Определение № 83 от 23.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 634/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 12015 / 17.11.2014 год. на М. О. П. чрез адв. Р. Х. – АК Р. срещу въззивно Решение Nо 504 от 09.10.2014 година по гр. възз. д. Nо 111/2014 год. на ОС-Русе по допускане на делбата на земеделски имот –НИВА 40.001 дка землището на [населено място], [община] поле. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция по чл. 344 ал.1 ГПК с което е допусната съдебна делба на имот – НИВА с площ от 40.001 дка между страните по делото, наследници-низходящи на покойния Д. Н. Г. и купувача по НА No 158/2011 година М. П., за последният в обема права на продавача И. Й. Б.- наследник в коляното на дъщерята П./ поч. 1996 год./ при посочените права за всеки един от съделителите. За да допусне делбата на спорния земеделски имот без участието на наследника И. Й. Б., въззивният съд е приел, че издаденият в негова полза констативен НА No 157/2011 година, с който И. Й. Б. е признат за изключителен собственик на процесния имот, придобит на основание изтекла в негова полза придобивна давност, е оборен от гл.т. на ползващата го материална доказателствена сила, с този нотариален акт на приобретателя М. П. са транслирани само правата на И. Б., но не и на останалите наследници по закон, поради което е налице съсобственост, подлежаща на съдебна делба. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС, на съществени процесуални правила и е необоснованост, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд не е съобразил, че по отношение на М. П. няма предявен иск по чл. 76 ЗН. С представеното по делото изложение, искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, решението на въззивния съд, в частта, с която е прието, че е налице съсобственост с участието на посочените страни, в т.ч. и приобретателя по разпоредителна сделка на единия съсобственик, без да е заявен иска по чл. 76 ЗН или възражение е в противоречие на задължителната съдебна практика на ВКС - ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация С. Й. Б. чрез адв. С. В. АК Р., с който се оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване респ. релевираните основания за отмяна след като доверителя и, инициирал иска за съдебна делба не е заявил иск по чл. 76 ЗН, което е негово право, но не и задължение, и е посочил приобретателя М. О. П. като съделител по спора. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за характера на заявения иск- съдебна делба първа фаза, настоящият състав приема касационната жалба за процесуално допустима. След преценка на релевираните доводи по изложението на касатора, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията, визирани в закона за допускане на касационното обжалване на някое от посочените основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. С ТР 1/2004 год. на ОСГК на ВКС се прие, че разпоредбата на чл.76 ЗН визира хипотеза на относителна недействителност, тъй като регулира наследствените правоотношения, последиците на нормата имат ограничен обхват и намират приложение само за сделките на разпореждане със сънаследствено имущество. Тази недействителност, като санкция за несъобразено с нормата на закона поведение при сключване на разпоредителната сделка, брани правата и на ограничен кръг лица- сънаследниците - по арг. на чл.69 ал.2 ЗН, и в този смисъл е особен вид недействителност. След като актът на разпореждане със сънаследствено имущество може да се заздрави и се заличат последиците на недействителността, то тази недействителност предполага ограничено във времето състояние на сделката в отношенията между сънаследниците. С дадените разяснения се прие, че относителната недействителност предполага действителна разпоредителна правна сделка, която поражда желаните и целени правни последици .След като правната сделка предполага валидно транслиране на вещните права, то тиъуляр в съсобствеността е именно лицето-приобретател - в случая М. П.. Правото да се иска прогласяване на относителната недействителност на акта на разпореждане е дадено на лицата, които са защитени от нормата на закона т.е. лицата с конкретен материален интерес. Дали това право ще се упражни или не, дали сънаследникът ще приеме в делбата да участва приобретателя или ще иска да участва сънаследника, разпоредил частта си в полза на третото лице, зависи от иницииралия делбеното производство сънаследник. За тези лица иска за прогласяване относителната недействителност на сделката е една възможност, едно субективно потестативно право,чието упражняване зависи само от волята им. След като въззивния съд е изложил мотив в тази насока, не може да се приеме, че е налице основания за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК .С обжалваното решение съдът е съобразил изцяло дадените задължителни разяснения по приложението на закона, приемайки, че няма искане по чл. 76 ЗН, искът за делба е насочен срещу приобретателя и именно с него е допусната делбата, след като е прието за безспорно, че частният праводател на касатора М. П.- наследникът И. Б., не е придобил изцяло собствеността на делбения имот по давност ,поради което и не е могъл да прехвърли вещни права, които не притежава макар и по валидна сделка. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия