Определение № 124 от 06.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 262/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК. Българска академия на науките е подала касационна жалба срещу решение № 5608 от 1.12.2010 г. по гр.д. № 3385 от 2010 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 4.07.2008 г. постановено по гр.д. № 6376 от 2006 г. и е уважен предявеният иск по чл.108 ЗС за ½ идеална част от вторият, третият и таванския етаж от сградата, ведно с прилежащите идеални части от общите части на сградата на [улица]. По тази касационна жалба е постановено определение № 762 от 18.09.2012 г., с което е допуснато въззивното решение до касационно обжалване. Допълнително се констатира, че е постъпила насрещна касационна жалба по реда на чл.287, ал.2 ГПК от М. К. Ж., М. К. Ж. – лично и като пълномощник на Р. Г. Ж. –С. срещу решение № 5608 от 1.12.2010 г. по гр.д. № 3385 от 2010 г. на Софийски градски съд. Към насрещната касационна жалба е представен и отговор по първоначалната касационна жалба. В жалбата е посочено, че Софийски градски съд е приел ,че с отчуждаването на жилището по реда на ЗОЕГПНС възниква етажна собственост в сградата на [улица], както и че правото на собственост върху дворното място преминава в принудителен режим на обща за етажните собственици част при равни неделими дялове- чл.5, ал.1 вр. с чл.2, ал.1 от Наредбата- закон. Този извод на съда е мотивирал жалбоподателките да формулират въпросите: дали при отчуждаването на част от процесната сграда по реда на ЗОЕГПНС е отчуждена и част от дворното място върху което е изградена сградата и дали при отчуждаването се прилага Наредбата –закон за етажната собственост /отм./ и може ли това да стане при липсата на изрично изявление на органа по чл.11 ЗОЕГПНС. Касаторите подържат, че са били отчуждени само партерния етаж и тавана от сградата без дворното място. С насрещната жалба са поставени въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението и по тези въпроси. М. К. Ж., М. К. Ж. – лично и като пълномощник на Р. Г. Ж. –С. следва да внесат държавна такса в размер на 790 лв. по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,