Определение № 318 от 25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2531/2015 г.

Производството е било образувано по частна жалба вх. № 12425 от 2.02.2015 г. на Й. М. М. и с определение № 176/24.06.2015 г. е потвърдено атакуваното с частната жалба разпореждане № 2525 от 20.01.2015 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав /за връщане на касационна жалба /наименована „възражение”/ вх. № 14892 от 14.12.2014 г. на Й. М. М. срещу въззивно решение от 2.09.2014 г. по гр.д. № 3614/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав/. С молба вх.№ 10563 от 5.10.2015 г. Й. М. М. е поискал да се отмени /оттегли/ определение № 176/24.06.2015 г., като противоречащо на закона и истината, както и поради изменение на обстоятелствата и обстановката по делото. Изложени са доводи, че погрешно е прието, че е приложима нормата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като цената на предявения от [фирма] иск е 5419.76 лв. Искането следва да се квалифицира по чл.253 ГПК и след като го разгледа, настоящият съдебен състав приема, че е неоснователно по следните съображения: Съгласно чл.253 ГПК на отмяна от постановилия ги съд подлежат определенията, които не слагат край на делото. Определение № 176 от 24.06.2015 г. по настоящото дело не е сред категорията актове по чл.253 ГПК. Със същото е упражнен инстанционен контрол по чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 ГПК спрямо прекратително разпореждане на администриращия касационна жалба съд и с него е приключил процесуално правния спор за допустимостта на касационната жалба. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение