Определение № 543 от 11.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение от 13.10.2010 г. по т. д. № 2437/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 247, ал. 1 ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1/05.01.2010 г. по същото дело в изписване наименованието на ищцовото дружество вместо [фирма] на [фирма] и в адреса на дружеството. Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос за допускане на очевидна фактическа грешка, който бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, свързана със същността на явната фактическа грешка. Цитират се решение № 1098 по гр. д. № 5027/2007 г., V г. о. на ВКС, решение на ВАС и определения на ВКС по реда на чл. 288 ГПК. Ответникът по жалбата не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че касационно обжалване не следва да се допусне. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, искането на касатора е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на решението. В тази връзка е необходимо да се посочи, че въпросът за произнасяне по искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка е свързан с установената неизменяемост на решението от съда, който го е постановил /чл. 247, ал. 2 ГПК/. По реда на чл. 247 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и несъответствията, изразяващи се в погрешно изписване на имената, на адресите или на размер на присъдена сума. Доводите в изложението са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. При това, определенията по реда на чл. 288 ГПК не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито съдебни актове на ВАС. Поддържаното от жалбоподателя основание за достъп до касационен контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е мотивирано и за това не се дължи произнасяне по него. От друга страна, съгласно постановките на т. 4 от ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова е недопустимо позоваването само на част от него. Или след като не е доказано общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, не би могло да се счете, че даденото разрешение в представеното решение № 1098/04.10.2008 г. по гр. д. № 5027/2007 г. на ГК, V г. о. е пряко относимо към конкретните обстоятелства по настоящото дело, нито може да се направи извод за противоречиво разрешаване на поставения от жалбоподателя макар и общ въпрос за понятието “очевидната фактическа грешка”. Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение