомир Хинков-ДИК“, ЕИК 827144591, в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Посочено е, че ищецът е представил доказателства, че за процесуално представителство пред касационната инстанция е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 2700 лв., но не е доказано плащане на адвокатското възнаграждение – в брой или по банков път, както и че в договора за правна защита и съдействие не е обективирано изявление на адвоката Л. С., че адвокатското възнаграждение е платено към сключване на договора за правна защита и съдействие, поради което претенцията на ответника по касационната жалба по чл. 78, ал. 1 ГПК е неоснователна. Констатацията на съда, че в договора за правна защита и съдействие не е обективирано изявление на адвоката Л. С., че адвокатското възнаграждение е платено към сключване на договора действително не съответства на представения договор на лист 41 от делото на ВКС, в който е отразено, че договореното адвокатско възнаграждение от 2700 лв. е платено в брой към сключване на договора. Възражението на ответната по молбата страна ТП ДЛС „Черни Лом“ – гр. Попово по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено своевременно. Предвид обстоятелството, че за администриращия касационната жалба съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадените отговори по чл. 287 ГПК и приложенията към тях на жалбоподателите и че пред ВКС не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено в първия възможен момент – в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно. Уговореното и платено от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство в касационното производство е в размер на 2700 лв. Защитаваният имуществен интерес на ищеца пред касационната инстанция е в размер на 25390, 56 лв., при което предвиденият в чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатски труд (в редакцията й към сключване на договора за правна защита и съдействие – 8. 06. 2024 г.) размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК, възлиза на 2010, 93 лв. Следва да се посочи, че съгласно р ешение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 и формираната във връзка с прилагането му практика на ВКС (напр.определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о.), посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на възнаграждения за адвокатски услуги подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Преценявайки фактическата и правна сложност на делото, броя и вида на поставените въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обема на посочената практика на ВКС във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обема и сложността на извършените от пълномощника на ответника по касационната жалба процесуални действия, липсата на проведено открито заседание пред касационната инстанция, настоящият състав намира, че договореното и платено от ответниците по касационната жалба адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и от направените от ищците разноски за заплащането му следва да бъдат присъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, 1700 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,